Щом проблемчета създаваш,
те Големите остават,
щом проблемчета решаваш,
те Големи подминават.
Правено е от години, ...

Разплакано лято. Не знам и дали
тъй, просто от скука дъждът си вали.
Врабци под стрехата се гушат.
А сив котарак, със зелени очи,
полегнал на прага притворно мълчи, ...

ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЛУДИТЕ
... не знам какъв гигантски катаклизъм
ще трябва да се случи изведнъж,
че най-подир да разбера – излизам
от възрастта, в която аз бях мъж, ...

“Метростанция Хаджи Димитър. Крайна станция на влака. Умоляват се всички пътници да напуснат” - гласеше призивът от високоговорителите в метрото. Разбира се съществуваше и възможността да не се подчиниш, но подобен бунт нямаше да донесе кой знае какво. Като гумено топче ударило стена мотрисата щеше ...

Колко рядко ние виждаме нея,
да лъжат се стараят мнозина!
И през болка, през сълзи пея,
че честността в тях, уви, загина!
На мода сега е келепирът, ...

Криле да съм, да се въздигна
Уста да съм, за да те вкуся
Ръце да съм, да те докосна
Нозе да съм, да те настигна
Сърце да съм, за да съм жива ...

И ако, аз днес съм тук,
мога ли да дам всичко от себе си,
за един по-добър ден, за една усмивка,
за една стоплена душа и топъл поглед
пълен с любов и човечност, който ...

Когато ме нападнат мисли черни,
изпадам във униние безмерно,
пропадам във бездънни грозни бездни
и всичко вътре в мене става черно.
Когато ме разяжда отчаяние, ...

Насън живеем, пò е лесно,
наяве – в робски вилает,
без истина, любов и честност,
растем си – роби сме безчет.
Отвън диктуват директиви ...

с моя калпава редакция :)
Грен и Гравин станаха бавно, всеки от своето място и се погледнаха изпитателно. После излязоха един по един от палатката, пред която стоеше Брънт, доволно усмихнат. Той им рече шеговито :
-Какво си шушкате вие двамата, като мишоци скрити вътре? Казаха ми че сте тръгнали зае ...

-Скъпи, тази вечер съм поканена на рожден ден в Мими от 18:00ч. Какво ще правиш докато ме няма?
-Както ти обещах ще простна прането и ще направя от любимата ти салата с целина, морков и тайният ми дресинг.
-Благодаря ти! Ще се видим когато се прибера. Чаооо!
-Чао.
Цвети излиза от тях и въздиша тежко ...

Процеси
Щастието голямо вълнуващо с емоции, мисли, гледки, със сила наситено е.
Състояние е това рядко и върхово.
Но как се стига до един висок планински връх?
Във времето със труд и подготовка. ...

Щом така си решила,
за мен не е проблем
да те виждам веднъж на година.
Ще потърся закрила
в някой лъскав харем - ...

Ти – синя сенчица въздишаш пак,
с гласа на трепетно зовяща песен
и пада ничком, слуша те унесен
коприненият летен полумрак.
В тревите, де не стъпва людски крак, ...

на Geminy в мен
Винаги бягам от някого.
Винаги бягам от нещо.
Тъмни алеи тежаха ми.
Бягам от светли надежди. ...

По някое време все пак излязоха от банята. Елизабет се чувстваше ленива и отпусната, и то не само заради физическите упражнения в тренировъчната зала. И докато двамата със Сам се разделяха, тя не можеше да спре червенината да стопли лицето й, когато си даде сметка, че се бе къпала с мъж. И че бе пра ...

И започвам пак аз стихове да пиша
Как го мразя това …
Че пиша ли то е ясно - страдам
И няма кой да ме чуе в нощта …
Плача, ридая и стена - защо? ...

Прави нещо човек - амулети например, и на хората дава, но условие поставя.
Аамулетите тез да се носят!
Обещава, взема, и да го носи амулета този - не.
На човека му харесва глупостта.
Защо - защото в мътната тази вода се живее по-леко. ...

ЯЖ, МОМЧЕ!
... додето във купето си мълча –
един печален варненски бараба,
до мен старица стелна си бохча
и сиренце извади подир хляба, ...

Залези. Мои са. Само мои. И ничии…
Когато превръщам дните си в нощ…
Магия ли. О, не… Нещо различно е…
Нещо приятно… И тъжно… Разкош.
Подпирам се. Отгоре. На пианото… ...

На Осемдесет - вече си биологична смет.
Ала не ще финалът ти да чува
фалшиви монолози,
а с колко олихвил си
в теб божия депозит!

Запознай се с моя свят,
по природа е богат,
няма връщане назад,
каквото си посял ще пожънеж пак.
В моите мечти ...

СЪСЕДКАТА МИ СВИРИ НА ПИАНО
... съседката ми свири на пиано, започва сутрин някъде към пет,
събужда ме – и нищо, че е рано, старая се да бъда мил съсед,
понякога ми иде да ѝ трясна един ритник – на входните врата,
но музиката нейна е прекрасна! – и като нея няма на света! – ...

Светлината разля се
бяла и чиста...
и ме дръпна внезапно
от тъмни недра,
като песен гальовна, ...

Неискреност се среща толкоз често!
Защо, човече, не се държиш честно?
Защо трябва да си слагаш маска!?
Кой ще те обича, ще ти даде ласка!?
Защо хората да лъжеш ти е приятно, ...

Жена... (с мечта наивно-луда),
отричана, възвишена, живот,
за някои крах, за други чудо,
за други сбъдната... Любов...
Мечта... Жена наивно-луда, ...

А той, вълкът, в овча кожа е сега,
и върви напред гордо преди овцете.
Той води ги всичките към пропастта,
а те вървят след него, навели глава.
И блеят покрай него, подскачат щастливи, ...

Кой казва, че самотните жени са слаби
Те, пият за утеха двойното кафе
Остават в мислите си млади
И имат силно, влюбено сърце.
Отпиват бавно, като за наслада ...

Роблю твій оберіг, як ти просила.
Якою ж гарною до мене ти зійшла!
Красу твою сила Землі побила,
Та Неба сили знову поверта.
Роблю твій оберіг від зла земного, ...

Във бързея на времето
спасяваха ме много думи.
Като войници,
с уж крехката си външност
отвръщаха на всеки удар в гръб ...

Мастилен мрак се спусна над морето. Вълните се разбиваха с плисък в скалите. Луната хвърляше своите сребристи отблясъци върху водата. Морето се вълнуваше от милувката на своята любима. Светът бе притихнал, уморен от непрестанният бяг на времето. Клоните на дърветата се опитваха да докоснат светлият ...

Държавното се пак сражава
с народното и при това
държавата все побеждава,
народът го боли глава.
Цените скачат като мрени, ...