Нощта се беше спуснала над притихналия град. Луната се опитваше да си проправи път през гъстите облаци, но само за секунди успяваше да се покаже в цялата си прелест, осветявайки всяко кътче, всяка глуха улица, всяка плахо пристъпваща сянка във вечерта. Времето започваше да се затопля, дърветата вече ...

Когато всичко тъмно е
Когато всичко се руши
Искаш друго пак да е
В душата радост да лети.
Искаш пак така да е ...

Лошите момчета
Те не са щедри на думи и време,
носят джинси и странен късмет.
Очите им палят и смях, и доверие,
те са герои на времето днес. ...

Той не живеше сам, но бе самотен,
като осъден на затвор доживотен.
Неразбирайки защо му се случва,
го отдаде на лоша поличба.
Поизнерви се от тази тегоба ...

БЕБЕТО НА ВХОДА
Цикъл -"Умираща България"
... Не плачете за мен! Плачете за децата си...
Исус
От Осмата спирка по "Виа Долороса" ...

Рано сутрин, късно вечерта,
когато няма време да се ляга.
Самотен гларус. Вик на тишина.
И все към тебе мислите ми бягат.
Тъмно е, но има светлина, ...

Любовта и хората
Свети Валентин е може би най-прекрасният празник, в който влюбените хора показват един на друг, колко голяма е любовта помежду им. Но какво всъщност означава този ден за тези, които не са получили огромен букет или кутия шоколадови бонбони във формата на сърца, а само едно малко, ти ...

Есен
Пада листо. Пада второ листо. Пада трето листо. И после четвърто.
Червено. Оранжево. Кафяво. Момиче се рее из листата. Гледа в краката си.
Не вижда, но усеща. Разминава се с дете. То се смее и гони хвърчащите
петна. Мирише на хубаво. Мирише на гниещи, умиращи дървета. ...

Желание...
Гласовете в главата си чувам,
а те ми говорят на ти.
В съня си с теб се целувам,
а сутрин къде си, кажи? ...

Две птици седят и пеят,
две души любов сеят.
На клона всички ги чуват
и на любовта им се чудят.
А обяснение много просто има ...

Разливаш се (жива вода)
във всяка частица от мене,
попивам те, тръпна, летя,
разтапям се в тихо безвремие.
Наливай ми чаши негà ...

Омръзна ми от тая скучна
"поезия на килограм",
стъкмена и неблагозвучна:
"Пипни ме тук, щипни ме там"
Умря Есенин (знам прекрасно), ...

Безстрашния пастир в бедите опасни,
в добри дни и лоши народу другар,
Евтимий, на Търново в дните ужасни
последний бранител и последний цар.
На датата 15 февруари през 1906 г. София, Иван Вазов оставя на България едно от многобройните си литературни съкровища: „Великият заточеник“ - произведение за ...

Народе, стига вече си спал,
за бедната родина ми е жал.
Живущ постоянно в чужбина
ще избира в нашата родина
кметове, депутати, ...

Лека нощ, Любов.
Очи сънени затвори.
Ще те завия
със звездно одеяло,
изтъкано от ...

Живея в разказвана приказка,
в която съзирам късмета
да съм родена и искана
жена, и все така цветна.
Живея в отминали празници, ...

НЕ ПОЗНАВА
Измислиха наречен празник
- дали за нея се отнася?
Тя, труженицата без заник
наемат се да и пригласят... ...

Аз се лутам в мъгли и горят ме огньове,
изгарят ми тялото цяло, не стихва тръпката,
попива до костите и ги смила на прах, отколе,
откакто докосна в тишината среднощна,
прималяла душата ми в бяло. ...

Рано остана Дафина без родители. Израсна при леля си, която имаше още четири деца, но никога не направи разлика между всичките пет.
Детството й мина спокойно и дори щастливо. Едва, когато наближи възрастта за женитба, забеляза различно отношение към себе си. Но не вкъщи, а навън. Беше пъргава, весел ...

С прибежки и препъване
В съня
Минават спомени,
В съня се струпват знаци
И с някакво напомняне ...

С безсмъртието ни дели ограда,
пръстта споява минало и бъдеще.
Сегашното ни време е наградата
за никога неизвървени пътища.
И корабът потегля много бавно ...

В свят от предателства, измами и лъжи,
във който пък и аз не съм невинен,
знам, миналото като лешояд кръжи
и държи ни в пашкула си копринен.
Някои падат жертви на плешивите птици, ...

Ако нямах в живота си твойте очи,
ако в този живот теб не можех да срещна,
всяка глътчица обич щеше в мен да горчи,
а в сърцето да блика сълзата на грешник!
Ако нямах в живота си твойте ръце, ...

Изваяла мисълта все в проекция твоя,
аз вдишвам мечти,
поредния трепет долавям
и усмихната теб зова.
Пленителен лабиринт, ...

Господи, искам да ти благодаря за срещите в живота ми!
За това, че ме срещна с достатъчно на брой неблагодарни хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да е признателен дори и за най-дребния жест, защото в него е вложена частица от нечие друго сърце.
За това, че ме срещна с достатъчно на ...

Кърваво лилаво
Небето - кърваво лилаво,
през него лъч не преминава.
Сълзите стичат се стремглаво,
сърцето мъката не осъзнава! ...

Ти нямаш близки, скъпо мое,
изгуби майка, нямаш и баща...
Без слънце раснеш в тъмното усое,
безрадостни са пустите места!
О,твоя жребий е в съдба жестока, ...

Цигарите си ги изпуших,
кафетата си ги изпих...
Очите влажни си изсуших
и ненаписах нито стих.
Избягаха от мене думи, ...

Е, нека да започна леко...
Две курвенски очи и още две...
А после, страст, копнеж, пътека
по устните ми... Докъде?
До точно там, където искам ...

И плаках аз, изплаках си очите...
И молех се, но вече няма за кого...
Простих на всички, но на мене кой?
Нима виновна ме изкарват всички?
Нима погубих времето си, за да дам на всички, ...

Липсва ми старият град на тепетата,
нежно потънал във зимен захлас,
липсва ми звънкият глас на хлапетата,
звън на камбаните час подир час...
Липсват ми калните, кишави улици, ...

Хайде и от мен едно по-джази парче с една 13 годишна мома - Монислава Недева - Мона

Годината някъде около 80-те. Яна е шестнайсетгодишна, дива и красива. Мястото е парк Родопи. Повода е зимен спортен лагер. Всичко ú е за първи път. Цигари, алкохол, мръсни думи, секс. Е... не, секса е само в главата ú. Още не можеше да скочи в дълбокото като другите от отбора. Леко им завиждаше, че ...

Ето го Дървото!
Пред мен лежи
отсечена напречно
неговата истина
и неусетно кръговете му ...

Стаята - спомен
е същата почти.
Прашасали мебели -
в средата
куп мечти. ...

ЗА ПАРЛАМА
- Даскале бе, чакай, чакай – чух от подире си глас и се обърнах.
Гледам, навирил бастунката нагоре, без дори да накуцва, опитва се да ме догони Начо Папазов. Момент, той не е оня, от едно време, а наш, квартален общественик, който по съвпадение носи същото име. Не ми е по сърце, но спрях ...

Прозрение
След като животът е абсурден - логичен е въпросът да се живее, или не. Албер Камю
Денят отива си горчив.
За кой ли път стрелките се завъртат!?
Не знам сега дали съм жив, ...

Навярно ти си труден за обичане...
И може би съм пътник без билет
по пътя на живота ти. Поличба е,
че губейки следите си, намерих теб!
Или откри ме ти? Подхвърлено листо ...