Глава шеста – Турция
„Войната беше свършила. Хората отново се бяха отдали на своите вековни занимания. Земеделците ореха, сееха, жънеха и носеха житото на чичо Рапаел за да им смели брашно бяло като лицето на млада булка. Занаятчиите бяха подхванали стария си занаят, а дюкянджиите се възползваха от ...

Стенат тъжно стрехи запустели,
бурен дворовете задушава пак,
няма вече глъч и детска врява
чак до късна нощ и мрак...
Къщята празни мъка разрушава, ...

Песен през сълзи
„Който снага има конче да си язди,
Той си пари няма конче да си купи.
Който пари има нонче да си купи -
Той си снага няма конче да си язди.” ...

Заспиват звездите -
вечерният облак
застла им легло,
разбойникът-вятър
в дърветата хукна, ...

Тая сутрин се надигнах от леглото в тъмни зори.Събудих сина си тихо и грабнах такъмите и раниците приготвени от вчера.Измъкнахме се леко на пръсти от дома и се отправихме към колата.Там ме очакваше леля Мита.Тя беше облечена с три четвърти панталони, моряшка фланелка и шапка-идиотка на главата. В ръ ...

Неделя е ден за сълзи,
Във неделя очите тъгуват.
Уморени от дългите дни
Те припомнят си тихите нощи.
Тихи нощи на обич и ласки, ...

Днес пак -
умът ми бе във мисли.
В душата ми,
река шуми...!
Шуми и тихо ми напомня? ...

Къдрав като захарен памук,
розов изгрев бяга по небето.
Гларус ранен, повика му чул,
вае от коприна силуети.
Заливът, притихнал, ме следи. ...

Вярвате или не... 8
Толкова години не диги, а крепостни стени
би издигнал хан Крум Страшний срещу придошлите води!
На политиците - зяпачи за нула време
би изкоренил крадливото семе! ...

Не мога да ти бъда лято
и тихия вечерен бриз,
една вълна неосъзната
във залив от звезди златист.
Не мога да съм слънчев порив ...

Ретроверсивно
Ех, да можеше само
Да се върнеш години назад,
да грабнеш живота с ново начало,
да повториш на дните гордия бяг. ...

Глава 3: Там
Светлината от умиращото слънце потъваше в празните очни кухини на Арехтазар. Размитите му очертания не хвърляха отражение в създаденият за удобство на срещата стъклен под. Мехурът реалност щеше да издържи достатъчно, може би дори щеше да преживее предстоящият звезден взрив.
Мощни изригв ...

Безмълвни като айсберги в нощта,
фасадите на сградите се ронят
в конфетите на пръхкавия сняг...
А мислите ми - впряг от двеста коня,
в застиналото минало ме гонят. ...

Не искам да бъдеш, любими, сън,
будна очаквам те, не стой отвън,
ела, люби ме огнено, страстно,
да пламне пожар, да е опасно.
В нестинарски огън да изгорим, ...

ПРОШКА
Пусти улици, кръвоносни съдове.
Завършени грешки в непълни кръгове.
Tакива на вяра, любов и доверие,
запълват се днес, но само в съмнение. ...

Това било при Гилскамараа. Били три орди. В Едната имало хора със зелени лица, в другата със сини и в третата с черни. Всички си мислят, че са били само две. Със сини и черни лица, но имало и зелени. Тогава съществувала и тайна земя. Живеели и едни огромни бели хора. Те живеели безкрайни години. И з ...

Не предполагах, че мога да се влюбя така.
Не и когато имам зад гърба си два развода и поредица неуспешни връзки. Не и когато смятах, че съм достатъчно разумна, за да допусна някой така да ме обсеби. Не и когато бях сигурна, че съм заключила здраво вратата към сърцето си, и съм изхвърлила ключа.
Защо ...

Сънувах мъж в усмивката на август.
Оглеждаше душата си в простора.
Сънувах го възможен до безкрайност.
Далече от света и всички хора.
За устните му няма да напиша. ...

Най-лесно е човек да лекомисли.
Под лупа да не гледа на света...
Нещата си до край да не обмисля,
да търси само свойта суета!
И лесно да търгува Съвестта си, ...

между пръстите си
нервно смачквам
догарящото ти доверие
захвърлям го
с небрежен жест ...

Помогнете на човек в мъка, в беда,
дали и нас ще ни сполети същата съдба!?
Нека любовта и грижата да надделеят,
нека всички хора в Мизия да оцелеят!
jenabg.com/novini/item/316-koshmar-balgariya-pod-voda-salzi-i-choveshka-maka-v-efira-na-nova-tv-ima-udaveni-hora-v-miziya

Рано сутрин в неделя...
Дълго събуждане...
Шумна врява и музика...
Душ за разсънване...
Вероятно - филийки със мед за "инфантите", ...

"Патриот е – душа дава
за наука за свобода..."
Хр. Ботев
Имаме си политици –
циркаджии и комици, ...

Посвещава се на Черен Джак 12
Сега живееш в безглаголно време,
износените си мечти на гръб нарамил.
Изкачваш пак над бездната по хребет
живота - този наркотик от рани. ...

На М.
С душата мека и корава
бъди ми, мила, жива, здрава.
Жена и майка, и съпруга,
и като тебе няма друга. ...

Ангел гледаше тогава - отвисоко
човеците и техните съдби
и му се стори жалко и жестоко,
да не е вкусвал никога сълзи.
- Аз искам там да сляза, ...

Питат ме...
защо така...
... а аз не знам
но днес съм пясък...
с няколко измислени слова ...

Щастлива обич не вирее в стихове,
ни в празни и заучени слова.
Тя се спотайва в тихите ни мигове -
в душите, в дланите и във кръвта.
Тъй леко стъпва, че не я усещаш, ...

Борбaтa е борбa, когaто имa
с кого сaмотно рaмо дa опреш,
душaтa ти дa брaни в тежкa зимa
другaрство и във огън и във скреж.
Дa имa общa цел и общи сълзи, ...

В понеделник сутринта отидох до склада и платих дървата. Прибрах се и седнах на двора на чаша чай, в очакване шофьорът да се обади. Покрай залисиите около дома не успях да се обадя на Владимира в петък. А не исках да я притеснявам през уикенда. Впрочем, не знаех как прекарва уикендите си, не знаех к ...

Ако днес реша да те обичам,
дали завинаги ще е това?
Ако днес реша да ти се вричам,
дали във вярност ще умра?
Отново две очи ме гледат в мрака, ...

въздишам
недосънувано
въздишам от лекота
и ефирност
розовата въздишка ...

Защо? Защо аз?
Защо отново този час?
Защо завинаги да не заспя?
И без това намразил ме е света...

Животът въпрос е на време.
Време, което го имаш.
Време, което го нямаш.
Време, в което отричаш,
време, в което прощаваш. ...

Падат бели светлини.
Раждат се идилии.
Вървиш сред тях,
а в тебе грее тя -
дъгата на желаните, ...

Аз съм пеперудено момиче,
нося пеперудено сърце,
много силно мога да обичам
и докосвам нежно със ръце...
Аз съм пеперудено момиче - ...

Когато Даниел изчезна зад оградата, Мойра започна да крещи. Пет минути по–късно крясъците й постепенно изгубиха от силата си и тя осъзна, че никой няма да я чуе. Оградата бе твърде висока, а улицата – твърде шумна.
Прокара длани по хълбоците си, надолу към ханша, чудейки се какъв точно е проблемът. ...

Може да бъде и просто –
като сандали на босо,
като разгонено лято
с огънче между краката,
просто – като оптимизъм, ...