Проклетникът беше всичко.
Беше земя, беше небе.
Беше пясък, беше море.
Беше усмивка, беше сълза.
Беше радост, беше тъга. ...

Обичах да се взирам във небето, във полята, във звездите...
Обичах да се вслушвам в птиците, в песните, словата, в мислите...
Обичах да си мисля, че те има, но си далече – някъде в мечтите...
Обичах да си казвам, че те има, не до мен, а на крилете и на птиците....
И плачех заедно със твоите неволи, ...

Ходейки по улицата, аз мечтая.
Искам от природата да се смая.
Дъжда чакам с нетърпение да дойде.
Природата душата си нек' разгърне.
Тъжен и самотен, под него пак бродя. ...

Всички сме затворници в замъка на живота. С раждането си сме затворени между четири стени и не ни остава друго, освен да чакаме края на присъдата. Някои бягат, други стоят и се борят, докато последната капка кръв не падне на студената земя и не вдигне във въздуха прах.
Причислявам себе си към първит ...

Прости ми
Прости ми, че не вярвам в любовта.
Отдавна не робувам на измами.
Била съм и съпруга, и жена,
осъдена да ближе чужди рани. ...

Грешни погледи тършуват в нощта,
тела горещи търсят любовта,
ала в миг щом слеят се в едно,
превръщат се в пулсиращо кълбо....
А нощта е дива, луда и красива ...

Не казвай ми "обичам те", любима,
не вливай във сърцето ми любов!
Там много още болка има,
там още под студен покров
бездиха, тиха, вледенена ...

ЩЕДРОСТ
Жените на Пловдив приличат на слезли току от картина
на Майстора , идат, люлеейки въздуха цветен.
Когато безкрайното шествие тяхно нататък отмине,
над храма на моето тяло, душите им дълго ще светят. ...

Параходът димеше като побъркан, гъсти талази се стелеха над палубата, а пасажерите отегчено присвиваха очи, взирайки се през мъглата в далечината, там, където започваше мечтаният бряг. Пътешествието бе към своя край, картите - свалени и всеки щеше да получи своето - обитателите на острова - глътчица ...

Момчето, което не можеше да пее
Чувствам се така, сякаш с остър предмет някой пробива мембраните в ушите ми. Пискливият, фалшив глас имитираше фалцет отново. С раздразнение станах от бюрото си и затворих прозореца. Навън бе 35 градусова жега, но предпочитах горещия ад пред този невъобразим шум. Изми ...

ЕДНА СУТРИН
И тази нощ будувах до късно,
събирах звезди за неземни принцеси,
от земни стихии и несгоди разкъсван,
без да зная защо и къде съм. ...

ЩЕ БЪДЕ
До леглото ти ще идвам всяка нощ
на пръсти, без да ме усетиш,
дори да съм натрапник, лош,
че любовта ме е довела, ще се сетиш. ...

Единствената муза
Ти си единствената муза, която ме усмихва.
Моят изгрев, залез и загадъчна луна.
Ти си любовта в сърцето ми, която не утихва,
облечена в римите ми, женска красота. ...

Безумство е някак.
Чак не мога да пиша,
драскам рими в остатък
и не мога да дишам.
Умирам, убивам и още ...

Остани! Тази нощ ще е нашето истинско тайнство.
Да покръстим душите си с трудна и свята любов.
Тя е ерес от плам. Заклеймено от бога пиянство.
Да надигаме с теб грехове съм безумно готов.
Остани! Нямат шанс между топли тела страховете. ...

И аз реших (като един поет),
да пиша за звездите и луната.
Но без да искам, думата бюджет
ми се изплъзна от перото и устата.
Възпях онези братя по съдба, ...

Моля, прочети ме!
Сърцето и душата.
Желая, усети ме!
Докосват се телата.
Намирам те у мен, ...

Ела да те обичам!...
Ела да те обичам ей така,
без планове и сложни уговорки,
какъв съм Мъж, когато без Жена
животът ми прилича на самотник... ...

