Слънцето, денят ми
към залеза се спуска.
Сърце, ти замълчи.
Усмихвайте се, устни!
Сънувайте, очи! ...

ЦИГАНСКО ЛЯТО
Захвърля Есента писмата
преди да стигне края.
А те се стелят по земята
и на снежец ухаят… ...

Така е
По-добре никой
отколкото, кой да е!
Колегиално
Нямаше как да го окаля, ...

Като дъга съм
посветено на М.
Като дъга съм... Слънчева измама.
Усмихната закачка вдетинена...
Небесна многоцветна холограма. ...

Гърнето
От пръст и от вода – от глина ме направи
и свърза я в едно чрез крехките ми стави.
Стоеше този съд захвърлен сред полето –
сред руини и прах проблясваше гърнето. ...

Есен... Ваша Светлост, нима е възможно
залъци злато в краката да пуснеш?!
Колко обещаващо, колко тревожно
вятър нацепва изпръхнали устни.
Свита мъглици веждите мръщи: ...

Щом вечерта замирише
на прах и на дъжд,
И над хоризонта диша
звук един и същ,
трептящ като слънце ...

(За него)
Здравей, надявам се да е удобно.
Знай, че не съм те забравила.
Не отидох на твоя гроб, но...
никога не съм си го представяла... ...

Избори отпред,
избори отзад,
борби за кабинет
в безумния парад.
Навиват ти навред, ...

Нямаме вечност пред себе си.
Моля ви, разберете!
Всички житейски ребуси
за друг живот оставете.
В друг живот само се вайкайте, ...

Не знам дали са падащи листа
или твоите стъпки по тревата.
Обърна ли се - знам, че ще сгреша.
А всяка моя грешка
е разпятие... ...

Минавам през много места,
от всичко по малко остава,
спомените носят следа,
която сърцето разтапя.
И се чудя, кой ли съм станал ...

Любовта ни дойде ненадейно,
в един светъл миг.
Беше на спирката,
беше странно облечена,
беше специална, ...

Обичай истината в моите очи,
обичай шептящия ми глас,
обичай... нека ти личи,
без друго нямам никой аз.
Обичай нека е нередно, ...

В косите животът сивее,
младостта си отива
ден подир ден.
Любов неразделна в душите живее
и все по-красива ...

Не мога да горя наполовина,
ни в чуждата жарава да дотлявам,
докрай изгарям, феникс, възроди ме;
нуждаеш ли се от любов такава -
бездънна и без мяра, и без дрехи, ...

ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
(1 ноември)
Поклон, будители народни.
Поклон, съвременни будители.
С делата ваши благородни ...

Ори, орачо!
Изори пустеещи поля
(те са толкоз много).
За тях, аз помня,
дядо кървави сълзи проля! ...

Можеш ли да видиш болката в очите ми,
а сълзите стичащи се по лицето ми?
Можеш ли да чуеш виковете на сърцето ми
и как от болка спира да тупти?
Отговора вече знам, ...

Родени сме по Божия -
преценка!
Така решил е той!?
И ето ...
Тайнството се случва! ...

Моето мъжко момиче,
опора на двете момчета,
рефер на техния спор,
на мама подкрепа в живота.
Вчера задачи им решава, ...

И тази нощ не правихме любов!
Уж... искахме... но някак се размина.
Аз гладих, мих чинии, сготвих боб...
Ти бе зает да ремонтираш скрина.
А после почна филмът. Беше лош, ...

В растера на дните
сглоби се
от милиардите точки.
Всяка мига
и пита те ...

Улучи ме невидима стрела
(прострелва от засада битието),
просвири, безкомпромисна и зла,
но... някак си, не стигна ми сърцето.
От Нищото или от враг дошла, ...

Четири дни сурата исидорова кучка ви зловещо на гроба му. Четири дни селото се тресе от ужас, но никой не посме да се обади. На петия ден село осъмна без воя на кучката, ама ужасът продължаваше да стега гърлата и сърцата на селянете. Само Цецо Циганино – полуслеп и почти глух от дъртост – продължава ...

Погребение
Когато Стамат Каракушки взе, че умря, цялото село изпадна в потрес. Не че Стамо е умрял, а защо баш сега!? В момент, когато беше напълнил бидони и бъчви със сливи, когато джибрите точно превряха и ставаха за варене на ракия, той, моля ви се, да вземе да умре! В първия момент някои от селя ...

ПРЕДИ И СЕГА
Преди да стане чак такъв, българският политик бил обикновен. Гризел си ноктите, ял джанки и пущал газове, дори похапвал хляб.
Когато работата му пораснала, той се качил на един клон и видял цялото село. Разбрал, че селото е малко. Качил се още по-високо и видял, че над селото има планин ...