Станах с главоболие...
Някой беше спал върху очите ми.
И тежките си сънища сънувал там...
И забравил мъките си върху тях...
Върху очите ми. ...

Ти летиш със ветровете
хванат за ръка,
носещи прашец на всички
горски пролетни цветя...
Ти се носиш сред вълните, ...

Днес ми писна от всичко и всички. Стресът ме убива ясно и безкомпромисно. Трябва да се махна от всякъде и да отида никъде. Вече съм ходил там - в мислите си. Чувствата са неясни спомени от бъдещето. Чувствам, че крещя през стиснатите си устни. Чувам го ясно с нагризаните си от червеите уши. Късен сл ...

Да докосна дъгата
Дъга красива виждам срещу мене
с червено, като влюбено сърце,
със жълто, като слънцето в косите ти
и синьо има, като твоите очи! ...

Пороен дъжд ще отмие греховете
и от земята ще ги заличи,
ще капе кръв от ледовете,
морето в нова багра пак ще оцвети.
Листа ще капят, клоните ще са самотни, ...

МАЛКИТЕ КАМЪНИ
Учите ме да пиша
леки и лъскави стихове –
без белег,
като поле равни. ...

Не съм за еднократна употреба
и после -хайде в някой празен кош.
Ти искаш в миг да дотърча при тебе.
Не искам да ти правя тоз' разкош.
Малко ни остава, че години, ...

Твоите ръце
парят по тялото ми.
Огнена диря...

Нещо я погъделичка и тя се намръщи в съня си. Обърна се, но усети досадното гъделичкане на друго място. Отвори очи и малко объркано се огледа. Денят прозираше през светлите завеси и напираше да влезе през прозореца. На края на леглото седеше Пит и прикрепяше пълна табла.
- Добро утро! – гласът му зв ...

Иво чувстваше как тези думи засядат някъде дълбоко в него и предусещаше, че никога няма да го напуснат.
Част трета
Човекът с ореола стана и изрече за последно:
- Знай, че и Тук, в хранилището на вечния живот, всеки продължава да бъде
подлаган на изпитания. С теб ще се видим след ден, след десет или ...

Оживена улица, жега... а музикантът с китара
с неохота попива лъчите на Юни.
Някъде близо до бургаската гара
се чува гласът на нежните струни.
Скъсаната риза старателно закърпил, ...

И това лято се разминах с морето. За причините не ми се говори. Еeх, доброто старо време... Няма да забравя август на 82-ра. По случай дипломирането аз и сестра ми получихме подарък - карта за море в Китен. Попаднахме на страхотна компания – все млади и навити хора от София. То не бяха щури купони н ...

Палците ми спят
като сгушени котета
на Малечка Палечка между гърдите

С дъх исторически
през калдъръма ще премине спомен
и ще разстеле красива снага
върху тихо накацалите къщя...
А тишината ще отекне в пукот, ...

Догонвам те! - не виждаш ли, ще срутя хоризонта
и израних следите ти с последния си вик!
Къде си се забързал?! - в тила или на фронта -
животът си отива с ореол на мъченик.
Кому е нужен този негов пир на суетата - ...

Имам си една сестричка
тя е много мъничка
със сладки хубави очички,
но прави мънички белички.
Знае мноого да говори ...

Нощ. Къде сме?
Не спя... Не плача много!
Преди да се огледам
в огледалото:
целувката - ...

Нима вината е в морето
(разпиляна),
задето очите ти са по-безкрайни?
Любовта ли сътвори ми
този свят в мечти и надежди ...

И там, където радостта се крие,
четири очи ще се погледнат
и ще разберат, че те света ще сътворят.
Неразделни завинаги ще бъдат две души...
А аз твойта светлина ще гледам отстрани, ...

От живота, който си отива,
до мрачните вселенски глъбини,
огънят стихия е игрива
определяща човешките съдби.
От жаравата, която тлее, ...

Мария съм
твоята...
в дланите ти топли
приютена
най-святата сълза ...

Насред пепелта
от изубени мечти
цвете поникна.

Отминали години
събуждаш в този ден;
без дума си замина,
до днес съм в твоя плен.
Защо да дишам трябва, ...

Промени ме, както ти се иска,
дай ми име, дай ми светлината.
Отведи ме, както и моите мисли,
докосващи тънка струна в душата.
Заличи ни, ние не ще продължаваме, ...

Заплетеният полъх във косите си ми ти,
мечтата ми стаена в мъжките ти длани,
усмивката в забързаните сиви дини
и думите, които във стиха ми ще останат.
Понякога превръщаш се във топъл дъжд ...

Кротко си тече животът
като бисерна река...
От зори до здрач работят
по градини и поля.
Всичко, що са посадили ...

Внучето в колата влезе
и не иска то да слезе,
силно клаксона натиска
и да спре не му се иска.
Баба мило го закача ...

Мокачино с лед
Част 2
Беше август... Една от онези спокойни, задушевни летни нощи.
Амалия се събуди, треперейки. Пак бе сънувала него.
Единствения, който се вгледа нахално в наглия ù поглед и видя много повече, видя всичко... ...

Какво да сторя, за да мога
да дам на всички обич и любов,
да отърся и душите им от злоба
без болка и живот суров?
Да виждам пак усмихнати очи, ...

- Ти добър вълк ли си, Но Щен Вълк? - попита една вечер Кух Че Реп.
- Добър съм в това да бъда вълк - отговори му вълкът.
- Ахам - кимна премъдрият и обръщайки се към Ко Та Рак, продължи да пита: - А ти, Ко?
- Аз не съм толкова добър в това да бъда вълк - сви рамене котакът.
- Ахаам - проточи Реп. - ...

Знам, че не повярва в истинската любов.
Помниш ли, когато под дъжда те целунах?
Помниш ли как ти обяснявах как изглежда залеза?
Как вятърът ми говореше за теб, не знаеш.
Помня, преди време, ти спря дъха ми само с поглед. ...

Светът е помъдрял, но нелогичен.
Намери ли сама любов такава,
която обич светла да ти дава
и още много, много топлота?
Не виждаш ли, че разумът не стига ...

Когато човешката правда голяма
поемем на собствени длани
и тръгнем към слънцето, нека да няма
напусто оставени рани!
Когато по тази гореща пътека ...