Сберат ли се на розобер честит,
предвардили петлите първи,
и с гръб от грижите превит,
прекъснат ли момите върви -
годината на пръсти се изнизва, ...

Обичай ме без край
и аз това ти обещавам.
Две сърца, два живота,
две съдби в една любов,
по-голяма, по-чудесна, ...

Вятърът се любеше с морето
и от любовта им се роди
пенеста вълна, а в мен детето
тича пак по мокрите следи
на отминалото време - ето, ...

Щом си тръгваш, затвари вратата, не очаквам никого вече! Моето момче, ти ме обсеби, накара ме да вярвам, че ти пука, а после ме предаде. Знаеш ли... изгревът не настъпва за всеки, а след твойте думи аз не искам да отворям вече очи, не искам да се будя и да си спомням твойте постъпки, да усещам забит ...

Събудете се, драги българи! Привет!
Страната ни върви назад, не напред.
Политиците ни са менте.
Сякаш за грабеж чакат те.
Събуди се, племе заспало! ...

Огън от стиховете си ще наклада
Ако зная, че някой ден от мен ще си тръгнеш,
аз ще направя всичко... всичко, за да те спра.
Колко безумно обичаща съм, ти ще узнаеш
от стихове, които всяка нощ за теб ще творя. ...

Събудих се в три
през нощта и
усетих топлина.
До мене спеше ти,
момиче на мойте мечти. ...

Защото днес сме болката
отляво,
стаена между спомена
за лято,
между кафето, между две цигари, ...

Думите въртят се в кръг
и търсят нечий шаблон,
във който да се приютят на завет.
За да избелеят.
Всеки път ...

"Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови."
Свобода и робство. Един непрекъснат кръговрат от избори и правила.
Свободата е правото да избираш и свободно да изразяваш позицията си. За мен тя е висша ценност. Присъства във всяко мое действие и всяка моя дума. Благодарение на предците ни сега жив ...

Как спа нощес?
След като луната се изключи...
влезе ли в съня си със финес?
Ходи ли във необятности далечни
сред пейзажи стряскащо красиви, ...

Червеното... сякаш невидимо...
А огънят - сякаш изтлял...
Щастие - отдавна прокудено...
Мечтите - стават на кал.
Червеното... болка премрежена. ...

Какъв е истинският мъж...
задавах си въпроса не веднъж?
Дали е джентълмен с букет цветя,
понесъл ги към своята жена?
Или пък някой бизнесмен... ...

БЕЗ МОЯ МИЛ
Днес мъката си да изплача
идвам тук, при теб, море.
По пясъка вървя във здрача,
заслушана във твоя тих напев. ...

Обещавам от утре ще бъда различна,
търпелива, добра и разбираща,
обещавам - ще вярвам на думи, на всичко,
само ти ще ми бъдеш пристан...
Обещавам от утре гнева си да крия, ...

Каквото да разкажат мравките -
потъва в пясъчните лабиринти.
Поветица прошушне в храстите
или дъждът за кратко се е плиснал -
писарите черноризци бързат ...

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ
( КНИГА ЗА ВСИЧКИ )
І.
НАЧАЛОТО
Като малък, но не бебе. Бебетата не ...

Обратното на болката е обич
“Обратното на болката е друго.
Не знам какво е. И не го познавам.
Фортуна"
Обратното на болката е обич, ...

Капризна беше нашата съдба,
капризна като глезена девойка.
Тя срещна ни и подари ни любовта,
а после ни наказа двойно.
Животът, като мъж под чехъл, ...

България не е просто моята Родина,
тя е единствената майка на света,
родила гении- пазители на райската градина,
където вечно ще изгрява слънцето на любовта.
Щом нямам страх, за да ти се любувам ...

С отблясъка на лунните лъчи
в смълчана нощ поляга светлината
по шията...
И в женските очи
се отразява нейната позлата... ...

Днес беше дебютът на Кирчо като адвокат в съдебна зала. Цялото постоянно присъствие в „Свирката” бе събрано във вторник вечерта на двете маси до бара и чакаше триумфалната му поява. Минаваше седем часа обаче, а новоизлюпеният защитник на световната невинност се бавеше.
- Големите адвокати са така. В ...

Целта на научното мислене е да види общото в частното и вечното в преходното. А. Уайтхед
Едно от нещата, които ни отличават от животните е научното мислене. Ние имаме възможността да анализираме, да си представяме, да виждаме нещата в действие и да предвиждаме тяхното бъдеще. Животните нямат това ум ...

Щастлива пролет, знойно лято -
в спомените ми запалват весели искри.
Вивалди е огласял тези два сезона!
На прага ми е есента – дали и тя
ще е музика, която да звучи ...

Събуден лист в зората трепва.
Капчица роса.
Узряло слънце в нея се оглежда.
Брат на тихата вода.
Езерото незаспало. ...

Дъжд съм- ноемврийски.
От прозореца ме на наблюдаваш.
Излез! Не ти ли стиска?
Излез да ми се наслаждаваш.
Скоро си отивам. ...

О, не за първи път, море,
заставам на брага ти,
и не за сетен път
те гледам възхитен!
Обичам аз романтиката вечна ...

ПЕРВИГИЛИЙ
Луната скита между древните могили
като наметнало седефен шал видение,
нощта е синкав дим, за странен первигилий*
звънят камбани в тъмното небе над мене. ...

Любовта... не беше ли тя в основата на всичко?
Не беше ли тя вечната приказка?
Нея ли олицетворявахме с красивата жена,
покорила хиляди мъжки сърца?
Престана ли да съществува тази сладка болка, ...

Когато младостта угасне,
когато наближава краят,
обръщаш се назад, прекрасно е,
разбираш, че си бил във рая.
На лента гледаш си живота, ...

УДОВОЛСТВИЕТО КАТО СМИСЪЛ НА ЖИВОТА
Много са въпросите, които човек задава на самия себе си, с които търси отговор, за да реши някои свои проблеми и да задоволи други свои интереси. Защо да живея, защо обичам, защо съществувам? Това са въпроси, които вълнуват цялото човечество, въпроси на които край ...

Така ми липсваш.
Шепотът в нощта.
Сълзите ти на моето рамо.
Сълзи от щастие и от тъга.
На нещо шеметно и изживяно. ...

Какво като минаваш покрай мен,
какво като се опитваш
да тревожиш
моя ден,
какво като ...

Ноември е, съвсем в началото дори.
И няма нищо, че навън листата падат,
когато ме погледнеш, в мене всичко продължава да блести.
И зимата заплашва, че ще дойде,
ще засипе всичко в снежен пух. ...

Сънувах снощи едри пачки,
цели купища стотачки,
от лунните лъчи блестяха,
очите лудо засияха.
Ох, колко хубаво ми стана, ...

Разбрала хорските мечти,
луната се помоли на звездите
да я пратят на Земята призори
като жена, родена от вълните.
Тя искаше да срещне любовта, ...

ТРАКИЕЦО
Тракиецо, превръщаш ме в легенда.
Бурите затваряш в рамки.
Не искам да те имам на моменти.
Бъди до мен, до мойто рамо. ...

Защо толкова много с теб се обичаме,
нима нещо ти харесва във мен.
В любов с теб все се вричаме,
да сме заедно до последния ден.
Отново ти нима не си ме забравила, ...

Никога не забравих историята на скитника. Всъщност, човек никога не може да предположи дали и в кой момент ще се случи нещо съдбовно, което да му промени отношението към живота. При мен беше писано явно жена ми да ме накара да изхвърля боклука. Може би ако не беше толкова настоятелна, щях да го изхв ...