Много тъжно се връщат в мечтите
всички минали наши лета.
Всеки спомен е жив… И не пита
как без него живях до сега…
Как в една недовършена песен ...

На клона е кацнало сиво врабче,
чирика си волно със пълно гласче.
Чирика си, пее и пърха с крилца,
че слънцето грее, че има зрънца.
Че лютата зима остана назад, ...

Драги ежедневковци!
С напредване на възрастта, може да се каже, че помъдрявате все повече. Почвате да правите интриги на всеки четири години, да се карате и излагате пред света. Ще ви разкажа една история, а после вие ще дерзаете и ще обмисляте какви ще са ви предизборните обещания за тези, които не ...

Седях безмълвен върху камъка на възрастта
и с наслада гледах как потъват
гондолите на моите желания...
Във залива на мъдростта остават да стърчат
призрачните мачти с натъжени знамена ...

Животът спря да съществува в миг.
Дъхът ми спря с заклещен в гърлото ми вик.
Ето там - далече - се случи нещо.
И сълзите затекоха по бузите горещо.
Лава заплиска в недрата - ...

Стаите... паяжините... хамбарите... хората. Всичко се повтаря, отново и отново, а краят винаги е един и същ.
5 Септември 1957г – с. Амбърли (Англия):
„Страхливец!” – крещяха гласовете в главата ми, докато отварях стария хладилник. Грабнах изсъхналото парче – сушено месо и отхапах със зъби. Преглътна ...

Аз трепетно се вглеждам там,
където искам да си ти,
и май те виждам, но съм сам,
а тичаше към мен, нали?
Ти бе за мен, не, и сега си ...

Съвестта много ме терзае, мъчи,
душа не иска да си трае, да мълчи,
как бедните ще страдат виждам
и мисля:"Никак не им завиждам!"
Този, що на Земята има много - ...

Казваше, че ме обичаш,
че всичко е в смисъла сляп,
че дори в точката на привличане
побирал се целият свят.
Казваше, че ти липсвам, ...

В тъмносиньо ръми тишината
и попива среднощни ухания.
Лято. Толкова много е лято -
можеш даже с ръка да го хванеш.
По первазите лунна позлата ...

Бе ранно утро. Птичките пееха, осите жужаха, когато се чу неземен рев. Всички се събудиха и погледнаха. На около километър от тях имаше огромен динозавър. Бе Ти-рекс, поне доколкото би могло да се предположи. Бе висок 15 метра, дълъг над 10.
-Ей сега я втасахме! - каза Емил.
-Друг път, няма да мине ...

Тъжно стихотворение
Живеем във време, в което
изплува боклук над водата.
Високите, стройни дръвчета,
които не чупят снагата, ...

Поставили проклет поет,
редакция да управлява...
Но той понеже бил проклет,
присъди почнал да раздава...
И както днес не е в Европа, ...

По стръмните пътеки на безкрая
се скитат непознати светове.
Къде отиват - няма кой да знае,
кого ще срещнат, нито пък къде.
Разтворени пространства се пилеят. ...

Докосни ме. Дори да е само веднъж,
ще ме стопли през дългите нощи.
Като жадна земя, напоена след дъжд,
ще поискам, ще моля за... още.
Утоли моя вътрешен, огнен копнеж. ...

понякога
притиснати едни до други
често пъти
заедно но разделени
редиците им ...

Сигурно съм от онези, скритите принцеси,
ми то не може пък съвсем да съм без потекло!
Сега шъ кажете, че треска мъ е тресла,
ма много ми съ спи във балдахиново легло!
Е, верно, че на бал ни съм одила нивгъж, ...

Имаше някога една жена.
Наричаха я Луна,
незаменима красота,
слънчева като зора.
Наричаха я Луна, ...

ПТИЦИ
Всички носим птици във душите си,
птици във сърцата си отглеждаме
– шарените птици на мечтите си,
мътени в гнездата на надеждите. ...

"а дядо на кривата пейка е седнал...
лулата му. Пълна с ръждиви кошути"
Павлина Йосева - "По-тежък от вятър"
На пейката, под старата смокиня,
седи и пуши. Вече се смрачава. ...