Виното искреше в очите му и камбанките звънтяха. Този медок разпалваше и моето въображение. През грамади от кости, с големи и малки бъчви между тях, бяхме стигнали до най-дълбоките недра на тези катакомби.
Едгар Алън По, „Бъчвата с амонтилядо“
„Приятна разходка!“, гласеше олющената табела край почти ...

Паметта ми вземете. Ще помня докрай!
Сложете нозете в окови. Отново ще тичам!
В сиротност хвърлете ме. Пак ще е май!
Сломете ми вярата. В Бог ще се вричам!
Скършете крилете ми. Пак ще летя! ...

Предлагам да убием предумишлено
със истина героя ми лирически.
Не стига, че насила е измислен
и слаб, но много повече психически.
Мълчи. Не отговаря на въпроса - ...

Дълбоко в сърцето на земята дива,
покрита с огнен жар на слънчеви лъчи,
разстлана бе гора блажена, мила.
Изумруден океан с безмерни дълбини.
Дървета, като стълбовете на изгубен храм, ...

Прашинка бях в утрото на моя ден.
Прелитах като птица в синевата.
Бях огън, вятър, слънчен океан в мен,
люлеещ любовта ми сред цветята.
Сега съм омагьосващ цвят сред зноя, ...

Понякога ми идва да крещя, но млъквам, като пукната камбана
и търся сред житейските неща божествен лъч, за който да се хвана.
И уж по моя ръст е изковал и кръста ми, и пътя ми нелек,
криле от думи Господ ми е дал и болка, да дорасна до човек.
И ето, падам, лазя и летя, и уча се отново да говоря, ...

Родина
Коя е на човека родината?
Земята на която живее.
Държавата също.
Градината, в която работи. ...

Скитникът арменец 2
Започнах историите на моите “скитания”, разбирайте пътешествия с първото ми пътуване до Пловдив през 1940 година. За мене това е първото, други не помня. Може да е имало, може би не. Не знам, нямам спомен.
Пътувал съм и до Княжево и Бояна, където всяка година ходехме на курорт. Н ...

Ако ти си отидеш за миг, ако някой ден ми липсваш,
какво ще правя, сърцето ми така запоено е в твоето?!
Че когато ти ми липсваш, либе, животът в мен си отива.
а ако някой ден аз ти липсвам, пак съм с теб, знай го!
Ако ти си отидеш за миг, светът ми ще се сгромоляса, ...

Приказвам с вятъра, изглежда ми разумен,
дотолкова, че често замълчавам...
Отвеяни са думите изгубени,
но на душата те за щастие не трябват.
В бездумието тъжно тя живее ...

Скитникът арменец
Не се смейте и не се чудете. Това не е роман от Евгени Сю. Да, той е написал “Скитникът евреин”, както и “Парижките потайности”, но не ме е познавал да да напише “Скитникът арменец”. Аз също няма да напиша роман с такова заглавие. Това прозвище ми беше дадено от жена ми преди много ...

Тъжен съм, свирачо! Погалѝ
струните. Разплаквай ги полека,
стар приятел тръгва си. Дали
като него верен е човека?
С мен тъга и радост поделил ...

ШАХ И МАТ!
... понякога ми се крещи срещу света, раздран от злоби,
че вече спря да е на "Ти!" със простичката наша Обич,
че всеки овластен Злодей с тон медиен елей ни маже! –
и няма кой едно: – Здравей! – по радиото да ми каже, ...

Вярвам в живота.
В чудесата. И с усмивка.
Аз дишам дълбоко,
живея,
творя ...

И
рекъл Бог:
„Не давай воля
на гнева си, чадо,
за да те благословя!“ - А ...

НЕБЕСЕН КВАС
Дордето кротко зрее хлябът,
на топло под дебел месал,
край огъня присяда баба –
да оплете за зиме шал, ...

Отдавна схлупена в Магичната гора,
си кротко спеше счупена къщурка,
макар да беше със крака,
дъските и стърчаха - клонки на елха...
И Скуката - врагът на всяка Муза, ...

ДЪЖД И САМОТА
... така несъвместими, тъй добри, един със друг събрани по неволя,
пред публика – и то, за без пари, играем – всеки главната си роля,
не е предвиден нито ден антракт, тъй скучна е познатата пиеса! –
животът е безкраен полов акт! – със зле платена улична метреса, ...

Информираха ни, че някаква /с голяма буква!/ Княгиня Калина била задържана пияна зад волана…
То – „княгиня“ трябва да е в кавички. Щото отдавна сме република. Пък може и прякор да е – тогава е правилно изписано: Трактора, Тиквата, Княгиня…
А сериозно – НЯМА никаква „княгиня“ Калина. Нито „княгиня“ М ...

На игралната маса няма как всеки да печели. Класически ползата е за банката – знаем го от живота.
При покера пък първите седнали са приготвили портфейлите за пълнене, доведеният „случайно“ е наивникът /баламата/, който трябва да ги пълни…
За еврозоната ни поканиха вече насядалите около масата…
хххх
...

КОГАТО ТРЪГНАТ ПЪРВИТЕ СЛАНИ
Разказаното бавно се изронва –
изсъхнал хляб, забравен във долапа.
Ще хлътна мълком в хладния октомври –
защото любовта е още сляпа. ...

ФРИКАСЕТО НА МАМА
Понеже все се връщам отдалече,
стърча на ветровитото шосе –
и си мечтая мама – утре вечер,
да ми приготви пиле – фрикасе. ...

Влюбеният месец
В малка къщичка в гората,
в горски свят и красота
си живеела самичка
най-красивата мома. ...

"О,майко моя,родино мила"
Защо ний тебе ,
почитаме само на празник,
защо в делник ,
ние забравяме те? ...

Когато вятърът престане да бушува...
когато времето часовника ни спре,
когато спрем на лъжи да вярваме
тогава ще сме най-добре.
Но до тогава ще търпим...не себе си ...

Нощта превърна се във клада черна...
тишина.
Пламъците зейнаха във прах и пепел...
бездна.
Гората с пукот в мрак безпомощно изтля... ...

на Господ Бог се
нрави - някому човек
добро да прави
....................................................
друга подредба ...

Ще ви излъжа ако кажа, че не мисля
за портата на вечния си дом,
където недописаните листи
отдолу ще допишат със - Поклон!
И как ще си припомням всички хора, ...

СЪН
За вечни времена заспах.
Живял ли бях или умирах,
отидох си,
след мене само стон и прах ...