Ако почна… да рисувам
със боички този свят,
дълго няма… да мъдрувам,
ще го мацна с моя цвят.
Ще нацапам всичко в синьо, ...

Тъй както казва Шели,
душите на нещата се привличат.
Дали, защо, но, пък, обаче
и напротив тук не важат.
В духа на времето живеем, ...

Слънцето ми е любимо,
лятото ми е мечта,
морска радост в мене има,
морска съм вълна, летя.
Пълна с трепет и надежда, ...

Красиви думи всеки може да ти каже.
Но иска се умение да те разтапя на водна баня, като шоколад…
В гърдите свие ли те, задух имаш ли във дробовете… Не! Не ти говоря за страдание!
Гориш отвътре… Сърцето го обзема жега - става Ад!
Навсякъде по цялото ти тяло топлина! ...

Сърби ме тялото от пустите комари,
езикът ме сърби от ругатни,
сърби от новите процентови шамари,
министърът с които ни дари.
Сърбежите и утре продължават. ...

Била съм в живота си:
и волева, и слаба,
и безразлична, и одухотворена,
и дребнава, и "широко скроена",
и емоционална, и студена. ...

Всеки го боли от нещо,
всеки носи от миналото си.
Но любовта лекува душите,
всеки миг е мигновение.
Минало или настояще, ...

Животът е достатъчно значим, но недостатъчен,за да разберем ближния си.
България премина през страданията на Първата всемирна война, където загуби мечтите си да обедини в едно цяло земя и българи в едно Отечество.
След 1919 година Александър Стамболийски пое хомота на тежките репарации,но тръгна и у ...

Юли се влюби в морето,
в южния бряг и вълните,
в чудните песни, с които
чайки ухажват скалите,
в жежкия пясък на плажа, ...

САНИТАРЕН ПОЛУДЕН
Днес имах санитарен полуден –
изкъпах се – и, лек като фламинго,
изпрах си два чаршафа – бял сатен,
във кофата със три пакета „Бинго”. ...

На земята, на земята,
там при корените свои,
той положил е главата,
като в царските покои.
Овехтелите одежди, ...

Виж, татко, тук е вече кака Роси!
Тя рано е дошла и ни посреща!
"Дали ще ми задават те въпроси?
Видяха ли я? Стана ѝ горещо...
Момчил и Поли тръгнаха към нея, ...

Съвсем "кепенците ще хлопна," две котки, куче, мъж и стряха
и вятърът – на слънце опнат, да си бърбори: —" Прави бяха,
онези, дето всеки ден повтаряха ти, че си чудна,
друг ако беше, питай мен, отдавна вече да е луднал.
И между манджата, прането, ютия, дворче и градина, ...

Живях с предчувствие за ласка,
и пеех – от зори, до мрак.
Живот на челото издраска:
"Глупачка си! И още как."
Вземи си тъпите куплети ...

СПОМНЕТЕ СИ ЗА МЕН
... смирих се с невъзможните неща,
с които цял живот бях в тиха разпра –
да си мълча, когато глупостта,
наместо да малее – с кеф нараства, ...

На Царевец под южната стена,
в тераса ниска досами реката,
представят ни, на нашата страна
духа, историята, красотата.
Макети достоверни - близо сто, ...

Гледам - мама боядисва яйчица,
и прекрасни стават всички.
Но питам се, ако съм добра,
ще ми даде ли тези хубави боички?
Ех, тогава скучните ни стаи бели ...

Вървеше вчера с друга
Вървеше вчера с друга,
а вън се спускаше нощта.
Случайна беше тази среща
и сива беше вечерта. ...

Оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. Матей 15.14.
Нарисувай ни с Твоята четка, Художнико!
Грозотата на тежките наши недъзи
в красота превърни я, единствен Ти можеш го!
Нарисувай ни, само Те моля, побързай! ...

Превива се от напора на спомена,
полуродената ми ясна мисъл
и тъкмо да прекърша твоя корен
ме спря онази болка, че ми липсваш...
Но аз се утешавам със лъжите ...

Лизи бръкна в джоба на панталона си сигурно за стотен път през последния час и стисна бележката. Не й трябваше да я поглежда. Прецизният му почерк бе пред очите й.
„Трябва да вървя. Съжалявам.“
Стомахът й бе свит на топка. Тревожеше се какво Велахе ще му стори. Тревожеше се и какво той ще направи на ...

Пеят вълните,
свири китара!
Плачат мъглите,
мият олтара!
Блясва Светлика - ...

Търся те на ръба на лунния сърп.
Търся те в сблъсък на облаци сиви.
Търся те в ствола на стария дъб.
Търся те в ручеи буйни, пенливи.
Търся те в жадни за ласка ръце. ...

Като полет на птица
свободна е мисълта ми.
Тя се рее из небесата
и далеч отвъде стига.
Като звезден небосвод ...

Заключена в невидимата клетка на страха
не зная още как съм цяла - душата ми
крещи за свобода и за истината свята.
Лъжовен свят - стар, отмиращ и далечен...
дори и мислите крещят...Престанете - ...

Зън,зън,зън чувам далечен камбанен звън.
Тиха нощ,звезди искрят..тишина...
и пак зън,зън,зън ,Боже игра на светлини!
Мираж,копнеж за пробуждане,вековно!?
Няма полъх е,и ни пробужда за дело ново. ...

Надпревара
Денят е нещо повече от ден,
повече от цифра в календара.
Денят започва сутрин с мен
и всеки следващ с надпревара. ...

Той влезе наперено в хранителния магазин. Около него се разнесе аромат на скъп мъжки парфюм. Тя не се учуди като го видя. Беше редовен клиент от години. Висок, строен, "мъж на положение" както го наричаше на ум. Купуваше само скъпа и качествена стока. Беше педант и много внимаваше в избора си. Поняк ...

Не зная името ти, нито кой си,
но си представям как по пътя крачиш
и си задавам хиляди въпроси,
додето чакам да прескочиш здрача.
Отдавна те очаквам, за да върна ...

СПОМЕН ЗА ЖЕНИ
... откакто спрях да вдигам самолета,
животът ми съвсем се промени –
видях – пред мен! – тече реката Лета.
Зад мен притихна цял рояк жени. ...