Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 186 резултата
Бедрата ти са магистрала,
която ме отвежда в рая...
Любовта ни е събрала,
за да сме заедно в безкрая!
  284 
Врата проскърца. Громол глух
с боботене се втурна
във стаята и със юмрук
по масата катурна
бутилка с недопит коняк. ...
  261 
Аз смея се като дете, пея, танцувам,
животът щастлива ме кара да бъда,
по детски грижовно животни прегръщам,
такава съм си – дива и щура.
Аз преча ви, зная, с моята радост, ...
  878 
- Скачай… Скачай… - носеха се крясъците на тълпата.
Той погледна пак към зейналата пропаст, сведе поглед към краката си – ще издържат ли? – обърна се към треньора.
- Там долу нещо се белее… Какво ли е паднало?
- А, - махна небрежно треньорът – костите на некадърните скачачи. Неподготвени, наперени, ...
  257  11 
Продажни политици обещават,
а за народа нищичко не правят
.
Само на избори за нас се сещат
и глава покорно те навеждат, ...
  460 
/сериен хорър/
Д ъ ж д ъ т о т н е с е
рохката пръст.
Р е к а т а
н а х л у ...
  326 
Притиснати под падащия сняг,
залостваме сърцата си за рими.
Сънуваме поляни с кукуряк,
предпролетно ни връхлетяват зими.
Калта – покрита с бяла канава, ...
  346  10 
Аз зная, че за тебе съм невидим
и зная, че не чуваш моя глас.
Затуй избрах в съня ти да намина,
за да ти кажа тихичко: „Бях Аз!“
... Аз сложих онзи белег на плътта ти, ...
  393 
Как се диша в тая страшна ледност,
как в гърдите въздухът минава?
Не разбирам лудата потребност
на бездушие да се прощава!
Пред коварството да бъдем тихи ...
  412 
  664 
  1218  10 
Навън сиротен, леден вятър скита,
от тиха безнадежност е обзет
пак февруари. С нотички от лед
по жиците изписва зла сюита.
И учи зимата отзад напред ...
  282 
В памет на баба и дядо
Пътеките на птици в небосклона
оставят белокрилите си дири.
Вън есен – понагиздена кокона,
подтичва по стаените баири. ...
  395 
На покрив застанал
в облаци се взирам.
Години така прекарвам.
Нощем ги сънувам.
Разпадам всичко на парчета. ...
  493 
Срещнали се в книжарницата на един мол пенсионираните полицаи Петров и Станков.
Станков взел една стихосбирка и я запрелиствал.
Петров: Станков, навремето в районното ти пишеше стиховце.
Станков: Ех, хубаво време беше, Петров. Имаше сигурност при соца. А сега...
Петров: Наскоро видях твои стихове пу ...
  663 
ЩЕ ЖИВЕЯ И УТРЕ
... някой есенен ден, щом ми дойде редът да се мре,
не изпадайте нивга във горест, в нега́ – или в не́га? –
погребете ме с дънките – и със моето вехто сетре,
и – за Бога! – ви моля, не пускайте парно в ковчега. ...
  730 
Щом дойде пролетта
аз ще стана кака.
Щъркелът пред нашата врата
подарък ще остави чакан!
Братче ще ми донесе, ...
  410 
ТЯ, КОЯТО МЕ СТОРИ НА ПТИЦА
Тя отдавна живее без мъж.
Всяка вечер сама се прибира.
И на месец, на два по веднъж
у дома си ме кани на бира. ...
  248 
Свистят камшици. Жилещи, плющящи.
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,
изписва йероглифи – позлатени, ...
  331 
  482 
АВТОПОРТРЕТ С ГАРВАН
... поетите понякога ликуват, преди да сложат точка на стиха.
Ужасно е, когато ти се струва, че толкова си близо до върха! –
че крачка-две – и вече ще си горе, на покрива на скапания свят.
През римичките пътят е отворен, но се върви през Дантевия Ад. ...
  250 
Някога там далече, далече от родината,
двама българи деляха постеля една.
Другари бяха в радост и неволята,
големи българи тъжаха за родината!
Там далече останали зад Дунава, ...
  300 
… Войната се затягаше. Битки, сражения, победи и поражения. Но краят не се виждаше…
И тогава се появи ученият. Обясни с простички думи сложното си изделие: машина на времето, можеща да прехвърли тук всеки човек от миналото…
Генералите и политиците бяха единодушни – искат Манасий. Великият воин и пъл ...
  275 
ПОСЛАНИЕ ВЪРХУ БРЕЗОВА КОРА
Крещяла съм, когато е боляло.
И мислех си, че някой ще ме чуе.
Безумна тишина и снежнобяло
очите ми пленяват, ала всуе! ...
  302  12 
Ами... трябва да ме има
и за радост, и печал.
Не съм незабравима,
но съм пъстра като шал.
Ами... трябва да съм жива. ...
  523  12 
На ...
Не ти ме роди, осъзнавам…
не ти нощем бдеше над мен…
не ти ми пя детските песни…
не ти ме държеше в ръце… ...
  1004 
Преди десети
не бяхме господа, бяхме другари,
не се празнуваше и втори февруари,
имаше информация само на ухо
за хора различни в нашето общество! ...
  312 
Човекът ковач*
Часовете - стрелка по корпуса - бързи
Секундите бавни.
Човекът - ограничение бюрократично
забит в черно огледало. ...
  631 
Омръзна ми война да водя
И то със себе си, със мен...
шпага да кръстосвам
и да кървя, от мене си ранен.
Не искам вече на глупости да вярвам!? ...
  737 
“Момиче, кой ли ти разби сърцето,
че толкова ти се живее
след поредното умиране...”
Събрах го до последната звездичка,
в шепа го събрах, да затупти, ...
  296 
Колко струва днеска добротата?
Може би един любезен жест,
дума добротворна от устата
или просто светла блага вест?
Няма място даже за сравнение ...
  899 
Очите ми са с капчици зелено,
и жълто, като тичинки на цвете,
с есенция коняк са напоени.
В очите ми искрици пъстри светят.
Подмамен от чаровния им блясък, ...
  868  11 
Непрогледна мъгла
града хладно обгръща.
Твойта силна ръка
нежно пак ме прегръща.
И лежим в тишина, ...
  226 
***
Най-милите
думи за всяка жена:
"Честито бебе!..."
*** ...
  859 
Аз никога не съм харесвала зелените очи,
но в три секунди само и бариерата се стопи.
Не можа да устои, въпреки големината си
платоничното надви и предразсъдъците в огън изгори.
Това пътуване породи неочаквани проблеми и мечти, ...
  167 
Аз съм, всъщност, твоята тъмна страна,
голямата тайна, която вълнува.
Онази красиво фатална жена,
която всеки мъж твърди, че сънува.
Навярно съм драма, вълнение, свян ...
  388  11 
Душа без любов е безкрила,
затова искам да дойдеш ти,
горест тежка нея е гнетила,
за чашата със сълзи чети!
Да те забравя се опитах, ...
  500 
Мама днес ми рече:
Голяма си вече,
кака ще станеш на братче,
ето, купихме му креватче.
Ти ще го люлееш, ...
  570 
  1146  14 
  1108 
Предложения
: ??:??