Сам полагаше повече усилия от обикновено да изглежда спокоен. Усмихваше се на Велахе всеки път, когато вещицата го включеше в разговора. Играеше ролята си на горд чичо, който се разтапя от удоволствие и благодарност, че е поканен в ложата на а‘азвама. Всеки друг на негово място вероятно нямаше да се ...

През прозореца грее нощта
и небето танцува на пръсти.
По-добрата от мене жена
в тих молебен се кръсти.
Тя изчисти, постла небосвод. ...

Стрехи от мрака натежали,
самотна кука във зида,
стена -- картина на дъжда,
кепенци сухи с песни вяли,
прозорци с погледи предишни, ...

„Художнико, любов ми нарисувай,
та в мрачен ден дома ми да краси!“
Не ме разбра или се пошегува
и нарисува плачещи очи.
"Помолих те любов да нарисуваш?“ ...

... Шанс за оцеляване – минимален.
В най-щастливия случай –
петдесет на петдесет.
Двайстият век се извърна посра̀мен.
Двайсет и първият ...

ПРЕДСЪБОТНО-НЕДЕЛНО
- Роси, какво ще кажеш с бандата да идем два дни на риба?
- И аз утре вечер с кой ще спя?
- Е как с кой, с липсата ми. Тъкмо ще си починеш, нали и без това все ревеш, че много хъркам. Може пък и децата да не идат при дядо им и баба им.
- Ще идат, ще идат, няма къде да ходят, няма ...

Душата ми в теб се оглежда
Написах ти нежно писмо
със думи и порив вълшебен,
магично и само едно
със смисъл старинен и древен. ...

Щастлив е дяволът от Божийте чада,
отдавна в лоното му са, осиновени.
На кръста молят се, но дават му душа,
което важното е, че за тях е бреме...
А той отдавна спря да ги омайва, ...

Хората рядко остават сами. В този забързан начин на живот всеки е свързан с някого. За да изкара прехраната си. За да може да е в обществото. За да споделя чувствата си. За да чуе себе си, човек се нуждае да е някъде извън града. Най-добре това се случва в планината. Андрей имаше голямо натоварване ...

Лятото лети безкрай
от октомри чак до май,
юнско-юлския модел
в август продължава смел,
щом септември се роди ...

Ръцете му от камъка са груби.
Длетото пее звънко… като кос,
а чукът удря… сякаш че се губи
след всеки лом огромната му мощ.
Онази мощ, безкрайна и първична, ...

Не е важно кой те слуша,
Важно е кой те чува.
И да крещиш с цяло гърло насред екзалтираната тълпа,
Този, който трябва, ще те чуе,
Дори и да нямаш глас, стоейки насред пустошта.​​​​​​​

Земята умори се под краката ми
от мойта престояла нерешителност -
от тебе да си тръгна окончателно
без думи, със безкрайни въпросителни.
И още да трепери нежността ми, ...

Б О Р Б А
Нестандартна мисъл,
възбудено Съзнание,
трудно разбираем смисъл,
порив към познание... ...

Някога виждал ли си роза без бодли?
Ето така да я хванеш и да не те боли.
И да видиш такава дори,
тя красива не е толкова, листата си гори.
Някога откъсвал ли си роза и тя да не увяхне? ...

Август е. Тревата окосена
във купата тя сънува сън,
че със билки ароматни денем
къпе се в роса отново вън.
И трепти! За вятъра се сеща - ...

Годината е 3023. Цели 1000 години съм в хибернация. Бях избраният за този полет, чиято цел бе да се открие мястото, откъдето е започнало сътворението на света. Затова и космичният кораб го нарекоха „Истината“.
Отвсякъде пищяха сигнали, мигаха лампи и целият кораб се тресеше. Капакът на хибернационна ...

Сипе, сипе, сипе сняг.
От небето безотрадно
на вълнѝ безброй летят
тези пеперуди хладни.
Като зимна орис зла – ...

– Хей! – поздрави го ентусиазирано Лизи. – Не очаквах да те видя въобще днес.
– Аз пък се надявах да те видя. – призна й Хирса и се огледа наоколо, преди внимателно да попита: – Сама ли си?
– Да. – отвърна веднага. По-добре да не казва, че е дошла с Чарли. – Защо?
– И не чакаш никой да дойде?
Тя пок ...

Be bold, Hunter! Merciless fate -
in spite of my high rank of late,
drugs, Colt and device
enable D. Weiss
new problems to us to create.

Прибоя тихо се долавя,
полуудавен в нощната тъма.
С запалка си присветвам,
цигара паля,
в очакване да дойде пак деня. ...

Селско утро, утро свежо
капе в мене от зори,
сбрало птичата си нежност
като пламъче гори.
Пламъче щастливо, тихо ...

Два без пет е, а за мен е съмнало...
Пак луната си прави неуместни шеги.
Скучае ли или пък ѝ е хрумнало
да броя поредно стадо с овци?
До хиляда стигнах, а те, пощръклели, ...

Разсеяно утро. И дъх на кафе. Птичи песни. Забързан е вятърът.
Една врата е затворена. Друга-скрибуца.
Парцалената кукла е като мечта.
Пътувам към себе си толкова дълго. Индиго от спомени нахлуват в паметта.
Часовникът рязко напомня за срещата. ...

Две врати във коридора
и две стаи са зад тях.
Сам лежа -- днес няма хора.
Тишина и хладен здрач
по стените бавно лазят... ...

Понякога съдбата ни разделя
от близкия човек с категоричност.
А в случай друг приготвя ни постеля
и кани в нея непозната личност.
От ходовете ѝ сме изумени, ...

Виждаше ги в парка. Седяха един до друг и си говореха на висок глас. Предполагаше, че недочуват. Лицата им бяха набръчкани с неразгадаемите йероглифи на времето. Тя беше забрадена, облечена с овехтяло манто, подпираща се на стар бастун. Той изглеждаше по-наперен в тъмносиният си костюм, носещ чадър ...