"Във гората враг стаен..."
Н. Вапцаров
Във гората, сред зеленината --
изстрел!
Той сега е покосен -- ...

Живеем със своите очаквания...
надяваме се на промяна...
Жадуваме щастие с непрестанна нега,
бъдещето... къде ни остана...
На кой завой се отнесе, ...

Не може да е винаги така!
Да чувам всяко трънче на тъгата
как расне и убожда ми съня,
а болката е утро на душата ми.
В очите ми как пълнят се морета ...

И победила тленната си плът,
политнах да настигна лято късно,
светулки ли край мен така блестят,
звезди ли август щедро е разпръснал?
Такава нощ до сбъдване копнях, ...

Спря на спирка дълга сянка
в августовски топъл ден:
две дървета в лятна дрямка–
борове в зелен сатен.
Хем ухае, хем мирише, ...

Всеки в него към Лъжата
по нещо притури,
докато с тез фатални
матури,
прехвърли критическата ...

Само ние двамата познаваме историята си,
само ние изписваме изборите и съдбата си.
И никой друг не ще ни убеди в обратното.
Съществуват хора, който мразят щастието.
Само ние сме заедно в това пътуване, ...

Стига със смокини и бадеми
поезията си да храним,
има по-важни проблеми,
Истината трябва да се брани!
Както Ботев ни бунтува ...

Елизабет усети нещо между гъделичкане и бодеж точно над сърцето. Същото, което всеки момент щеше да се пръсне.
Гвардейците отгърнаха завесата и застанаха от двете страни на трите стъпала, които водеха към павилиона. Чарли я бе инструктирал, че трябва да държи главата си наведена и да не поглежда ник ...

На пустата уличка, където аз играх
спомените плават,
там където мечтите си разпилях.
Там където времето безспирно летеше,
и детски смях се вееше. ...

...с непокорен повей в примката,
в ръжта и билето горчиво.
С барут. И накрая – в снимката,
до гнилото от век бесило.
Ще лепна в тихите пътеки ...

Така нарядко се разнежвам,
че устните ми сълзи пият.
И тъй с душата си омеквам,
че мокри ветрове ме мият.
И влизам в орбита тогава ...

Всеки град си има бандити.
Най- големите, всички ги знаят.
Във властта, като кърлежи впити,
смучат нас и със нас си играят.
Гласовете ни даже купуват. ...

Така и стана – сватба не голяма,
във тесен кръг на хора много близки.
И най-щастлив от всички дядо Стамен
оказа се, след сълзи в кърпа стискал.
Той бе баща на Роси и за внучка ...

СВЕТУЛКАТА НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... понеже нас съдбата ни разделя – но все не смогва да ни разделѝ,
пак ще те чакам в събота, в неделя да седнем с теб на черните скали,
да те погледам колко си красива! – да ми се вейне роклята ти клош,
за теб и стихче – във това ме бива, да ти напиша в тази свята нощ! – ...

Кокориш ми се като някой вещер.
Аз скромно покрай тебе се усмихвам.
Дали пък помежду ни ново нещо
не провокира нови стихове?
Това е остроумието бързо, ...

Обичам да отключвам синевата
с очите си и дълго да мълча,
потънала сама във необята
и влюбена в безкрайните неща.
Това ми е любимо състояние ...

Заспах. За вечни времена.
А как живях живота досега?
Отидох си, а помни ли ме някой?
Или помия над гроба ми изливат...
Красив пейзаж, ...

Този август ще помня с лъчите на слънцето жарко
и звездните нощи с пияни от обич щурци.
За да бъда щастлива, е нужно толкова малко -
усмивка, тихо местенце или чифт обеци.
С кръв гореща е август, прави нещата различни, ...

ПОЧИСТВАНЕ НА РЕЧНОТО КОРИТО
Тук три врабчета за троха се сбиха.
И никой с никого не разговаря.
Смълчана уличка – сама и тиха,
метафора, прикрита зад пазара. ...

Сънуван сън, бленуван блян,
заспива в нощите до мен.
Постеля празна, сам-самин,
приел съдбата примирен.
Сънуван сън, бленуван блян, ...

За работа хванаха се още от зарана
дядо Гошо и баба Петрана.
Баба да мете и чисти двора,
дядо застяга лодката до стобора.
Мързелан Писан легна да се припича, ...

Местоположение
Местоположението е личното присъствие - с поглед и чувства други наши.
Местоположението присъствието е.
Знанието реално там се намира.
Искаш нещо да узнаеш. ...

Щом обсъждат други, значи вече са загазили...
Очите вършат услуги,щом от завист те опазват.
Вървят по лаврите газели-кършат стъпки в унес.
Пусиите мъжки,озверели търсят сгода за спусък.
Така живеем в Ямбол, значи:морето е на хвърлей ...

Сиви хора в сиво време,
Сиво небе,сиви цветя
Сиви усмивки,сива любов,
Сиво ежедневие превърнало живота в тъмно сива НОЩ
Изгрява сивото слънце и така ден след ден... ...

Валънтайн, вретено в ръцете ми, сълзи в очите ми, мокри от докосване пеещи тела. Страст и нежност обливат сърцето ми, аз съм отвъд всички възможни усещания. Валънтайн, топлина в очите, нежност до полуда, пълна откровеност двама души един в друг и като в едно се усещаме. Валънтайн, песен в полето, ко ...

Вече знам винаги била е в мен,
там е, още отпреди да се родя.
Преди да влезеш в живота ми
обаче, незрима за очите е била .
Опознах я там в твоите обятия, ...

Не е от вчера разразилата се тежка битка,
от древността нестихващ сблъсъка расте.
Днес мракът подарява своята визитка,
кроежи хитри срещу семейството плете.
Опитал с отприщената неморалност ...

Навън е лято, но усещам есента.
Денят е кратък, дълга е нощта.
Като въздишки падат първите листа.
Зелената си дреха сменя обичта.
Ще се завърне огнено червена. ...

Гръмнали някакъв. Описваха го, ама не разбрах – бивша барета ли е, мутра ли, политик, бизнесмен…
Общото е – гръмнат…
Не се развълнувах. Хич… Гръмнали тоя, ще гръмнат и други… Добрите хора да са живи и здрави…
А виж – политикани, депутати, министри, чиновници, честни частници…
Ни на мен, ни на нормал ...

СТАРЧЕТО НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... нали съм жив – тринайста петилетка,
пък и за пенсийка натрупах стаж,
си купих днес момчешка тротинетка! –
и смъкнах се на варненския плаж. ...

- Ти защо си преместил… А?!... Май не си ти?... Пък може аз да съм…
Преведено:
- Ти си виновен!!!... А, май не си ти?!... А може и аз да съм… Случва се, не е грешка…
хххх
Ако те хванат с допинг – ще ти вземат медала. Но ако не употребяваш допинг – за какъв медал ще ти пука… ...

- Какво ти е, чедо в сърцето,
че жално високото гледаш?
От Шар планината, Калето
надоле си поглед не сведаш...
-Най- свята ми, майчице свидна, ...

Сам полагаше повече усилия от обикновено да изглежда спокоен. Усмихваше се на Велахе всеки път, когато вещицата го включеше в разговора. Играеше ролята си на горд чичо, който се разтапя от удоволствие и благодарност, че е поканен в ложата на а‘азвама. Всеки друг на негово място вероятно нямаше да се ...