Не искам никакви надежди,
любов по залез не пали.
Не пренареждай лъскави съзвездия
и не раздавай розови мечти!
Не се промъквай тихо нощем ...

КОЛКО ПЪТИ?
Колко пътища избродих?
Колко пъти аз сгреших?
Колко върхове обходих?
Колко болка не спестих? ...

Безпътна като просяк сляп
от самота разнищвана изгарям.
Съчувствието ти – подхвърлен хляб
с трохите си горчиви ме задавя.
И бледа като лунна светлина ...

На мен пък времето ми стига.
Аз разпри с него нямам тук.
Животът често ми намига,
но ме е удрял и със чук!
От Господ малко ни се дава... ...

Май си избрах грешната звезда -
такава, дето свети с ярка светлина,
но не топли - не и мен.
Заслепи ме светлината
и като безумна протегнах ръце ...

– Здравей, Жоре, нали си носиш такъмите? – Добри махна на новодошлия от верандата, надигна се тежко и тръгна към портата да посрещне госта си.
– Разбира се, нали за риба сме дошли, накъде без тях?
Младият мъж се протегна, здрависаха се, разтовари багажа от колата си и двамата прекосиха двора.
– Знам ...

Приижда мъглата в последния пристан – душите ни.
Сприи се втурват в мисълта ни – и суркат дикани.
Тъмнина, след която светът ще застане на прицел,
е на път да превземе последната жертвена граница.
И понеже приспа неуморния страж в умовете ни, ...

ДВАМА СЛЕД ПРОЛЕТТА
Пролетта настани се изцяло,
но е хладен априлският ден.
Хвърлям още едно одеало,
за да топли и тебе, и мен. ...

Ако попитам вятъра за теб, ще чуе
моя нежен и приветлив зов,
ако опипам пясъка, ще ме обуе
в залеза на морската любов…
Но щом те теб попитам, ми затваряш ...

НАГРАДА
Застанал днес на крачка преди края,
идеята за вечност ме тревожи –
живял съм дълго, но да си призная:
не те разбирам, милостиви Боже! ...

Две са те, а цяла се наричам,
две докрай различни сили,
първата, душата крехка на момиче,
другата, жена със страсти силни.
Момичето, което знае само да обича, ...

Със сигурност всичко беше червено, да, ярко червено, което сякаш ме караше да се чувствам като че ли не бях тук, на земята, на някой друг свят с ярко червено, не видях никого, но като някакъв инстинкт, трябваше да мисля, да мисля и да се изгубя някъде в червената мисъл. Имаше и леко черни петна, кои ...

разнищена, но цяло,
размита, но събрана...
още се виждам в мечтите ти,
но още живея във своите,
опитай се да спреш... ...

Вятър в партитурата
Предай нататък, цяла ме раздай,
пръсни ме на парчета, като чаша.
Не са ми нужни празните слова,
когато се отнасят за душата ми. ...

Сънувай ме, като дива къпина.
Нека лепнат от сладост устните.
Нека ръцете ми да те имат,
а близостта да разгаря чувствата.
Сънувай ме, като ездач на коня. ...

Аз не мога да те срещна,
ти не можеш.
Само знам, че е гореща
твойта кожа.
Нощем зарад теб будувам, ...

Не знам защо пиша това... Може би защото имам нужда да излея всичката тази емоция,която се е събрала в мен. Искам да
споделя всички тези приятни чувства, които вече втори месец изпълват деня ми с щастие и душата ми с радост.
Преди да ми се случи това, животът ми беше изпълнен с гадно, мрачно еднообр ...

Луната ми прилича на прозорец,
на пухкави пердета от памук
накъдрените облаци отгоре.
А тишината вън трепти без звук.
В такава нощ кръвта беснее ...

През гората път ме води
до хралупата на Меца.
Но помнете, ще споходи
зла беда на мед крадеца.
Ние знаем какво става ...

Обичам моята родина,
това е щастие за мен!
Това е райската градина,
където ази съм роден!
Българският ни дух е сила, ...

