МЕЖДУ ВАТЕРЛО И ВАРНА
... в парка с мъртвите алеи листопадът си изгни,
чернодрешки – зимни феи, в залива пълзят вълни,
през мелтемите скрибуца празно водно колело,
почне ли денят с пърцуца, свършва със менте мерло, ...

Щом Вселената има за тебе подарък
нека бъде избран с нейна следа
Всичко материално изтлява и свършва,
а тук сме затрупани от такива неща.
Приемѝ кристално чисти ум и сърце, ...

Двата месеца , след кавгата на Лиза и Грен с главният командир Щърм, бяха изминали адски бързо и почти неусетно. Воинът и неговият помощник Гравин, бяха поканени да останат, като гости в манастира, за колкото дълго пожелаеха и те естествено приеха благодарни, защото не знаеха къде другаде могат да о ...

Ако ме помните като войник
от паметник,
не ме помнете!
Обезглавен, дори и на желязо,
ще бъда литургия ...

лѐто се още
едно изтърко̀ли - без
ОБИЧ - защо ли

Не знам точно как да се изразя,
за това просто реших да го сътворя.
Оставам всяка част от сърцето си
самичка да изкаже себе си.
Спомням си, когато те видях за първи път ...

Дори не искам да си мисля
какво ще стане с мен без теб.
Не мога да поема риска
сама да бъда занапред.
Да бродя във нощта несрета ...

Зная всичко
за пропадането
от високото.
И към високото.
Но още не зная ...

Музика , текст и изпълнение: Явор Георгиев
Аранжимент: Бойко Иванов
Получи се един своебразен новогодишен подарък за Явор. И нека винаги има поне трохичка хляб.

И чудя се, и чудя се... Не зная,
дали съм в някой ъгъл без посока,
и още ли е крепост мойта стая,
срещу тежките оръжия на злото?
Или съм се надвесил над тревогите, ...

ПРЕСЛЕДВАНЕТО
На Тамос Мангор му омръзна да се прави на вожд. В началото се забавляваше да управлява сегите, но нищо интересно не се случваше.
Лесно ги прекърши. Тукашните хора се подчиняваха на всеки, който е по-корав от тях. Първо се опитаха да го убият, но той им показа какво може звуковата пушка ...

Колко сме горди…
и как живеем в заблуди.
Колко сме горди,
от гордост приятелства губим.
Колко сме горди, ...

Прибирам се от никъде.
А никъде е някога,
в далечни небосводи,
пиша приказка една.
Намерих разкази с милион илюстрации, ...

Михаил беше първенец в отбора по бягане. Тренираше още от първи клас. Постепенно премина през различни дисциплини в леката атлетика, докато не намери мястото си в бягането. Решаваща роля за избора на дисциплина имаше треньорът му, Иван Паунов, който умееше да работи отлично с младежите. Успешно ги м ...

Шах с пешката
Не знам как се чувствам, когато те видя.
Буря изпепеляваща се завихря,
желая в твоята прегръдка да се сгуша и скрия.
Страстната ти гореща усмивка ...

Зима е. Вятърът безмилостно навън фучи.
А ние влюбени и сгушени сме до камина.
Червено вино, смях, любов, искри,
всичко между нас е тъй красиво.
Питаш за живота ми преди. ...

„Реших да напиша тази книга, макар и да съзнавам, че малцина ще я прочетат. Кой се интересува от разкази за непознати хора или отдалечени във време и разстояние събития, които на пръв поглед нямат отношение към настоящето. Само дето тези исто­рии са толкова тясно свързани с болното и повредено днес, ...

Печат от моята душа
Печат от моята душа оставих,
и нека той е моята следа!
Каквото аз можах, това направих!
И нека Господ ми прости греха ...

СТИХОТВОРЕНИЕ, НАПИСАНО С БЯЛА БЛАЖНА БОЯ
... забрави ти за мен, дори не вдигаш – като те търся, своя телефон,
спрях да ти пея – пролетна авлига, и всяка рима къртя – тежък стон,
и циганского лято си замина – така написа вчера вестник „Труд”,
по пейките във Морската градина дори боята сгърчи се от с ...

Ако не ме познаваш - погледни ми в очите на профилната снимка
зуумни докрай и ще ми усетиш страха и колко силен съм сега
Три пътя докрай - един нарочен(опит за ...) другите два Господ прати ми могъщ .... с крила
Пишете, олицетворявате, хубаво, с красиви думи
а отвъд какво има? Видях и няма да кажа! ...

Понеже в началното училище
неусвоен си остава като предмет,
официално вече ще го преподават
и в университет.
Ала да изучаваш за какво ти е ...

По тъмно...
Под небе от синьо назаем,
с безусловна надежда оставам.
И нищо, че е есен пълзяща
по света и в душата ни свята ...

Родината ни свята ти беше мила,
нека помним ние делата твои!
Впечатлени сме от твоята сила,
доказа, че българското има устои!
Почитат те свестните хора, ...

ЗАБРАВАТА ПОКОЙ НЕ НОСИ
Светът ми се ограничи до три
причини да се будя сутрин –
джезвето медно бавно да възври,
да светне старият компютър, ...

"И таз добра! Сега с този ваш дивеч, ако река да ви го сготвя и опека, ще трябва две каргонски фурни да наемам!" Гласът на Сия звучеше недостоверно, уж еуфорията от лова на софийските тузове я владееше...
"Нищо подобно! След като надзирателите ви свършат дране и обезкостяване, твойта задача е плешки ...

Откакто имам теб съм всъщност пълноценен,
открил накрая липсващата част -
И вече не се чувствам чужд и непотребен,
сглобих сърцето-пъзел със Обич и със Страст!
Откакто имам теб открих, че имам всичко! ...

Глава четиридесет и седма – питанки и чуденки
Едно време другарката Андреева ни учеше, че тези знаци се наричали въпросителни и удивителни. Но май пак са питанки и чуденки. Защото само те помагат да се ориентираш в днешния ден. Питаш, чудиш се, пак накрая махаш с ръка и намираш отговора в полупразна ...

Живеейки в заблудата нетрайна,
за дом и обич в нечия душа,
ревниво пазех същността си в тайна,
опитвах всяка нощ да утеша,
сърцето свое – участта избралото, ...

БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА
... с ятаган ръждив Луната облаците с бяс сече,
чорлава – мъглата мята кат мухлясало кече,
плажът мокър гръб изгърби, фарът яко се смълча,
и вълните – зли свекърви! – стелнаха пред мен бохча, ...

Не мога своя блян да изрека,
когато ме докосва твойта същност.
Емоциите – бликнала река,
не искам вече да остана същата.
Не мога да опиша радостта, ...

Грен се събуди и бавно отвори очите си. Усещаше топлотата и приятния аромат на жената в обятията си, която още спеше и се бе сгушила в него. Явно с Лиза бяха заспали пред камината, на кожата и възглавниците там, след неочакваната им среща с Божеството снощи. И двамата бяха облечени, установи воинът, ...