По сърцето, неговото, съм вече "другата", но...оставам първата.
Другата, заместничката - подобие, силует на единствената.
По сърце, неговото, пали и в очите й на новата,
търси моите влюбени искри.
По сърцето, неговото, боли и в нейните ръце ...

Магия истинска и бяла
във теб единствено съзрях,
и двама, в общото начало,
пътуваме без страх,
защото си държим ръцете, ...

Искаше да чуе гласа му. Той ѝ действаше като наркотик, изпълваше цялото ѝ същество с удоволствие, с безброй желания, с красота и очакване. Какво струваше животът ѝ без тази емоция, без стремежа към Александър – към светлото, към красивото в него? Но между тях имаше само приятелство, приятелство, кое ...

Спя спокойно.
Две кучета ме пазят и се спускат лудо подир всеки шум.
Спя спокойно. Доколкото мога,
Защото страхът си е страх.
Спя спокойно. ...

Ще почна от там дето всичко започва
случайно или както казват нарочно
точно, един малък миг от вечността
като изстрел от упор, идва живота
за поредния играч в смъртоносната игра ...

Думите на Лизи бяха достатъчни, за да карат Сам да се усмихва всеки път, когато си ги спомнеше през следващите няколко часа да тренировката. Проблемът беше, че споменът за тялото й го караше да се напряга – до толкова, че я издебна на излизане от часовете, за да си открадне няколко целувки, преди да ...

Посвещаввам на всички поети
които пишат неразбираемо.
Порасна ми брада, оплешивях,
като разбрах за първата награда.
До мен се сви библеският монах, ...

Причината е важна,
да се хвърлиш във водата,
ако жегата изяжда
твоите сили.
Светли кръгове ...

Нямаш сърце,
нямаш душа,
няма да преча,
няма да страдам.
Нека по пътя ти греят слънца! ...

Преглътнала съм. Никакви сълзи!
Умело скрито в тропи и куплети,
от мен до теб смразяващо пълзи
безсилието светско на поета.
Сред своето си царство е велик. ...

Вървя към себе си по твоя път
със своите нестихващи надежди.
Живее ми се още в тази плът,
че рано е за ново обзавеждане.
Все още е прибързано да лягам, ...

* * *
Тополите по залез
са вече уморени.
Тъмнеят черни клонии
прилеп прелетява. ...

"Пълно учудване и недоумение!
Как тъй Сарафов ние избрахме!?
Как се стигна до това решение!?
Как това падение ние проспахме!?
Този ли ще наследи падналия Каскет!? ...

В нашия неголям провинциален град живеем както в останалите все още не обезлюдени селища с проблемите на държавата ни.Нали сме част от проблемите на обществото?
Един от талантливите обществени деятели,който цял ден(след пенсионирането си)разсъждаваше с другите кибици и търсеше разрешение на световни ...

Глава 14. – Сол и мед
(януари 2020 г.)
Месецът измина по-бързо, отколкото Монката предполагаше. Между операциите, тревогите за Барие и неприятностите в отделението, младият лекар почти бе забравил себе си. Намалелият обем на тумора при момичето бе очевиден и с просто око. Исландският препарат бе нап ...

Под слънцето има място за всички,
казал Шезлонгът и поискал парички.

Не градете хора толкова високи дувари,
разбирам че сега е друго време, страх.
Мостове вие градете кои където свари,
между хората за добро, не сторете грях!
Защото само те хората заедно събират, ...

Вълшебно бяло сбъдване победно блести,
спомен мъртъв са вече черните облаци зли.
Усмихнат нов изгрев намръщените
ледове завинаги стопи, на несбъдването
клопките коварни с дръзка мъдрост победи ...

Нощта дойде твърде бързо. В тъмнината на стаята, единствено въгленчето на цигарата ми показваше, че има някой.
- Да изиграем партия шах?
Не се учудих или стреснах. Знаех, кой е.
- Толкова отдавна те нямаше, че бих играл и на покер с теб.
- Тогава да започваме. ...

Коварство и любов
/Свидна/
Разпънати чувства се гърчат,
долу в краката на Бога,
милост дали ще измолят, ...

Шифон от мрак, луна сияйна,
прашец от милион звезди,
липи споделят сладка тайна,
копнеж пулсиращо блести.
Вълшебен мирис на взаимност, ...

Из Рила неуморно скитам,
не спирам - вече трети ден
и пътеписа аз разбирам
на Вазов много по-добре.
Избродих всичките пътечки ...

Netflix пуснали сериал Queen Cleopatra /„Кралица Клеопатра“/, обявен за сокументален и посветен на Клеопатра VII Филопатор.
И още от заглавието историците усещат… Абе, поредната либерална повръщня, меко казано…
Защото – първата дума! – Клеопатра НЕ Е била кралица. А фараон.
Просто на власт в Египет ...

…Вот иду я по Шанхаю,
Слышу вдруг – «А я вас знаю…»,
Оглянулась – никого,
«Все,- подумала, - Того…»
Меньше надо было здесь, ...

НАЙ-МОКРАТА ЖЕНА НА ТОЗИ СВЯТ
... ти помниш ли, когато изведнъж небето върху Варна се нагрочи,
и как се срути пролетният дъжд връз спуканите тротоарни плочи,
и как залепна роклята ти – лен, и мигом как красиво! – те оформи,
и аз те гледах – светло изумен, със две ченгета с мокри униформи, ...

книгите са - за
да се четат и Рай за
да благовестят

Дали творим днес своя "Златорог"*
тъй както нашите предци далечни?
Талантът го изпраща само Бог,
а ние се приемаме за вечни?
Дали със тази сила на духа ...

За глъмота нареждам се до вазе
със нищосказване в локумен сапунлък.
Откъмидейно мозъкът ми празен
ще сътвори пореден сакатлък.
Подготвям ви за мъдрословие спаружено ...

Рамая и Елизабет имаха време да се видят на спокойствие отново чак на обяд. Както всеки друг път, Лизи взе две порции – една за себе си и една за Сам – и заедно с далширата тръгна към градината, където се бяха разбрали да го чакат по-късно. Седнаха на една от пейките под сянката на гъсто засадените ...

“Ти българче си,“ ми каза с усмивка мама
и с любов целуна челото ми сутринта
преди да ни покаже на мен и сестричката ми по-голяма
училището, в което в събота ще учим... ех, каква беда!
Аз на шест съм, много малък, ...

Мирис на скара и бира...
лято е, купонът тече!
Но някак във тъмното,
носи се аромат на кафе.
Боже, кажи ми... дай ми? ...

Камъните
Камъкът предмет и символ е и реалност висша.
Представител на боговете е, реалност техна.
Впечатляващо-красиво е човек когато види в разходката своя грамаден камък ил скала огромна, неподемна!
Енергия и качества съдържат се в камъка тоз ...

Търся път към планината --
сочат ми го дървеса.
Вятърът табели клати,
блее някъде коза.
Сухите треви треперят, ...

Дааа, хубаво беше навремето - имахме си добри гаджета, хубави, здрави, прави, въртяха вили и лопати, и ... Е, и ние се стараехме ... та Радой Ралин ни сумира в една епиграма:
«Няма да си вдигна панталона, докато не станем десет милиона!»
Другари, другарки ... ...
Е , поостаряхме, девойките леко се п ...

Добро утро намръщено време!
Все не спираш - валиш ли, валиш.
Натежаха тревите зелени,
а светът под чадъри се скри.
И прескачаме локвите мътни - ...