Лунна светлина
Лунната светлина ти видя и тръгна към нея със затворени очи!
Защо не видя пътя към реалността - там бяхме ние!
Сега далеч от нас, но винаги в сърцата, щастлива ли си ти, кажи,
и моля се аз добре да си ти!? Не искам болка да чувстваш - достатъчно изтърпя, не искам тъжна да си ти - радв ...

Нима в хаоса на очите ми
намираш нещо привлекателно?
Нима в смеха и в сълзите ми
не намираш нищо отрицателно?
Нима си мислиш, че ще ме познаеш? ...

Това, което не простих
ти го написах на небето.
Светът наоколо е тих,
невидим, разтопен и светъл.
Гася с очите си деня, ...

Опитвам се да бъда човек с ценностите на миналите и сегашен век.
ЧЕСТНОСТТА е бисер в човешката душа, тя е част от нашето възпитание.
Понякога донася ни много страдания.
За мен истината е една, макар имала е няколко лица.
Да бъда честен пред мен самия с добрите хора в богатство и немотия. ...

Защо животът те отне от мен,
отне ми детското и женското начало,
отне ми майчината ласка и опора,
а това продължава да ми липсва, хора!
Защо не мога да се сгуша, ...

"Никога не вярвай, когато някой, който вече те е наранил ти обещае, че няма да го стори отново!"
ЗА ТЕБ
За Теб, който разплака добротата ми -
за тебе лъч във душата съхраних
и ако днес почукаш на вратата ми, ...

Аз не съм някаква конфликтна диаметрала
или пък - гримирано, изнежено петолиние...
Може за нищо, ама съвсем нищичко да не ставам,
но все още мастило в душата си имам.
Виждаш ли? Черно е - става за ноти, ...

Избухнал залез
Във взривеното безвремие на мига
блясва капчица нежност -
търкулнала се сълзичка,
след болката оживяла - ...

В пролетната нощ вали
и се носи аромат
от разцъфтелите треви.
В пролетната нощ вали -
вдишваме от аромата ...

Меденият цвят ми харесва,
горещ е, както теб самата.
Никога не съм си тръгвал,
не е възможно да си тръгна.
Заради това, което имам, ...

Катеричките
Предизборно стихче за недорастнали деца.
Катерички рунтавелки, със опашчици къделки...
Търся ги със поглед отдалече.
Не ги видя по клоните вече! ...

Изкуството живее
Не в театъра, наречен публичен живот,
Не пита, колко дълго си се учил,
Колко изпита си взел и колко си богат,
Затова твори в безсъние, ...

Мисли на глас
В морето плаваш без почивка,
как блъскат яростно вълните
и островът е тъй далече,
отгдето тръгнали са дните... ...

Много от нас са си задавали и продължават да си задават въпросите, има ли
съвременни будители и кои са те. В съзнанието на повечето хора, когато чуят думата будител, изникват образите на Кирил и Методий, на революционери като Васил Левски, Христо Ботев и други такива личности, които са променяли ход ...

Неосъществената мечта
Голям и студен град. Тъмните облаци властваха на небето. Природата плачеше от мъка. Сивотата беше превзела всичко.
След дълго и неприятно пътуване, малко след зазоряване стигнах до огромното селище, което обаче беше пусто. Независимо от средата, аз бях положително зареден. В ръ ...

Бях само на шестнадесет години,
а мислех си, че вече всичко знам,
когато погледа му, вместо да отмина,
го пуснах в моя... и остана там!
Любов навярно - първа, непреходна - ...

И седя сама навън,
мисля си, че беше сън.
Че всичко е било игра
и една шега.
Но разбирам, че не е така. ...

... Не сме се обаче договаряли,
при старите си вещи да слагаш сърцето ми...
Забутах сърцето си в ъгъла,
заврях го в кутийка една.
Кашонче протъркано старо. ...

Попаднах на нея, докато
съчинявах
нелепо стихотворение
за литературно четене
не знам къде си - ...

По улицата вятър веe,
прахта се лее,
пълни ни очите и се
лепи по косите.
Eсенните листа от дървата ...