юли 2013 Румяна Славова
Скрити са ти небесата
над тежка, бяла мъгла.
И крачиш си по
пътя унил и без посока... ...

ОВНИ ЗА РАЗПЛОД
След три поредни отлагания, най-сетне заседанието на катедра „Биоикономика” започна. Гвоздеят на дневния ред щеше да е обсъждането на окончателен вариант на докторска дисертация на тема „Математически модели за оптимизиране на овчето стадо”. Професорът се беше разпоредил да няма отсъ ...

Портретът на Левски виси ли, виси,
портретът на Ботев мълчи ли, мълчи.
Макар, че не си сред нас, погледна ли в
очите сини, винаги потрепвам аз.
Храбър и безстрашен беше той, Левски се нарича, нашият герой. Апостол за наш'та свобода, Апостол за нас и нашите деца. ...

***
На много градуси е лятото
лениво
топло
жълто ...

Усмивка детска в утрото изгрява,
две мънички очи като звездички засияват...
И всичко друго някъде далеч остава,
загубва смисъл всяка злободневна драма.
Бърбори сладичко гласче ...

Затворникът - от своята килия -
мечтае за простор и свобода.
Свободният, затънал в немотия,
се бори за подслон и за храна.
Богатият живота си презира, ...

Побъркаха се всичките огледала!
Оглеждам себе си, а виждам тебе!
Дадеш ли име и лице на любовта,
на истинската! Вече си обсебен!
Добре че в личните ни документи ...

Сега съм сам. Боли ме...
и мислите ми - ледена роса,
покриват всичко и умира
неизпята песента…
И птичето премръзнало се свива, ...

Разхвърляни са всякакви зеленчуци
в панаир от цветовете на нечия леха;
криволичи гъста следа от руса козина -
блести заедно с тежка, огъната лопата.
Има малка дупка под сплетената тел, ...

След всички прошки и всички дадени шансове и след като човека до теб не си взема поука от всички грешки, които е допуснал - просто няма вече смисъл да си с него.
denisima - 16.02.2014 г.

Късно изгрява и рано залязва,
слънцето лятно, в небесния свод.
В скали и във мури, реката се врязва,
там гдето не стъпва човешкия род!
Гледам нагоре с очи устремени ...

Застроиха земята, Василе.
Асфалтираха твойте мечти.
А февруари се дръпна безсилен
и се скри, по-виновен се скри.
Издълбаха небето, Василе, ...

Можеш ли да възпреш придошлата река
или да препречиш тръгналата лавина,
просто тъй – като махнеш с ръка
и се преструваш, че ти е разминало?!
Можеш ли сам да избереш ...

Не спирай да повтаряш колко ме обичаш,
това е смисълът да се чувствам жива,
не спирай да повтаряш колко ме желаеш,
и че съм единствена и най-красива.
Само любовта ти ще ми дава сила, ...

Един мъж трябва да бъде:
добър и лош, но не много,
забавен и скучен, но не много,
силен и слаб, но не много,
обичащ и мразещ, но не много, ...

Част 4.
Тропс се изправи и продължи вместо него. Започна да се интересува кой какво мисли по въпроса. Кой на какво мнение е. Дали да разтворят пред хората историята на преданията си. Да ги посветят ли в тайните на технологията. Проблемът беше, че вече почти никой от тях не се занимаваше с наука и те ...

И все така живота ме подмята
от ляво вдясно и напред-назад.
И вече тясна ми е тук земята,
защото не е място за парад.
Надигат се дори страхотни бури. ...

Ако някога... някъде... някой се влюби
внезапно... ей така... изведнъж
и в очите ми... ей така се изгуби
някой смел и решителен мъж,
точно тогава най-силната буря ще вие, ...

Ще ме прекърши животът без време.
Не животът. Но може би ти.
Ти, който душата ми взимаш
и нагло крадеш ме. Почти.
Като бръшлян се увиваш край мене. ...

