Вали.
Тъгата ми за лятото -
вали.
Рисува
слънце по стъклата. ...

СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ
Толкова ли свършиха мъжете,
та потърси нещичко у мен?!...
Ти си още младо, крехко цвете,
аз в отвъдното съм устремен... ...

Микрокомпютър аз се наричам,
да смятат най-много от всичко обичам.
Свиря, чертая, рисувам картинка -
всички ме хвалят: "Умна машинка".
Сложни детайли аз проектирам. ...

Тръгвам... Но ще дойда някой ден,
дори това да бъде утре,
с друг ли ще си ти, или ще чакаш мен...?
До утре. До последната минута!
Ще чакам тук голямата любов, ...

Ти беше.
Чу се крясъкът
и залезът по
теб
изстина, ...

* * *
Отразени мълчания,
глупави истини -
несъмнено лъжливи.
Презрени слънца ме изгарят ...

Да се пенсионираш...
в живота идва миг такъв.
Човек живее и работи,
изминава своя трудов път.
Бързо с теб денят минава ...

- Не мога така! - отсече котаракът.
- Виж сега - вече не много търпеливо каза човекът. - Въобще не е толкова трудно, трябва само...
- Не ме разбра - прекъсна го Лъвско Сърце. - Нямам желание да участвам в глупавите ти игрички!
- Това не са игрички - въздъхна Скиталецът. - А...
- Въобще не ме интерес ...

На изгрева усмивка подарих
и замечтах се...
Заслушах се във морските вълни
и обещах си...
С любов сърцето ти да покоря ...

Не мога да те погледна в очите,
защото ще излъжа, ако кажа,
че не ме вълнуваш вече.
Ще излъжа, ако кажа,
че не те сънувам вече. ...

Живият мъртвец
26 декември
Бяла утрин. След тихата нощ на Бъдни Вечер и шумотевицата около Рождество, този ден не обещаваше нищо специално. Той беше началото на петдневната почивка от и за празниците. Всичко беше покрито с бял пухкав сняг, все още неосквернен от автомобилни гуми и човешки стъпки. Сл ...

23.08.2009 г.
Благословението на вашите души се постига по пътя на безрезервата проява на Свободата и Истината в живота. Сегашния момент е подходящ за интензивна работа и не е възможно да се откъсвате от истинските духовни ценности, защото те са вашия верен ориентир по Пътя към истинската духовност. ...

ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Произхождам от селско-пролетарско семейство, както казваха по онова време. Ожених се за докторска щерка. Тъстът - учен, не обръщаше внимание на семейството ми. Старецът падна на легло и синовете му го докараха в моя дом.
Тази вечер с дядо играем скамбил. Жената с децата изпратих на курор ...

ПСЕВДО ТРАУРНО
Проплака есенно небе,
потъват езерните шхуни
и южната земя зове
ята навъсени в дома им. ...

Тя трябваше да порасте във мен,
като отровен цвят да я откъсна -
онази луда жажда да съм с теб,
онази клада всепоглъщаща;
онази трескавост да те прозра, ...

Далеко някъде, при детството,
при спомените се събудих.
Но беше непознато светлото,
нещата нямаха контури.
И облачето като драснато ...

Светлина
Сърцето ти разбито трака.
Отмерва времето в мрака.
Не се обръщай към тъгата.
Светлина напред те чака! ...

Общ проект на господата Пепи от равнината и Мишо от долината
Пролог:
Добро утро, уважаеми читатели, ние сме двама магьосници, историци, които биха желали да отнемат малко от времето ви, за да ви представят по достъпен, и надяваме се интересен начин, историята на четиримата най-значими магьосници на ...

Не искам да ме питате защо,
не искам даже да е даже!
Не искам - няма за какво,
да плачем и да се продаваме.
Животът полетя – и я го виж - ...

Те лаеха бездомно несърдити.
Гласът им се забиваше в тревата.
Блестяха им от влагата очите.
Трепереше като листо Луната.
Зъбите им, като молитви остри, ...

Усмихната на нещо свое,
забързвам се към теб.
Аз тичам, времето е мое.
Не може сякаш нищо да ме спре.
Дъждовна песен нося в шепи. ...

Аплодисменти за Аркашките
"Целият свят е сцена и всички
ние сме актьори на нея...
Уилям Шекспир
Безкрайна сцена. Тайнствена и явна. ...

Спира дъхът ми
Спира дъхът ми от плач.
Трудно е дишането пак.
За пореден път ми
причинявате болка. ...

Един невероятно силен мъж
каквото е помислил, ни говори.
И да го сложат в рамка не веднъж
опитват се съдии, прокурори.
Опитват да го сринат във калта, ...

К Л Ю Ч Ъ Т З А О С В Е Т Л Е Н И Е
На ключа му докривя
и мъката си той изля:
- Всеки ме пипа и цапа,
заприличал съм на ряпа. ...

Откакто разбра, че Анна е бременна, се чувстваше като в капан. Не беше време за деца. Поне за него – не. Но той беше готов да поеме отговорността. И този път. Струваше ли си? Все още не му беше ясно. Трябваше да бъде сигурен в човека срещу себе си. Тя много искаше деца. Беше по-голяма с няколко годи ...

Простите неща в живота
все по-сложно стават.
Ти да можеш да ми шепнеш:
слънцето изгрява.
И дори да е нелепо, ...

Затвор
Животът ми е празна стая!
Гара без влак и пътници
На безлюден остров, опустяла.
Ден и нощ ли е? Не зная! ...