Безполезно е да се връзват двата края, ако нишката е разсукана.

Цигарата гореше в устата му. Той беше вече стар но позна човека, който излезе от кафенето пред паркинга, който охраняваше.
20г. по-рано...
В колата бе тясно за него. Тогава Нино беше огромен мъж над 130 килограма. Бивш борец, който когато не успя в спорта стана лична охрана, а в този ден вече беше с ...

Път. Пътища сънувам,
неземни красиви, лилави,
някак докоснати с магическата пръчка.
Либе съм, докосната от светлина,
омагьосана от небесвода. ...

Растение с омайно ухание
Мъничко е но притежава очарование
Лавандулата е лилава на цвят
Тя расте по целия свят
Извиват се дълги подбалкански полета ...

Свърши волята - хляб за ината.
Като сит домашен любимец,
ето - той заспа в тишината.
Светъл и чист, сякаш малко дете,
спря да пита:" А сега, накъде?". ...

Зная
Знам какво е истински да обичаш
и знам какво е отново да си сам.
На любима жена в любов да се вричаш,
и пак да я загубиш в света голям! ...

РАЗМИСЪЛ
Автор: Сенада Смаич, Босна и Херцеговина
Твърде късно си повдигнал крак.
Месецът се спусна ниско.
Осветява ириса в нощта, ...

ЦИРК "БЪЛГАРИЯ"
Но защо си отива циркът точно в средата на лятото?
В своя мръсен фургон акробатът трико е изул.
Клоунът дреме пиян, а в конюшнята потна намятат
връз очите на коня ...

Ела,
когато съм сама
и никой вече не очаквам.
Ще бъда малко по-добра,
но много повече ще те отгатвам. ...

Сънувах, че се лутам в мрака –
измръзнала, по пътища от сняг.
Ти бе до мен, държеше ми ръката,
прогонвайки студа и всеки страх.
И газех на живота във калта, ...

Антиутопия
Невинна, млада, но сърдита –
пристигна Новата година
и от вратата ни запита:
– Защо миришете на вино? ...

Две неща са вечни – Вселената и женски разговор по телефона…
хххх
През остъклената витрина се виждат щъкащите момичета – по къс ръкав в топлата баничарница…
Навън е як студ. И комшията вика:
- Ха ти се разхвърляй така… ...

От доста години по празниците ме терзаят едни съмнения. Не че не празнувам, празнувам си но ме мъчат едни въпроси...
Ползваме празничната система на земеделеца. Той се трепе на къра от ранна пролет до късна есен и през зимата си почива. Седи си в къщи на свинско и винско и гледа виелиците през прозо ...

Лиза бе седнала на трона си от мрамор и злато в залата за съвещания на Спелтън, облечена в изящна рокля в същите цветове. От нейно дясно беше застанал Грен с огромния си нов меч, прикрепен към гърба му, а от ляво бе Гравин, като и двамата воини бяха в пълно бойно снаряжение. По наредените на етажи, ...

Дай ми, Боже, още време
да завърша своя стих.
Знам, на тебе не ти дреме –
тъпи рими сътворих!
Ала, шанс си чакам втори, ...

О, времена, о, нрави епични! –
с купища речници претоварена,
разговаря с децата си
майка България
вече ... чуждоезично.

Любовните ми думи са поезия,
Любовните ми мисли са мечти.
Да, моят свят изпълва целия
една-единствена, и знаеш го, си ти!
Присъствието ти е част от мойто цяло, ...

Елизабет тичаше надолу по стълбите. Гърдите й горяха, а металически вкус горчеше в устата й, но тя продължаваше да се спуска надолу, прескачайки стъпала. Имаше чувството, че никога няма да свършат. Бързаше. Не знаеше за какво, а само, че веднъж вече бе закъсняла и този път трябва да стигне навреме.
...

С твоя досаден обсебващ морал
постоянно скубеш ми крилете.
С очите от счупен леден критал
не виждаш как си сменям цветовете.
А може би виждаш, но те е страх ...

