Мислите ми полудяха
Малко невръстно
дете.
С блуждаещи невинни,
сини очи. ...

Заплаши ме един поет,
че някога ще ме убие.
Разбрал е, че като поет
безсмъртие не ще добие,
и е решил да ме убие. ...

Здравей тъга,
мълчиш ....,
да плачеш, знаеш е излишно,
а как сълзите ти да пресушиш
- с присъствие ли ...

И отново ме разтърси писаната каруца
на нелогичната ми съдба във гръб,
разтресе ме като марсилска треска
и заскърца
по калдъръма на изгърбения ми ...

Без теб
Страшно стене Балкана.
Твоят изгрев се срути –
само в миг, не в минута...
Оттогава съм рана. ...

ЕРОТИЧЕН ТАНЦ НА ЛЮБОВТА
Докосвай тялото ми с устни,
накарай го със пламъка на любовта да загори!
Ръцете ти нежно да докосват кожата ми,
да ме карат да изтръпвам под ласките ти! ...

Вървях насън. Сънувах всичките животи.
Смъртта отвън... бе пътя на един сиротник.
Вървях без дъх. Но спирах се на всеки ъгъл.
И виждах кръв. А всъщност себе си съм лъгал.
Вървях до гроб. И духом се зарових в гроба. ...

Да беше кукувица снесла в главата ми яйце,
щях сигурно да бъда много по-честит.
Така дилемата, дали кокошката е първа или не,
ще си остане дебат за моя умствен лабиринт.
По свой си начин с крила припляска дъщерята ...

Едно обикновено момиче. Това съм аз – Джуди Бенсън. На 15 години съм. Живея с двамата си родители – Алисън и Браян Бенсън в Оксфорд. О, и да не забравяме досадния ми брат Скот, който е на 8! Не излизаме често с родителите ми от града. Те имат много работа и нямаме време дори и на почивка да отидем. ...

Тихо е...
Или пък аз съм оглушал от шепоти...
От грубости просъскани, от нежности прошушнати;
от песничките незавършени
на вятъра и мидите, ...

Ден първи:
... Кацнах с чартърен полет на въздушно-капковите линии. Летях около метър-два, докато не се приземих върху главата на един българин. Допреди да излетя, живеех под наем в белите дробове на един французин. Живеех си като бял човек... Добре ми беше, но трябваше да хвана първата по разписани ...

Между Началото и Края
стои затворен цял един живот.
Началото си аз го зная,
но Краят - със живота е в развод.
Между Началото и Края ...

Ще ти казвам горчивите истини -
пък дори и след това да боли.
Не захаросани - и не измислени.
Ала тъжно ти става - нали?
Не, не съм никак аз артистичен. ...

Заради теб
загърбих скука
и ненавист,
заради теб, единствена любов.
Заради теб ...

На 28 октомври високоценения и обичан от всички
нас поет Евтим Евтимов стана на 8О години!
Това стихотворение е поздрав към него:
Двайсет и осми - рождената дата!
Есен, родила те в багри и плод! ...

Животът си е чист майтап
и не го вземам на сериозно,
за щастие не пия хап -
убивам скуката подкожно...
Във мислите си не стоя, ...

Ангелски крила да имах
към небето щях да полетя,
ангелски крила да имах,
да прегърна цялата Земя.
Ангелски крила да имах, ...

Кученца на двора
Скарахме се с братчето ми Жоро,
нямам със кого да си говоря.
Сам съм до големия прозорец,
гледам трите кученца на двора. ...

Спомен за любовта
Любов – магия, песен,
след нея идва есен...
Радвам се на любовта,
оплела нашите тела! ...

Птицата над мен
прелита
и докосва ме
с крила -
в полета си ...

В живота ми има много препятствия,но единственото,което ме затруднява е това, което е застанало между нас. В живота ми има много болка, но единствената, която мога да почувствам е тази от липсата ти. В живота ми имаше и хиляди несбъднати мечти,но единствените, за които съжалявам, и единствените, кои ...

В главата му се въртят куп идеи. Само да има кой да му плаща за тях и ще стане милионер. Даже и милиард може да изкара, стига някой спомоществовател да пожертва частица от свободното си време и да му обърне внимание, някой спонсор, както е модерно.
Да, но такъв не се намира. Тогава му дойде нова иде ...

Виждам света през погледа премрежен от листа.
Листата на една върба, която тъне в самота.
Виждам аз твоето лице през мрежа от сълзи.
Устните заключени, а сърцето вика остани.
Виждам аз, няма надежда за любов, ...

Първата любов
Коя ли беше първата любов?
Дали от паметта я взех случайно
или пък беше първият ми зов
за щастие и за любов безкрайна. ...

Замъкът
Мрак е плътно паднал,
подухва сив ветрец,
изсъхналите клони
крият мрачния дворец. ...

Казват, че си беден
и нищо не можеш да ми дадеш,
но ти ми даваш най-безценното -
даваш ми това, което ме кара
да вярвам в чудеса! ...

Де да бях…
Ако не бях толкова страхлива,
щях да бъда повече свободолюбива!
Щях да бъда аз велик художник,
а не на хорските слова заложник! ...

Задъхват се снежинките в небето,
увлечени във празнична игра.
Прегръщат се Земята и Небето!
Ликува цялата страна!
Щастливи са горящите очички ...

По студентския въпрос
- Даскале, айде бе, второ кафе пия, очите си през джама изгледах, а ти ми се мъкнеш кажи-речи по обяд – подхвана ме още от вратата Академика.
За незапознатите ще уточня, че той никакъв академик не е, ама откак прехвърли 70-те, все се пипа по джобовете, мърморейки си, „а къде ми ...

Видяха някои, че случва се промяна
И аз съм станал някак по-различен.
Защо, кажете ми, е нужно да остана
Такъв един харесван, но безличен!
И всеки кресльо тук с апломб да ми говори ...

На кръстопът
Аз зная, че е трудно
живота си да промениш,
отново да повярваш,
отново да твориш. ...

Да запалиш слънце
Времето е болка. И борба.
Измълчани тишини. И жажди.
Безвремието е нежност. И вяра.
Избор. Надежди. И обети. ...

Плачеше... Плачеше от обида, от безпомощност, от мъка... заради предателството... Може би не дори не можеше да формулира защо плаче. Струваше и се, че светът се срутил, струваше и се, че няма път, по който да продължи...Чувстваше се съвсем сама и изгубена...
Предателство... Самота, разочарование... ...

В късната октомврийска вечер улиците бяха като мъртви лабиринти на иначе шумния мегаполис. Светещите реклами изглеждаха сюрреалистични, сгушени в ореолите на уличните светлини. Необичайна бе и тишината, застинала някъде във времето, което сега сякаш бе спряло.
Артемир - работник в обществена пералня ...

Вече сто години
една принцеса търпеливо чака,
с топъл дъх любимия
да я събуди.
Принцът изгубен, ...

Често ме дразниш,
дори те ненавиждам -
иде ми да блъскам,
да ритам и обиждам.
Но ти ме прегръщаш, ...