Въпроси без отговор
Когато няма във какво да вярваш,
когато вече нямаш сили да се бориш
и на всеки бързей се оставяш.
И нямаш бог, на който да се молиш. ...

Понякога денят ми не залязва.
Ще те обичам въпреки това!
Дори с години да си чакам здрача,
ще умея да те искам все така.
А често ми се мяркат лешояди, ...

Не можа да се спасиш.
Нима нощем ти спокойно спиш?
Дори Дяволът не можа да се спаси.
Върви си сега, върви.

Опитах да живея, не можах...
Опитах да се смея, не можах...
Опитах, да ти кажа всичко, не можах... изпитах страх...
В този кошмар се опитах и поживях,
Не можах... Затова отивам си аз... ...

Самота, мила Самота,
приятелко моя най-добра.
Кажи ми, не е ли срамота,
че никой така и не разбра...
Какво тежи ми на сърцето ...

молитвено пръсти преплитам
и отключвам в сърцето надежди
затворени зад железни врати...
проскърцват самотно и малко зловещо -
дихание от заспали мечти... ...

Георги се провикна към Иванчо:
"Честито име! Ти бъди честит!"
Ала защо не викаше така на Данчо?...
Зад този поздрав има номер скрит.
Иванчо се подсмихна дяволито ...

Живяното е дневник на смъртта,
където тя чрез спомени записва
случайности и време, и съдба
и ги превръща в пожълтели листи.
... Зад кратката гора мълчи поле, ...

Вълни и бриз... ухание на устни нежни,
трепет искащ просто шанс,
сияние преплетено с надежда
желание за романс...
Тела, преплетени в изгаряща прегръдка, ...

˜ ◊ ˜
Като остри камъчета
бодат разпилените ми мисли
и оставят рани. Боли.
Сега съм само тишина ...

В налюбено мълчание
превръща се нощта
и Обич и желание
във моята ръка,
преплетени, унасят се в жадувана игра - ...

"точица страх, но ужасно голям"
Andromaha (Белла)
Не ме е страх да падам от високо
(дори да съм на осмото небе).
Не ме е страх да скачам и в дълбокото, ...

В този миг аз политам нагоре -
а под мене е прашната степ.
Нищо и никога не ще се повтори -
но докрай ще сме двамата с теб.
Който тъй, като мен е воювал - ...

Бях в първи клас. С учителката ни подготвихме малка програма за посрещане на Дядо Мраз. Всички деца от класа имаха някаква роля в този спектакъл. Шест от момиченцата бяха балеринки и щяха да танцуват и пеят, две момченца трябваше да кажат по едно стихотворение, а останалата групичка, в която бях и а ...

- Малко остана. Трябва само да почистя шкафовете и да измия пода. А, да, и огледалото – това си мислеше Милена, докато оглеждаше дома, който се бе захванала да чисти. Дом, в който живееха вече почти тридесет и три години със Светлин. Всъщност това беше и причината да се захване с не особено любимото ...

Очите ми със сълзите видя ли?
Не са ли като бляскави кристали,
които от тъгата се втвърдяват,
но от усмивката ти - бързо се стопяват.
Сърцето ми, горещо като лава, ...

Вървяхме двете във мъглата
И сякаш бяхме в паралелен свят.
Аз мургава и тъмнокоса държах и стисках ù ръката.
Тя русата и бялата подтичваше пред мен напред.
Със мен, до мен, там на брега, на кея, на реката, в мъглата, в паралелния ни таен свят. ...

ПОСЛЕДНО СБОГОМ
Не, аз не искам да бъда красива!
Казват, че красота не се яде...
Моля Съдбата да бъда щастлива –
тъй, както бях като малко дете. ...

Една година в мрака-светлина,
една година липсва самота.
Навън дъждовно, в мен сияе,
сърцето ми за теб ридае.
Ведно със времето и ти отмина ...

Българийо, ти пак си тъжна,
поставена на тежък кръстопът.
Народът ти във Бог не вярва
и пак поема чужд, не своя кръст.
Отново, Майко, някой иска ...

Обещай ми, че навън отново дъжд ще завали
и всяка капка ще е мъничка надежда.
Заключи и страховете ми във вчера,
чист от тебе искам да си тръгна, само сили да намеря.
Обещай ми и ключе от празна, тиха стая, ...

Там, зад сивите баири
се чува песента на тишината.
Там, зад китните могили
дремят изоставени къщята.
Подпрян дуварът дреме в спомен, ...

Най-после преосмислил
последните брътвежи на следобеда -
умислен, залезът се скри
зад невеселите облаци на чувствата...
Поредното предателство във хронологията на сезоните ...

Няма да те пусна
Аз няма да те пусна пак да си отидеш,
в ума ми тайничко си ти.
Аз искам тихично в съня ми да приидеш,
до мен завинаги бъди. ...

Какво ли зная аз за любовта?
За устните и парещите длани...?
Не ме научи никой на това-
да я приемам и да я дарявам.
Какво ли зная аз за любовта... ...

Дъжд от сълзи
Дъжд от сълзи по мен вали,
кой ли ще ги пресуши?!...
миг на несподеленост,
момент на честност, ...

Отговорите безброй оставям да заминат.
Съм или не съм - отражението отразява.
Индикатор в мисли и емоции заринат,
осъзнавам как въпросът ме преобразява...
"Кой" го няма, въпрос не съществува. ...

Безсънни небеса
Звезден прах е същността ни -
в снага от пориви, с мечти.
В душите наши са събрани
отронени въздишки и лъчи. ...

Byddaf yn dy golli di*
Ето, слънцето изгря
и донесе ведрина.
Птичката на клончето запя
и събуди се света. ...

Босонога прекосих пустините,
ветрове - на глътки ги отпивах,
храних се от небесата - сините,
със звездите нощем се завивах...
полетяла, слънцето да стигна, ...

Какви велики демагози,
пак българина на гръб вози,
в пространството, под път над път,
те като "мутрите" вървят.
Заливат ни със компромати, ...

Свита на кълбо,
плачеща като малко дете,
отпускам глава
към земята - единствената.
От затворените очи тръгват сълзи. ...

Той падна за правда и за свобода,
но продължи теглото на народа!
Силният продължава да го смуче,
даже третира го почти като куче,
добър човек е, сиромаси не оставя - ...

ІХ
Термометърът безмилостно се бе заковал на 36°С на сянка. Беше един от онези знойни юлски следобеди, в които на човек му се иска да избяга на Северния полюс. Дори работещия на пълна мощност климатик не успяваше да охлади кипящата кръв във вените на двамата младежи. От няколко часа Тони и Алекс без ...

Влюбено
Внезапно връхлетя ме
като розов облак след дъжда…
Обсипа ме с целувки,
намокри нежно моята коса! ...

България – страна, която
с безпомощния гняв, умира.
А свидната ù кръв пролята –
покой в земята не намира...
Грабежът на партийни шайки – ...