НОЩТА отново идва да притисне
клепачите ми, морно натежали,
да приюти надежда в малък пристан,
че цял ден бурите са я люляли,
да улови мечтите-падащи комети, ...

Миг преди да се усмихна,
миг преди да дойдеш ти,
слънцето за теб подшушна,
зад пердето се прикри.
И се пръсна светлината, ...

Тъмно небе отеква в очите -
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един едничък гостенин - смъртта.

"Дай на една жена правилните обувки и тя ще покори света!" -
Мерилин Монро.
Привет!
Това, че не получаваш от мен писма не означава, че не ти пиша... Напротив. Разказвам ти всичко... Вчера например си купих обувки. Та покрай това се замислих...
Обувките могат да са – нови или стари, високи или ниски, ...

Размишления
Будна съм, знам, че полунощ отдавна мина,
ти ме придърпваш нежно с ръка,
загрижено питаш: "Всичко наред ли е, Любима",
а аз отговарям: "не съвсем е да". ...

НА РАЗДЯЛА
Май се подценявахме и двамата,
откакто се познавахме,
противнико живот?
Във тебе беше брадвата, ...

Сънувам те като в картина на Магрит -
неясно построен и сложен силует.
Всемира впрегнал устремно да те лови,
те губя сигурно, сюжет подир сюжет...
Формите ти композират тъмни гърбове ...

Изгубих всичко…III
–Има ли някакво развитие в твоето битие,
което един ден да впиша в твоето житие?
–Както досега – нищо не намирам,
собствените ми мисли ме карат да умирам; ...

Днес докоснах с обич душата си!
И думите увиснаха във въздуха като прокоба,
изведнъж се изсипа ураган от огнени лъжи…
и нараниха душата – поляха я с отрова,
наранена, прекършена – тя в мене стои. ...

Шизофренно объркан, аз празнувам щастливо
ту свети Валентин, ту свети Зарезан,
водка, вино и джин, даже мъничко пиво,
ме изпълват със радост, но и с мъничко свян.
Любовта или джина ме омайват жестоко - ...

Има моменти в живота ни, в които успяваш да уловиш щастието в ръка... Моменти, в които времето спира някъде там и ти опиянен осъзнаваш, че си щастлив. Усещаш как щастието пулсира във вените ти, усещаш го как се разлива във вените ти като опият.
Залезът на слънцето бе нереално красив, бирата с ръката ...

Смъртта
Останал сам в мрачната си стая.
Сумрачната светлина събуди
радостта му. Яростни пулсации
се появиха пред разширените ...

В топли есенни градини...
Във топли есенни градини
отрупани със зреещ плод,
аз жълтите листа разривам
и радвам ти се, мой Живот... ...

В памет на Ник Дрейк
Няма да познаеш как съм се родил.
Нищо не подсказва тъмния ми корен.
Имам на лицето слънце и вълни,
имам във душата тайни хороскопи. ...

Вярваш ли, че можеш сам,
без любов да продължиш натам?
Нека в теб да вилнее любовта,
нека в нас да се вихри любовта.
Мислиш ли, че успехът е голям, ...

И пак връхлита омразата!
Към света, към цялата земя!
Към всички същества,
които пак ме изоставиха.
Блъска ядно бяс в празната душа, ...

Мрак, ах, непрогледен мрак!
Здравей, приятелю любими...
Накъде си се запътил пак?
Завиждам ти, приятелю, прости ми...
Мечтая си за малко свобода, ...

Той спря двигателя на колата и зачака. Бяха се уговорили до пет минути да излезе, а времето сякаш беше спряло.
Денят бе от онези снежните, които тя обичаше. Кристина отвори вратата на жилищния блок и погледна нагоре. Снежинките падаха по лицето ѝ и се топяха. Усмихна се и побърза да нахлупи шапката ...

Любовта е съзвучие,
океан от мечти,
тихо, нежно обричане
и окови в лъчи.
Любовта е отдаване, ...