1.
Стигайки до водопада, Хермес спираше да си подсвирква, преброяваше отново водените от него, за да види дали не се загубил някой и да литне да го потърси де се е запилял, след което започваше да пропуска напусналите вече живота през изливащите се черни и бучащи порои. Душите преминаваха онемели пр ...

Животът не е написан на книга,
за радост се случва със нас всеки ден.
Дали ще е волна песен на авлига,
или ще е болка на ранен елен.
И кармата ни съди, награждава, ...

Днес градът е красив,
като приказка бяла,
с тези снежни усмивки
разпръснати с благост,
сякаш с капчици вяра ...

И животните няма да спасят човек
човекът вече не е човек
Твърде Късен изкуствен интелект
след дистър на китара и осемструнна
щом не знаеш ли плуваш във вълни на шест бала струни ...

– Еха! Мирабела се тутка, тутка и всички я изпревариха. Я се поразбързай малко, маце, поразмърдай се и се поразпиши! Стига си чела! Не можеш ли да караш малко през просото?
– Мога, ама не искам, Трайчо. Ако бях бързала, нямаше да прочета за бакъреното гумно, а без него накъде?
– Обаче кооперацията, ...

Моряци, стюардеси, вие се веселете,
без проблем ще видите широкия свят!
Българи, пак вие ще го отнесете,
ще влязат араби, афганци за цвят!
Ще вървим по този светъл друм, ...

Два билета за гдето решите
дайте ми. А вагонът – кушет.
Куфарът ли? Очукан, протрит е,
нося думички в него безчет.
Не пътувам сама, аз съм дама, ...

Днес се събудих в добро настроение. Случваше ми се за първи път от дълго време. И причината не беше, че навън бе лято. Нито песента на птиците, която в друг ден щеше да ме накара да се радвам, че съм жива. Нито дори мирисът на прясно окосена трева идващ от двора на съседа ми, който толкова много оби ...

ГОРАТА НА БЕЗУТЕШНИТЕ ЕЛЕНИ
През поляните мои зелени
мина с босите си ходила.
И във мен зареваха елени.
На очите ми падна мъгла. ...

Такааа… Джони… Фамилията не ме интересува, скоро ще ги отменим. Джони 567/890%... Арестуван сте в магазина заради опита да платите с банкноти…
Да, да, да… Все още са разрешени, не са фалшиви, официално действат…
Но са отменени! Получили сте съобщение, публикуван е законът, вашият банков надзирател… ...

НАПИСАНО СЪС СЪЛЗА
Щом прелистя душата си – влизам в забравена книга
и откривам, че времето никога нищо не трие.
За да съм откровена – прашинка любов не достига,
щипка лудост ми трябва и капка небесна магия. ...

САМО ВЕДНЪЖ
Накъде да вървя? Този град е заключена лудница.
На червен светофар преминава животът ми тук.
И са толкова гадни, еднакви са дните и мудни са,
сякаш аз не живея, а в мене живее ги друг. ...

Нека Обич
ни сурвака
и ѝ щастие
припява,
и светлик ...

Шъ упрегна, любе Маре,
старото магаре
И ш тъ крадна, любе Маре!
Таа нош, та утре!
Недей упряга луд гидийо ...

Тръгнах рано-рано на заранта. Още не се беше развиделило. Не исках да ме спират и сметка да ми дирят разни турци-загърци. Нищо, че носех писмо от баш везиря никой да не ми пречи да вървя по къде и за къде съм тръгнал. Щеше Богданчо ферман да придобие и от самия султан, да се сплуе дано, ала искаше е ...

Аз
Аз съм скапан, проклет и инат,
недовиждам човешките болки.
И съм охра в сивия цвят.
Няма да бъдеш с мене благàта. ...

ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ
От ляво, от дясно, от всички страни
злобата пъпле, без спирка боли.
Спрете! Стъпчете! Отвъд страховете,
змията, която всевластно пълзи. ...

ПОЕТЪТ
Поетът –­ фалосът на дявола и флейтата на херувимите.
Поетът –­ звездният чергарин с разпрегната душа-катун.
В небесния тефтер не вписа ЕТ “Поет, сие и лимитед”.
Но е щастлив, ако натъпче луличката със сух тютюн. ...