Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
386K резултата
Леден огън
Бързаш ли, когато времето се стопява,
когато мигът умира и се ражда друг,
в прохладата на кратка мисъл заснежена
по бяла писта да гониш препускащия бяг.
Искаш да се плъзнеш и отминеш без вина, ...
Тишината боли. Упорито нагарча
като вино пелин. И прокълнато зарче
дръзко хвърля към нас. Да изпита късмета
и нищожния шанс - любовта ни отнета
да се върне пак тук, носталгично да блесне ...
Утре е 16 октомври, денят на българските военновъздушни сили. По този повод пускам това ретростихотворение - написано през 1974 година.
Да бъде небето ти синьо,
спокоен и спорен - трудът,
военновъздушните сили
над тебе, Българийо, бдят! ...
Сега съм есен. Тъжна и дъждовна.
Валя на пресекулки, като... (хлъц).
Прехапах си съня, като инсомна,
а вятърът ме носи все на път.
По жълтите листа едва пристъпям. ...
Те живеят в нашите сънища
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, когато решат.
Тези странни чудаци гостуват ни, ...
С Ъ Д
Дъждът грижливо измиваше следите от сълзите ми. Вървях вглъбена . Животът течеше покрай мен без да ме докосне - като че ли се намирах в друго измерение.
Изправена бях на съд пред себе си.
Прокурорът (разумът) започна обвинителна си реч с безпристрастен глас:
- Предполага се, че си поживяла дос ...
- Татко, как си? Харесала съм ти едни сини мокасини! Много са удобни, ще видиш!
(Това е Анито! От Амстердам чак! Сетило се милото, че миналия месец имах рожден ден!)
- Ани! Как си, миличко? Как е Константин?
- А! Константин е добре! На яхтата е с Арко!
(Той, Арко, не му е баща, ама е по-добър от нег ...
Очакване
Вятърът разпръсна и последната ми обич,
хукна през полето с нея надалеч.
Аз останах тиха, малка и самотна,
сякаш съм ненужна, непотребна вещ. ...
След време ще съм просто прах...
и шепа пръст, облечена във рими,
издайно ще подскаже и на вас
за страхове, раздели и любими...
Каква съм била ще ви стане ясно ...
Добре, че съществува амбивалентността, та така всяка глупост получава шанс да бъде оценена повторно... да бъде видяна по друг начин... Може би амбивалентността е „вторият шанс” на глупавите изказвания. Шанс да бъдат пречупени през нечия различна призма, да бъдат изкривени така, че да бъдат харесани! ...
Не се ли питаш кой те спасява,
когато сама се вкарваш в бели?
Когато проблемите не се решават
и съвестта ти те гадно вини?
На моето рамо ли, гледам идваш, ...
Тъгуваш ме на глътки, боязливо
и сякаш с мен разреждаш сивотата.
От цветната ми лудост се опиваш...
Чаровно е да бъркаш правилата.
А в нощите ми кипваш като вино, ...
Отмина лятото и с него любовта,
замина всичко, остана само болка и тъга.
Есен... в сърцето, в душата,
а навън - студ и пустота.
След всяко лято идва зима, ...