от Добрин Петров
Топлиш ми сърцето с доброта,
аз пък дадох своето без страх.
годините отлитат, сякаш на шега,
но не съжалявам аз за никоя от тях. ...

Погледни ме! Не в очите,
а в душата надникни ми!
Призови ме със мечтите,
ако можеш, обикни ме!
Не защото те обичам! ...

Когато на вратата ми почукаш, Смърт,
ще те посрещна с топъл хляб и сол.
Ще те омая с благи думи.
И ще ти говоря за безсмъртие!...

Аз искам да те гледам
Ще те прегърна аз!
Но стой - да те погледам!...
Със теб не се насищат
моите очи... ...

ВИДЕНИЕ
Защо съм тук, на този бряг напукан,
край който Дунав влачи сив гръбнак?
Защо пристигам всяка вечер тука,
сбогувам се и се завръщам пак? ...

За някои сигурно звучи като алтернативна версия на Благоевското творение "Що е социализъм и има ли той почва у нас" и вероятно написаното ще събуди различни реакции.
"Да, ама не!" Тук става дума за нещо по-различно от "марксистко съчинение" .
Всички "сериозни" телевизии (ако в България все още някоя ...

“Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.”
Петя Дубарова
Дремещото коте на морето
мърка тихо на замижалия бряг, ...

Романс край синьото езеро
Глава втора
Петък към обяд Лидия се обади на Стан за да им предложи разходка до Копривщица през неделния ден. Естествено тя знаеше, че Нели е на симпозиум, а Радо беше командировка в Италия. Щеше да се завърне в събота на обяд. Разбраха се да се чуят в събота вечерта, когат ...

Да дишам,
да дишам
не мога,
всяко дихание
причинява ми ...

Ти вечност – миг раздаде трепет
денят ми светъл приглуши в тъма.
Уби живота в мене, блед и крехък,
погуби личността, преди тя сама...
Излъгани надежди все раздаваш ...

*****
окапват листи
есен търгува вечност
със старо злато
***** ...

Мъжете, които до днес съм обичала,
подреждам усърдно във радостен пъзел.
Във чувства възкръснали с тъга коленича –
безстрашно ги връзвам на Гордиев възел.
Как искам да взема от всеки по нещо - ...

СЕКСЪТ И ГЛАДЪТ
Естествен мургав тен.
Косата ù е черна.
Живее ден за ден.
Обича ефимерно. ...

Отново е нощ, а аз съм сама,
безсилна съм даже да плача.
Виси над прозореца тъжна луна
и споменът нищо не значи.
На молещи длани обърнала гръб, ...

(приказка за пораснали)
... на всички Жени, които са ме
обичали: с Любов...
Аз
...Във дън горите тилилейски ...

по-леки и от атоми
нотите на нощта се лутат
между първия и петия час
на трамвайните линии
електромагнитни полета ...

Мила, тъгувам да гледам снегът как лудува
в моето поле, как го носи северен вятър...
Мила, боли ме да гледам снежинки да се целуват...
Мила, уморих се да бъда статист в този театър...
Мила, боли ме да мисля за чужда постеля... ...

Не ме състарявай - аз още цъфтя...
Не ме унижавай - аз още държа,
не ме пренебрегвай, дори и сега -
аз още съм хубава, млада жена...
Не ме подценявай, не ме наранявай, ...

В зениците ми имаше звезди
и вятър ми даряваше безкрая.
Вървях през брод от клетви и лъжи,
с надежда, теб единствен да позная.
Но погледи, жестоки като мъст, ...

Някога бях гъсеница. Бях толкова зелена, с дълги крака и малки бляскави косми по цялото ми тяло. Имах късмета да бъда красива. Но всеки ден бях толкова различно зелена, че се сливах с растенията и никой не виждаше моята красота. Това беше отвътре. Отвън имах всички цветове на живота. Всички забелязв ...

*
Откъдето и да погледнеш - роден конспиратор!
Съден за антидържавна дейност преди и след 09.09.1944 г.
Отказва да работи с комунистите, открито осъжда репресиите на новата власт!
Не признава друга кауза, освен тази на Стамболийски - земеделската! ...

Белоснежна, белоснежна,
белоснежна красота!...
И полетата безбрежни
ми навяват самота.
В планината, на високо, ...

Поредната "Обикновена рисунка" Фотографията е от тази вечер...
Б.

Своя път ти споделих преди,
дарих ти нежност възпламенена.
Сърцето теб определи
ти да бъдеш моята вселена.
Тръгнах някога след теб, ...

Хакуна и Матата бяха влюбени и заедно образуваха Хакуна Матата. На тях кръстиха онази Хакуна Матата, за която Тимон и Пумба така усърдно говореха и която търсеха толкова дълго време.
Те сияеха, те светеха в най-прекрасните цветове. Те викаха сутрин Слънцето и го изпращаха вечер. Те поръсваха черното ...

Защо ли трупаме
толкова многодумия -
сякаш отново градим
Вавилонската кула?...
Претъпкани са ...

Потъвам в потни пътища на петнадесети перон с пътници,
пресушили повече от половината подземен пир.
Пиша за покварена присъда и прощален подарък – парченце праскова.
После припадък. Птици, пожелаващи плът.
Писмо и плоча. ...

Кафе
С аромат на току-що сварено кафе, мирис на кафеени зърна, прясно смлени, на зелени листа, намачкани, бяла маса с очукана боя и чернокожа жена приготвя нещо. Шкафчета с шарени перденца, подът проскръцва от неравномерните ù стъпки с раздърпани домашни чехли. Показвам се на верандата, а слънцето в ...

Въздъхна мигът, когато тъмносиньото на здрача плавно се разми в уюта на зимната нощ. Прозвъннаха посипаните със сняг клонки под прозореца, а вятърът се засрами, профуча жално и се запиля далече от сърцето на дома. Огънят в камината се разгоря, вдъхнови се и зашушна… Сподели ми нещо съкровено, което ...

Аз по теб ще се разходя очарователно боса.
Остави да те споходя и не задавай въпроси.
Романтично ще промъкна дъх по будното ти рамо
и щастлива ще замръкна, че е мое, мое само.
Ще оставя да настръхна до самотно одеяло ...

Ти кой си? Дявол или ангел до мене пътя ти показа.
Не те сънувах преди да се препъна в тежкия ти кръст.
Не е случайност. Знам, че няма грях от Бога ненаказан,
но как се подминава лъч, ранил до изгрев мрака гъст.
Ти кой си? До болка зная твоите целувки ненаситни ...

Такаа... малко предварително обяснение: това го започнах като книга. Най-вероятно няма да стане някоя с 200-300 страници, но няма значение. Та, това е началото, бих искала да чуя мнението ви за него, има ли някакъв смисъл да го продължавам? xD
А заглавието е само временно, аз самата не знам какво ще ...

Родопа е моята майка,
опива ме с дъх на смола,
магьосва с вълшебните билки,
с кристалната нежна роса.
Играят край мен самодиви, ...

- Приятелство – това е сладък дълг -
дочух веднъж от хора непознати....
И се замислих – аз пък като вълк
се скитам сам-самотен по земята...?
Приятелите вече се стопиха ...