ПОЕТЪТ
Поетът може да нафантазира най-невероятни образи и може да роди какви ли не метафори и строфи. Той сътворява светове и може да даде живот на сухото дърво, да влее дух на камъка, а от звездата да направи украшение. Поетът може с думи да измисли всичко. Но като всички и той остава пътник без по ...

Царят на римите, асът на жанра
срички брои, на гердани ги ниже,
тука добавя, там пък изважда -
сметката нещо все не излиза.
Ех, как не слушат пустите рими, ...

Дворците на Виена (втора част)
Дворецът Шонбрун
е несъмнено едно от най-посещаваните места във Виена. Завършен през 1749г по времето на управление на императрица Мария-Терезия, за която ще ви разкажа отделно, Шонбрун е бил летният дворец на Хабсбургите. Славата на императорска Австрия тук може да се ...

Незнайно или знайно как
(при мен така се случва)
застига ме попътен мрак
през дневната пролука.
В нощта пък, да я режеш с нож, ...

Вече те чакам в пламъка на розата...
Защо пристъпваш беззащитен
по жаравата на сърцето ми,
назад, нестинарю, върни се,
иди да си вземеш иконата. ...

Мое малко слънчево дете,
грееш с обич моето сърце,
душата ми лети като перце,
когато сгушкано си в моите ръце.
Щипвам пухкавата бузка, ...

Животът стана нещо нехудожествен.
Не мъжествен, а цинично мръсен.
Подкарва те с човешкото си множество,
без да пита кой си ти, какъв си.
Не го е еня, че си с болни стави ...

Ръцете ти - две пъргави златисти риби -
бавно се плъзгат
по извивките на тялото ми.
Очите ти - два сини крехки бисера -
тихо потъват ...

НАШАТА ПЕСЕН
Рисувай, поете,
рисувай със думи,
реди своя стих,
после тайно поспри. ...

НЕДОРАЗКАЗАНА ПРИКАЗКА
В едно незнайно царство, някъде далеч на изток,
отдавна – някога, когато времето бе някак спряло,
живял спокойно (а сигурно и все още съществува)
магьосник мъдър и прочут… но и тъжен сякаш! ...

Помислих красотата за заблуда. За мерзост,
за духовна нищета.
Представих грозотата като чудо, тъй древно,
недостъпно за света.
Припомних си за лебед неотраснал, ...

Гаснещ залез
Във мрака хладен бавно сянката потъва,
за да се слее плавно с нощната тъма.
Умиращ слънчев лъч с въздишка се огъва,
изгасва и заспива пак до сутринта. ...

Четиридесет мига от вечността
Рожденият ден на ІІ СОУ „Проф. Маринов” бе отбелязан с концерта – спектакъл „Жива вода”
Детето и училището трябва да станат държавен приоритет…
Бързам. Половин час преди концерта залата на Драматичния театър в Търговище е препълнена. Целувам класната ни Ганка Стойнова. ...

Ти днес ми каза, че не съм жената,
която би желал за себе си до гроб...
А помниш ли в прегръдките ми колко плака,
като дете, примиращо за нежен зов?
Дали във нечий женски скут си плакал, ...

Поглед на заледена страст,
просто животинско желание,
желание за секс...
Помен от модерна поезия...
Защо?! ...

Огънят гореше силно, през него аз те виждах,
усмихваше се там, близо и далеч от мен.
През онези пламъци горещи в мен се стопли всичко,
защото там стоеше любимият човек.
Дървета в огъня горяха, ...

Отричай ме
в най-непрогледните бездни
на душата си,
дълбоко в мрачната тъма
ме обкови в обезвереното внушение ...

“Ех, мамо,
каква красота!
Достигнах върха,
ти да знаеш!
Да можех ...

УГАСНАЛИЯТ ФАР
Опитвам се с какво ли не да те сравня,
но ти не си конфекция, а уникат.
А може би си... неугасваща главня,
останала завинаги без дупликат. ...

http://vbox7.com/play:98384d6f
Стоя пред счупеното огледало и се взирам в онзи образ отсреща.
Образ разделен на хиляди късове парчета и всеки е различен, различна форма,
различно излъчване, различни чувства.
Всеки е чувал историите за живота и всеки знае колко труден може да бъде той. ...

Когато се пресекат траекториите
на вдишване и издишване,
на влизане и излизане,
на пристигане и заминаване,
на излитане и приземяване, ...

Остани
Когато си отидеш ще тъгувам
сърцето дълго ще кърви
Трудно е да се сбогувам
не се обръщай моля те върви ...

За теб
Ти си причината, заради която смея
и човекът, без който не мога да живея.
Защо така се влюбих
и акъла си по теб загубих. ...

[Моите] Стъпки
Не съм изминала чак толкова километри през живота си. Вървяла съм, когато е валяло и когато е греело слънце за всички, тичала съм след влакове и автобуси, и след момчета, особено след момчета, и след толкова чужди приказки и идеали. Вървях след приятели, в редки случаи и преди тях, пр ...

- Имаш ми ми доверие?
- Защо?
- Кажи ми...
- Да.
- Разкопчай си колана. ...

Предано сърце -
като птиче,
паднало от своето гнездо.
Обратно да те върна?
Или да те взема у дома? ...

Не ме докосвай... така ще размисля,
не ме поглеждай... така е сложно,
не ми го казвай... така боли,
не ми доказвай... чуваш ли?
Не лъжи себе си. ...

Странни земи ще открием,
странни дни ще настъпят.
Дали ще ни обича нашата земя или
ще гладуваме? Вино, вино, вино,
тежки зими, без деца, ...