На върха е светло,
звънко-тихо,
само вятърът
на тревите шепне,
цветята милва, ...

Баба Ангелина наближаваше вече 90-те години. Родена в различен век, отгледана по съвсем непонятни за новите поколения методи, тя носеше знанието от младите години и мъдростта от старите и често разправяше на своите правнуци истории за трудолюбието на българския селянин – как момите пеели и жънели, к ...

Дяволе, дяволе в мен -
как от нея очи да отвърна
и защо си в душата вселен
от мига, в който само я зърнах...
Дяволе, дяволе в мен - ...

От чудесата на думите ти
виждам, усещам, разбирам
настроенията с посланията им.
Те са скъпоценни камъни
със светлината на златото, ...

Любов моя,
мое движещо се тяло,
моят глас търси
своето собствено ридание...
Моя горчивина! ...

Аз исках от живота само три неща:
търпение - за да чакам, за да чакам любовта...
сила - за да се изправя пред любовната тъга.
Исках глас, за да извикам: ''Моля те, ела''.
Да, исках мъничко неща!

Хей, ти, я се погледни
и на какво приличаш ти!?
Да нямаш начин да си в час
със своите желания и свойта страст!
Защо така отчаяно вървиш ...

Каприз...
В една красива приказна страна
ти бе принцеса малка и капризна,
а крал поостарял за твоята ръка
сам кралството си бе харизал... ...

Ти беше сълзите от смях в очите.
Сега си тъгата, раждаща сълзите.
Ти беше лудото препускане на сърцето.
Сега си мечтаната прегръдка на ръцете.
Ти беше среднощния дъх на желанието. ...

Животът не винаги е съвършен. Понякога зад милионите усмивки се крие много плач, много сълзи, наранени хора и още какво ли не. Понякога Слънцето не грее, когато ние се радваме. Просто се е скрило зад облачетата и си почива. Вместо да се крием под чадъра, когато вали дъжд, ние трябва да усетим това ч ...

Зимата във Варна е лилава,
неонов крясък пори тъмнината.
От резеда днес враната решава
да си почерни бавничко перата.
Зимата във Варна е лилава ...

"Земята на баща ми прокърви!
И не за чест, и не за мъжка слава...
Войните днес са само за пари.
Земята на баща ми се продава." - Ники Комедвенска
Не бих те дала никому за пет пари, ...

Обич
разтича се
като топящ се сняг
на слънчевия миг сред нежната милувка
(бърборехме в изчезващата нощ, ...

Поклон ти правя, изповеднико-море!
Сред песъчинките ти аз съм зрънце пясък,
но ако стъпките ми събереш,
към теб - ще се извие магистрала в блясък.
Дори дъха ми неочаквано да спре, ...

Разбитите мечти, разбитото сърце, изплакани очи, поглед, втренчен в тавана... Това бях АЗ! Исках да се отърва от живота, проклинах всеки ден с него, проклинах денят, в който се срещнахме, проклинах денят, в който той стана част от мен... Проклинах всичко... Молих се на Бога да умра... Бях едно момич ...

Стара Загора, прекрасна си ти.
Ти, гробище за мечти.
Стара Загора, най-красивият град.
Ах, ти дърпаш ме назад.
Стара Загора, как да те забравя? ...

Надежда
Всичко свърши, каза ти,
За миг не съжали,
Остави ме сам
Под ореха голям. ...

Прегърнати в нощта, любов рисуваме
чрез чувствата в най-топлата палитра!
А утре трябва с теб да се сбогуваме –
в душата тръпне романтична цитра!
Поетът с любовта не се сбогува! ...

Изгаря и Бледнее
Изгаря и изгаря безспирно,
изгаря всичко живо и си отива.
Спомен след спомен се реди,
спомен след спомен бледнее.

Пред мен върви една цигулка,
източена отзад... в анфас!
Аз гледам тази чужда булка
и изпадам просто в транс!
Учуден съм и цял съм в тръпка - ...

Аз
Притихнал в тишина,
избухвам в светлина.
Див и яростен,
обичащ и нежен. ...

Смъртта отне и теб,
а ние имаме нужда от подкрепата ти.
Не дочака дори мен,
да се сбогуваш с мене ти.
Дядо, липсваш ми много, ...

Непобедим
И така, със душа извисена,
с ясен поглед напред устремен,
не отпускам глава уморена,
не допускам да падна във плен - ...

Странно нещо са това, разстоянията.
Мерят ги с различни мерки.
Не разбират, че това са състояния
и се измерват със мълчания.
Дори космическите разстояния са нищо ...

БУЛЕВАРД “МЛЕЧЕН ПЪТ”
Сред сребърно небе – бакърен залез
с отблясъци по дунавската кожа
и стар фенер, прибързано запален,
с прозрачен диск, червен и невъзможен. ...

Чуваш ли алармите на колите...
Писъкът на орлите и гръмотевиците,
които разцепват на две брезите...
Носталгията от преди година...
Любовта, която тогава си замина... ...

СИНЬО
Какво небе в душата ми се ширна –
един красив и нежен необят!
С усмивките си – слънчево-зефирни –
за обич претворявам този свят ...

Разхождах се по улицата, когато ме спря минувач, очевидно турист, и ме заговори. Първоначално не успях да разбера нищо от това, което беше казал и го помолих да повтори. Оказа се, че търси останките от някакво древно светилище, които според картата му трябвало да се намират наблизо. Изненадах се. Жи ...

Реших да питам. Моля те, кажи ми?
Сепна се, че рядко някой пита.
Лунно се усмихна, сподели ми,
че иска да е пълна, неотпита...
Изпълвам се, по малко, ...

Конникът
Той идва от далечен път
и през небесните простори
стрели изпраща в мойта гръд
с любов пропити и с отрови. ...

Намери ги захвърлени в сайванта.
Беше дошъл да поприбере някои вещи – предимно помътнели черно-бели фотографии и оръфани вестникарски изрезки, които баба му усърдно лепеше върху черната твърда хартия на старите албуми. „То какъвто животът ни, чедо, таквиз и албумите. Чернилката ни е стиснала за гърл ...

Безсъние
Ти пак не спиш! Защо? Кажи?
Какво будува в теб и ти тежи?
Дали тревога върху теб лежи
или съвестта не иска да заспи? ...

И залезът се раздели на две,
когато с кораба „Илюзия” замина,
тогава свърши и последното море
и чашата с кафето ти изстина.
Аз знам, че има други светове, ...

6. Сбирката на групата
Бе около 7,00 в град Бухово, когато се чу неземен рев от кола, която буквално цепеше мрака и мина за отрицателно време през града до самата картинг писта. Спря в бокса и тогава от нея излезе Ники. Автомобилът бе червен Форд Ескорт Рс Турбо от 1987 година, на тази светлина изгл ...