Храбрата Чернушка
Някога в едно селце,
там на двора под сайванта.
Дядо стар с добро сърце
гледал пиленца пискливи. ...

Сашко е добро дете,
ала мрази да яде.
Не опитва даже хляб,
затова е блед и слаб.
Сготвих манджа със спанак. ...

И ето грабна пак химикала
и пише чувствата си докато в сълзи е обляна
Чувства се отново неразбрана
и осъзнава, че пак сама остана.
Това дете измъчено от малко ...

БРОИЛКА НА СПЕСТЕНИ ДНИ
Това, което е било
и няма да се върне вече –
догарящият епилог
на залез в парцалива вечер, ...

Тя се свива под топло одеяло –
то боде като вълнена дреха
и заспива в дълбокото бяло,
а сънува слънца и комети,
как се спускат и стоплят душата ...

Та казах си: Ще пробвам йога!
С какъв акъл реших не знам.
Измъкнах се от моята бърлога,
към залата затътрих се едвам.
Пристигам там. Какво да видя?! ...

Не пия аз изстинало кафе!
Във чашата утайката остава
безвкусна и горчива и уви
ароматът е изгубен и нетраен
Те птиците се хранят със трохи ...

Баба казваше, че когато човек има тежък и труден живот, Господ му подарява лека смърт.
Беше студена ноемврийска нощ.
Вятърът извиваше снага и пъчеше гърди, като ги опираше в стъклата, сякаш правеше опит да влезе вътре у дома, да се настани удобно до печката, и да си кротне нрава, макар и за малко. К ...

Ти си нежната причина
от щастливо следствие.
Двете страни на еднаква монета,
хвърлена от ръката съдбовна.
Внезапен миг, ...

Откакто Господ крайно рече
да прибере баща ми сред покоя,
аз спрях да мисля, че сърдечен
се води удар по неволя...
По-скоро вярвам във причината, ...

Попитали веднъж един мъдрец:
как се пишат стихотворения
по кората на дърво?
А мъдрецът се замислил,
почесал се по олисялата камбанария ...

-4-
Шибил ме поглежда приятелски
и слово започва той,да реди.
-Думите подреждаш Павле ти обаятелно,
но в резюмето поетическо малко грешиш. ...

"Над мен сакати алпинисти напрягат задници. Миризмата е ужасна." /Вячеслав Остър/
Снощи поетесата Пиетета Хрисантова беше на седмото небе от щастие. Най-неочаквано спечели наградата в конкурса ЕрТато на вестник УейКинт. Самата редакторка, отговаряща за рубриката, си я бе харесала отдавна. Е, то си б ...

Жена в магазина иска водопроводна тръба. Продавачът пита колко да е дълга и посяга към тръбата върху стенда. Жената:
- От витрината не искам…
- Защо така?
- Всички са я пипали с ръце…
хххх ...

‘‘Гукай ми, гукай, гугутке,
кога съм била маленка
и аз така съм гукала…‘‘-
любима майчина песен…
Дали има глас – по-сладък ...

ПРИШЪЛЦИ В НЕПОЗНАТИЯ ГРАД
Картината е драсната – поле
и макове в зелената му пазва,
синчец и маргарити, туфи слез,
идилия, смирение и празник. ...

Много ми е интересно, ама м'ого едно явление ли да го нареча, реакция ли, нещо друго ли, свързано с присъствието ми в сайтовете с лично творчество. А в такива съм вече от 10 години...
И в този период от време, естествено, има и мнозина други автори, с които през годините публикуваме успоредно, четем ...

Колко пъти
ти ме караш
да съм буден през нощта!?
Аз звъня ти,
ти затваряш ...

Този разказ е преведен от руски език от самият автор
ШАМАН МАКСИМ
случай № 2: горският пазител
ГЛАВА 1
Някъде в Северен Урал група туристи, дошли да изучават традициите и обичаите на малките народи, бягаха през гората от нещо непознато и страшно! ...

Имаше време...
когато ми липсваше
Имаше време,
когато по тебе тъгувах
Когато те чаках със трепет ...

Боля, отмина, после пак боля –
животът е неравна броеница.
Мечтаех ли, сънувах ли в нощта –
една сълза обля една зеница.
Виновен съм или не съм, не знам, ...

Събирам надежда.
Зрънце по зрънце.
Всеки ден.
През нощта
луната ги полива.

Пролет. Слънце и цветя,
цъфналите вишни…
И кристална синева,
друго е излишно.
Слънчев лъч прониква в мен, ...

Ангел от небето слезе,
слънце хубаво за мен,
ти спаси ме от бездна,
бях бодър и успокоен!
Стопли ме, мило дете, ...

Композитор и пианист - Дарина Дикова.

Спокойна, че не мога да летя?
Това, което бавно ме убива –
букетът от откъснати цветя
и все на глътки да се чувствам жива.
Врати не съм разбила, но стени, ...

ДА МЕ ПРИСПИВАШ В ОБЛАЧЕ ЛЮБОВ
Следобедът се рейна яко дим и срути се след слънцето на хълма,
а ние с теб под залеза седим, мълчим – и тиха радост ни изпълва,
аз кротко роша твоите коси, ти чорлиш ми сплъстеното брадище
с надеждицата – Бог да ни спаси във къщичка със одър и огнище, ...

Why can't I stop
all those feelings, these thoughts?
Was my heart meant to be yours?
My mind is playing tricks,
As memories hang from the abyss, ...

Времена менят се, хората във тях,
българката носи красота и смях
и държи живота в двете си ръце,
с обич го загръща от едно сърце.
Нежност и утеха, майка и жена ...

Общество, икономика, култура, взаимоотношения се разпадат пред очите ни, въпреки отчаяния опит на управляващите да решат проблемите на съвременния свят чрез идеологически натоварени намерения и абсурдни свръхзаконодателн инициативи. Когато вникнем в Писанията, ще разберем, че всяка една от характери ...

В гардероба, дето остана в Родината,
до роклята, за която нямаше място в багажа,
да окачиш не можеш болните си роднини.
Малко е на нафталина грамажът ,
а гузната съвест за трима е. ...

Подгонил половината си век
със устремна засилка към живота,
не литнах, а търкулнах се в поет,
отскубнал от крилата си перото...
И питам се къде съм съгрешил, ...

НЯМАХ ВРЕМЕ ЗА ДРУГОТО СБОГОМ
Щом си тръгна, ще знам, че е време
да разкажа каквото научих.
Всяка болка познавам и тремор
на бедняк, и на бродещо куче, ...

СЕДЕМ ОБЛАЧЕТА БЕЛИ
... седем облачета бели подир птичите ята,
накъде ли са поели? – скитничета над света,
от небесните затвори светли бегълци – в зори,
върху бащини ми двори хвърлят сенчици добри, ...

Келнер, донеси ми тишина.
Плати на музикантите. Пусни ги!
Включи и платата във моята цена.
Две чаши,моля! Пия с мойто име!
С него често пия и мълча. ...

Барабар е Петко със мъжете,
но за мъж не го броете.
Ни на ляво заминава,
а пък инак взима-дава.
С новата ориентация ...

Когато тихо Залезът припада
и в чашата ми кротко се топи,
Земята е усмихната и млада.
И цялата ухае на липи!...
Луната се преструва на заспала, ...