Диагноза
Боли! От ляво, адски ме боли
и болката ме дърпа в тишината.
Което трябва да се измълчи
присяда в гърлото. Души душата. ...

„Все трябва да има някакъв начин“ – мислеше Киро Киселото от 223-та килия. От известно време идеята за бягство се бе загнездила под раираната му шапка и не му даваше покой. Вярно, бай Ставри беше строг, но справедлив, и все пак животът навън мамеше Киро с хилядите си изкушения. От присъдата му остав ...

Направо Ви казвам, дори не смея
туй чудо жената да проумея,
даже и Господ, кога я създавал
каква грешка прави не проумявал
и макар и Господ, само туй можал ...

Родих се, израстнах, живях
по всички неписани правила.
И когато разбрах всички тях,
остана само таз привидна доброта.
Прехвален, несломим, сериозен ...

Крадци на любов
RemaTe
Щом целуна за миг сълзите в очите ти
Океанът в тъма вълните възпира
И прозира любов забранена от времето ...

Гората самотна, от суша се дави,
а сърцето ми,празнотата прегръща...
Душата ми тиха, запалена, става на жарави,
океана дълбок,в пустош се превръща.

Разгърна пазвата си узрялата есен
и от зърната й потече сладък сок.
Разплете си косата в многоцветна песен,
че в нея да се влюби и самият Бог!...
И лесно ангела на мъжете подмами, ...

Спирам вече от днес да работя
и на пенсия влизам във власт!
Стига толкоз превзети голготи
да изкачвам тук час подир час.
Но ще мога ли, как без заплата ...

Глава девета
София 1935 – Кеворк
Първите дни на февруари напомняха за настъпващата пролет. Слънцето, макар и все още срамежливо, беше започнало да облича столичани с по-леки дрехи. Преспите сняг по улиците бяха се стопили и почерняли . Тук там бяха останали купчини мръсен сняг, колкото да напомнят з ...

Помислих, че играе си дете -
съвсем самичко насред полето,
дребничко, досущ вчерашно кутре,
тичащо на воля под небето.
Вгледах се, от пътя поотбила. ...

СЪНУВАМ ЛИ СВЯТ НА ПОЕЗИЯ?
Сънувам ли свят на поезия?
Дръвчета ми махат с ръка,
оглеждам се в слънчево езеро
и светлото в мен се втъка. ...

Тази вечер луната е пълна,
звезди обсипват нощното небе,
аз си лягам и прегръщам самотата,
но всъщност искам да прегръщам теб.
В ръцете твои искам да заспивам, ...

Позволи ми, мила моя! Да направя нещо, за което никога не съм спирал да мечтая, как един ден ще се случи! Всъщност, то вече е факт! За пръв път желая, толкова силно! И то е... да те целуна!!! Чистосърдечно и добронамерено, искрено и от сърце!
Позволи ми. Да се докосна до душата ти, надниквайки за ми ...

(по Р. Бърнс.) с :)
На Бърнс... зарад куплети,
мечтал си е (поне веднъж)
целувка с Джени да усети
де що е мъж нашир и длъж. ...

Глава 2
Лицето с пунктирни и векторни очертания
Маги беше много развълнувана покрай своето решение. Гледаше да бъде търпелива, но това много не й се отдаваше и постоянно си намираше нови и нови теми за разговор с Тейт. Очарова се когато разбра, че в сиропиталището са го учили как да прави рамки на г ...

Мечтая в тъмнината
А гледам към луната
Разкрива тя нещата
А краде от светлината
Няма я мечтата ...

Умората е главният герой
в пиесата, която режисирам.
Мечтите ми засвириха отбой
една след друга падат и умират.
Като дърво наесен без листа ...

Ако без време звездите се втечнят
и се простят с безценния си блясък,
света пробродил, с капчиците Млечен път
върни се. И след края ще те чакам.
Ако морето свие свойте брегове ...

Студено е, татко, измръзнахме вкъщи,
имаме парно, лукс дограма,
духащи печки, климатик също,
но няма я твоята печка-мечта,
която бумтеше във тежките зими, ...

През целия път си мислех за мястото, където отивах. Когато се реших да дойда тук, бях доста объркан и любопитен, но сега, не знам защо, се чувствах главно притеснен. Колкото повече приближавах, толкова повече ме превземаше чувството, че вече не желая да съм тук, че има нещо, което отблъсква пришълци ...

Отиде си знойното лято
със своите слънчеви дни.
Дойде есента променлива,
земята с дъжд напои…
Защо така си дъждовна, ...

Прегърни ме, сине
Прегърни ме, сине! Толкова любов
в мене е вградена! Чака твоя зов...
Прегърни ме, сине! Разтвори се ти –
обичта си скрита днес ми изпрати! ...

Усмивката ми ти заличи
и сложих маската отново.
Не търси това, което сам унищожи.
Сега е късно да задаваш въпроси, защото
отговор един ще получиш - онази усмивка, която е гримаса. ...

След обед тръгнах за чушмата,
но там не срещнах жив човек.
Посрещнат бях от Пустотата
и от убийствания пек.
В торбата носех пет шишета, ...

В съмнения - дантелената нощ
разпъваме с псувни и със закани,
с една непрекипяла дива мощ,
която помнят селските казани.
Какви казани бяха! - чист бакър ...

Зимна мизантропия
Цареше люта зима. Навсякъде бе много студено. Цялата гора беше замръзнала. Аз също треперех от студ. Намирах се тук, насред бялата пустош, напълно вледенен и объркан. Бях загубен, сам и вкочанен от студ. Беше много, много студено. Зад гърба ми се простираше гората. Може би, ако се ...

В големия град е самотно и тихо.
Шумно, но тихо - град без усмивки.
Улици дълги, трамваи, въздишки.
Трепети скрити, думи без смисли.
Мисли в кутийки бръмчат всекидневно. ...

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО
Мозъкът му обработваше трескаво тази идея, когато стъпи на пешеходната пътека. Току що беше прочел съобщението за конкурс за кратък фантастичен разказ и мислено чертаеше сюжетната линия: нещо за свършека на света, за пророчествата, предупрежденията, поличбите за неизбежен край.
По-с ...

Тя е моята душица златна...
Тя е моето сърце!
Тя е малкото което
с много радост ме зове!
Тя всемирът ми изпълва... ...

На дамата - отляво на сърцето ми!
(с благодарност към Черен Джак 12 - за идеята!)
Изгрява вече дискът на тъгата -
Сатурнов пръстен упоен с надежди.
По спешност чувствата сега помятат ...

Този ден щеше да е само твой,
(по-скоро ваш, единствен и несложен),
но само можеше, защото той
бе в миналото бъдеще възможен.
Сега е днес и аз съвсем сама ...