Забравих ли те?
Не, не съм.
Прости...
Нали човеците понякога сме грешни.
Когато съвестта ни натежи, ...

Обречени
Обречени са нашите души
да бъдат вечно в дните споделени
а вятърът от чувства да шепти
във клоните любовни... преродени ...

Сълзи от радост и смях
(3)
Винаги съм смятала, че да си приятел с някого, съвсем не означава да си всеки ден с него и да го държиш за ръката.Разстоянията нямат значение.Вярно е, че то не е любов, защото тя идва и си отива, но приятелството, ако е истинско, е друго нещо. Вечно е, освен това не избира ...

‘неска ми е пуетично копеле
честно
културен шок
културна революция
културни културисти ...

Среднощно
В съня ми идваш - неспокоен.
Рисуваш есенни листа
и голи клони.
Думите остават неизказани. ...

Резерве
Аз родена с место „резервé” съм
и не искам да губя от Времето.
Опознавам страха и харесвам
слабостта си до болка премерена. ...

Сред улици, сгушени
под звездно небе,
с тротоари, преметени
от есенни ветрове,
все по-често аз срещам ...

Бях младост, невинност, чистота…
С очи - като капки утринна роса,
заслушани в гласа
на неизбежността.
И ти беше за мен любовта… ...

За теб ще съм угасналото слънце
и ода от печал ще сътворя,
в минор ще озвуча нощта.
Светът ще скрия в нежните си длани,
по крайчеца на небосвода ще отмина, ...

Не заспивай, моя Любов!
Не затваряй очи срамежливо...
Погледни ме, отново съм зов
и отново съм в полет щастлива.
Може още миг да летя, ...

Шакира
Луда
Луда, луда, луда...
Танцувай или умри!
През цялото време се прави на глупава, ...

Сега съм глетчер
***
отмина
не се обърна даже
не поспря ...

Give me a little...
Днеска ми е сънено и топло,
но без теб не мога да сънувам;
сто луни зачеркнах на небето,
в тъмното, като в утроба, плувам. ...

направих неща, които отдавна трябваше да направя,
казах думи, които отдавна трябваше да изрека,
простих се с любовта, която отдавна трябваше да загърбя,
отрекох се от теб, който отдавна трябваше да забравя...
и сега сърцето ми може би е сломено, ...

Отдавна съм забравила разделите...
Не помня чувството да ми прошепнат "Сбогом!"...
Не знам какво се казваше на тръгване...
Отдавна всеки тръгва наготово.
Не се сбогува никой с мене... ...

Тук, на тази кръгла маса,
последна чашка се изпива,
с нея от главата и сърцето
една любов се изтрива.
Дали следите от любовта ...

Катеря се по времето нагоре
и търся тъжен клон да го окича,
и плод да си откъсна безпризорен,
да срещна в мен най-малкото момиче.
Зората да посрещна утолена ...

Ще дойде дъждът.
Ще измие
въздишките.
Странни,
новородни лъчи ...

Деспотизъм и насилие ни заливат,
хаос и разруха земята обливат.
Не прохладен дъжд, а наситено червена кръв се лее
и смъртта победоносна песен пее.
Имаме смелостта хора да се наречем ...

Сънят ми трябва да е само мой!
Как влезе в него!?
Кой те пусна!?
Защо си в чужда територия!?
Защо усещам вече твойте устни!? ...

Не знам каква е тръпката на звяра,
дебнещ своята невинна плячка.
Нито тръпката на паяк,
изсмукващ соковете
на мушица заблудена, ...

Мистериозна брюнетка упои с жасмин вечерта
и омайваше с думи като в танц без правила.
Мъже, жени и всички, скрити в ъглите, дяволи
следяха цигара след цигара, в червено обагрени,
да умират в пепелника от най-изящната ръка. ...

Очите ми отслабват. Остарявам.
Дори писмо не сядам да напиша
и думите ми съхнат като плява,
а аз все ровя в тях да търся смисъл.
Насила се опитвам да изтрия ...

Капят пожълтели листи -
сенки на отминаващото лято.
Сърдито слънцето блести,
за юг подготвя се птиче ято.
Почти през ден къпе се земята, ...

музика: http://vbox7.com/play:d5391a83
В тази есенна вечер е отново сама!
И колода реди със надежда
(вероятно след туй в тишина
само масата с длан ще поглажда). ...

Понякога
Понякога, приятелю, съм гневна
и толкова в душата ми горчи,
когато в тялото ми се заглеждат
човешките невиждащи очи ...

Чер небосвод разстила булото си над света.
Полята в мраз сковани са и вече няма светлина.
Летят орли стоманени, блестят железните пера.
Настава пир за лешоядите, пируващи с плътта.
Ням крясък – болка, страх... ...

И трябва да срещаш неща, за които отдавна не мислиш.
Щом започнал си основите каменни да набиваш в земята студена на есен.
Но вече си подбрал дните (доколкото може)
и първите дъждове си преборил!
Не стига, само пътеката снощна да си обикнал. ...

Откраднах сутрешни лъчи
и се надявам, не ми се сърди слънцето.
Безсрамно, оставих сто мъгли
и поисках за мене само утрото.
Откраднах цветовете на дъгата, ...

3.
Трябваше да намери начин да се измъкне – от безпаричието, от бездействието, от все по-често застигащите го спомени за Тия. Не можеше и не искаше да се задушава повече в орбитата на селското ежедневие, което бавно му опротивяваше.
Не можеше да разчита на образованието си, освен в строителството др ...

Глава 4
Посещение
Отворих вратата със замах.
Все още бях във вампирската си форма и честно казано - не ми пукаше особено. Дали някой ме гледаше или се криеше за да си спаси жалкият живот, също беше без значение.
- Хей, красавице, я по-спокойно. – този глас ми беше най-противен от всички, които бях ч ...

Моля те, трябва да знам,
моля те, малко поне,
нека, дори и тя да е там,
за тебе се моля, небе...
Вярвам, че утрото сварва те здрав, ...

На един дъх те изпивам,
и когато затворя очите си
пак те намирам.
И когато те намирам,
давя се във парещия ти поглед, ...

Важно посещение
Съмненията на Севаро
... Нощта преваляше, когато капитанът се събуди.
Беше сънувал Куинси такъв, какъвто го видя за първи път - млад, любознателен и смел.
Събуди се от натрапчивото нахлуване в съня му, което се появи в образа на младо, красиво момиче. То плачеше неутешимо. ...

Аз пак не спя, приятелю, тревожа се.
Делата от деня подреждам в папките
и слагам ги в класьорите на мозъка –
това – при "Силни"-те, а онова – при "Слаби"-те.
Но, чакай! В този шкаф със надпис “Слаби” ...

Като бели снежинки, целунати от слънцето,
пърхат върху сините криле на небето.
Взели светлина от усмивката на утрото
и розова ласка от залеза в морето.
Поемат в птичи полет с ангелски криле, ...

В ЖАРАВАТА
Два пламъка, припламнали за миг,
нагоре се извиват и преплитат...
По-ярък става техният светлик...
И от жаравата искри политат... ...