Не съм мечтал да имам тази къща,
деца и внуци - пълен рой
и всеки ден след път да се завръщам,
все тук, в привидния покой.
Не съм мечтал дори, че теб ще имам, ...

Nocturnal Depression - Nostalgia
(текст)
And once again despair is kissing me
With her cold ghostly lips
My own destruction is leading me to my grave ...

XII
Страх не страх, не поехме пеш по друмищата, че бързахме да помогнем на Дионисий Рали. Абаджията даде на Алекси един от конете си, а аз яхнах своя, що в Райовия обор държах. Повечето филибелии нямахме дамове, а дворните портички ги правехме ниски, та да не могат турчолята да вкарват в домовете ни ...

Мейл до А.
„Чудо“ и „връх“
са самотни понятия.
И двете стоят
надалеч, ...

В битка за едно сърце 3...
Стихоплетството ми май не ти се нрави,
в миг сърцето ми в пустиня ти превърна,
огромна дупка в него ти направи,
бих дал всичко, оазис там да зърна!... ...

Аз съм твоята
усмихната есен,
понякога нежна,
понякога пламенна.
Обичаш ме в стих, ...

Събличам се - Луната нагло воайорства,
докосваш ме, но не наяве, а в съня,
не е родена сила - да пребори в мен упорството
да бъда с теб, заради теб във Ада да горя.
Събличам се - ръцете ти със тялото ми се преплитат, ...

Няма ред в мойте мисли...
Хаос... пълен хаос цари...
... но подреден е животът ми
къща, съпруг, деца и пари...
обич, щастие и радост... ...

да преместиш
вазата с цветето в средата
друг ракурс е -
залива те топло усещане
само един ход ...

Страдание...
- Но виж...
- Тишина!! - извика той -
Тук си в моя строй,
ако се бунтуваш, ще отрежа езика твой!!! ...

„Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, отвъд.” (Иво Андрич)
Въздухът кънтеше от жегата и от далечния тропот на конски копита. Крепостта лежеше невъзмути ...

Аз съм тук и сега!
Живея и дишам.
Със спокойна ръка
свойте стихове пиша.
За вчера и утре. За днес. ...

Иска ми се да не вярвам... Мечтая да отворя очи и някой да ми каже, че сънувам кошмар, че реалността е друга... Но как, по дяволите, да те нарека кошмар? Как да призная, че дори да беше сън, пак щеше да бъдеш прекрасен... Безброй пъти съм лъгала себе си, защо и сега не успях? От истината боли, а за ...

- Днешното занятие е на тема "Разузнаване"! - извика Сержант. - Тази нощ, при висока степен на секретност, един от готвачите ни приготви нещо, което сега се намира под този похлупак. Всяко отделение трябва да проведе свое разузнаване и командирите ще ми докладват резултатите след три часа. Успелите ...

Смрачава се и сигурно небето
за сетен път ще плаче върху мен.
Не знам дали на триста километра
оттук усещаш - вече няма ден.
Но знам, че след като измръзнеш, ...

Какво сънуват хвърчилата?
Небе, дървета, гласове,
безгрижен вятър, запремятал
мозайките от цветове.
Какво сънуват хвърчилата? ...

О, там черният звънар,
Смел и твърд,
Бий на смърт –
Смърт!
Той над всички горд стои ...

Есенни гроздове спускат зърната си
в плетени кошници, зрял кехлибар...
Старите българи тъпчат с нозете си
гроздето сочно във кораба стар.
Сок от сърцата им, кръв от душите им – ...

Есен моя,
тиха, листопадна,
стъпваш във деня ми
неусетно,
идваш с цветовете ...

Дъждовен ден
Сутрин е, но утрото е спящо,
сгушено подремва във мъгла.
Сутрин след нощта разлята,
мокра, изморена от дъжда. ...

Влюбено море
(Посветено на Велин)
Когато бризът по телата ни пълзи,
за да охлади нагорещената ни кожа
и ние с теб, блажени, лежим, ...

Мира събра багажа, стегна куфарите, хвана двете деца за ръка и тръгна. На море. С голяма дъщеря и малък син. Мъжът ù отдавна живееше с някаква разведена. И това лято той ù даде парите с думите: Ти и децата да изчезнете за един месец. И при майка ти идете.
През целия път тя не свали тъмните си слънче ...

Моят сън ме отведе във рая,
в неописуема, вълшебна красота...
С нежни звуци на арфи трептях,
с ангели, с гълъби бели летях,
с орхидеи цъфтящи се сливах, ...

Зазидани в бетонни кубчета
водоравно и отвесно,
отговорите налучкваме
или наместваме.

Боли
Боли ме и празно е,
боли ме и страшно е,
боли ме и тежко е,
боли ме и тъмно е, ...

... помаха набързо
погали косите ми
с цвят от малини
изплете си лодка
от падащи клони ...

Аз не мога без теб, ти си моят живот,
в твойта малка игра аз живея с любов,
не заспивам в зори, аз те чакам в нощта,
галя твойте очи с мойта нежна душа.
Ти си мойта съдба, аз съм твойто море, ...

Че виждам, виждам, но не чувам.
Че чувам, чувам, но какво?
Че тръгвам, тръгвам, но не стигам.
Че стигам, стигам, но защо?
Че помня, помня, но не зная. ...

Отивам без да знам дали ще се върна,
дали ще се върна в своя роден край,
да си припомня за изминалите години,
когато свободата беше до безкрай.
Отивам, а вече искам да се върна, ...

Душата ù допира устни. Трае секунда.
Той пак е хванал ръката ù. По дължината на пръстите ù са накацали тръпки. Милиони кратки отсечки. И паузи.
Светлините по тротоара се прозяват и оставят светли петна по подгизналата земя. А тя разпява листата. За срещата с гладката ù длан.
Студеният въздух сънува. ...