Свещта потрепва като мигли на разплакани очи
и восъкът ù капе като сълзи,
а те горчат, горчат нали?!
Пречиствайки горчат и не замръзват,
а парят... както пари восъкът, когато стичайки се по свещта ...

На НЕЯ
Цяла събрал те бих
в един само стих.
В един - и то цяла?
Печати ли се радост ...

Аз отказвам да съм ти заложник,
да решаваш ти моята съдба.
Аз не искам като побелял каторжник,
да живея, без да дишам и накрая да умра.
Какво ми даде тези няколко години? ...

Трите П са днес на власт.
Пари, проституция и политика.
А хората... са прост баласт...
излишни... дето му се вика.
И сопата е във ръцете на Парите ...

A single tear in your eyes
Is dried before the dropping down the ground.
Oh, tell me why your soul is paralyzed
When knifes are cutting it without a sound?
Don’t tell me why it hurts, just cry. ...

Лятото беше в своя заник, а господин Цигулков не можеше да се отърве от едно свое силно притеснение. Вече два месеца всяка вечер пред Орлов мост и по протежение на канала Перловец, че чак до Военна академия, млади, красиви и интелигентни момчета и момичета изразяваха своя протест. Демокрацията е хуб ...

Представи си есен.
Шум на бягащи листа.
Прегръдка нежна
на топли цветове.
Есен. ...

Ти казваш - човешките ръце не крият нищо,
художникът е длъжен като издайници да ги рисува.
Поглеждам скришом твоите пръсти -
от биотокове кръвта пулсира.
Човешките ръце не крият нищо.

Другарки и другари,
дами, господа,
говеда, говедари,
партократи властострастни,
леви, десни, бесни, ...

Ще се надвесят розите над теб.
Лицето ти ще скрият с топла ласка
и ще люлеят във уханни шепи
съня ти – продължително и страстно.
А ти ще се усмихваш, прероден ...

Има те – какво да искам друго,
какво все още мога да желая?
Очи, които да се вглеждат лудо,
искрата да ме карат да позная.
Да мога да протегна длани ...

Един юнак от Албиона
нападна българите от балкона
и истински захвърля къч,
главите ни свали с калъч!
И с плюнките си ни удави... ...

Душата ми за теб умира,
сърцето в мрака без тебе се раздира,
кръв капе от очите ми две...
моля те... обичай ме за миг още поне.
Без теб сам съм в мрака, ...

Здравей! Ти, Човеко: познат, непознат...
Здравей! Приятел, враг или брат...
Здравей, Душа светла в прокълнатия свят!
Бъди! Нека те има! Чрез теб той става богат!
Да! Страшно е сутрин очи да отвориш! ...

Човек, където и да ходи,
към себе си се все завръща.
Повлечен от житейските несгоди,
пак края роден, мил прегръща.
Несетно дни са отлетели ...

Супер лайнер,
морски кораб,
проста лодка,
плаж, чадър,
небе, море. . . ...

Дивите биволи излязоха на магистралата
И казаха ний бяхме тук и тук ще стоим
Защото тук някога беше поляната
На която да се родим
Булдозери, грейдери бяха създали ...

Не се преструвай
Не се преструвай, мили. Осъзнах
че тази обич, нашата, не струва.
Не спим ли вечер - чака ни война.
В просъница за нея пак бълнуваш. ...

Чудя се
какво виждат хората
в късовете космически камъни
(по които си припадат поетите),
а с досада подритват земните ...

Протестен ден дойде отново.
Тълпата бързо се рои.
А ярост и обидно слово
във въздуха горещ кънти.
Голяма част от тях го мрази - ...

Палачите си тръгнаха нарамили секирите
и присмехът на стъпките им бавно отзвуча.
Остатъкът от него със болка регистрира
товар от непозната празнота.
Отнеха му короната и листите, и вятъра - ...

На изоставена крайпътна спирка
на малка гара, сгушена в тревата -
експресен влак с една прощална свирка
във лятна нощ разплака тишината,
Където и да идеш - запомни ме ...

Вървя по Женския пазар –
сергии криви,
дупки, камъни и тухли,
далечен спомен за бордюр
и тротоар, ...

Ти по женски мълчиш
и се криеш в очите на спомен.
Няма как да простиш –
поглед мъжки да спра аз не мога.
Не говориш почти, ...

От дланите си стряха сътвори
и в пръстите ти огън нека има.
Едно сърце копнее да гори
за вечност, от слова неизразима.
На скитника леглото си дари, ...

Привличаш ме! Но
по години
сме твърде
неравностойни.
Аз усещам душевните ...

Старият воин...
Свещта трепти, догаря, а пък друга няма-
във стаята след малко ще се втурне мрак.
Пред маса, от греди недялани скована,
седи прегърбен мъж, като светия благ... ...

Погледни ме в очи! Тука гледай.
А ти рееше поглед през мен
в тези жълти поля, в слънчогледа
профучаващ край шумния трен.
Погледни ме в очите! Надежда ...

Оригинал: Rob Dougan - Clubbed to Death

Пенлива и шумна като плитка река -
навлезе в залива на живота ми...
Вля своите болки и отровата, трупана с тях,
и заяви, че са дребни и незначителни моите.
Поиска от всичко - като дете, изгубено в рай, ...

Всичко стана за секунди, така че Поли, която беше разумен, но не много опитен шофьор, не успя да овладее колата. На платното изведнъж бе изскочил таралеж, буквално изскочил, защото тези бодливи гадинки са много чевръсти понякога, колкото и на някои хора да не им се вярва това.
Поли бе карала с шейсе ...

Свърши виното.
Празна е чашата
на вината.
Пенливата съвест
е изпита до дъно. ...

Обичам те, защото те обичам -
нима е трудно да го разбереш.
Недей ровичка за изгоди тайни,
недей налага строги правила.
Остави ме да летя, да дишам, ...

Отчуждих те аз от себе си. А ти?
Може би... Та все се разминаваме.
Тръгваш си от моите мечти
сякаш беше лястовица бяла.
Аз за теб отдавна съм така - ...