Поведе некадърникът хорото.
Отдавна да е пръв му бе мерак.
Без ритъм го удари през просото.
И с грешни стъпки той развя байряк!
Безумно взе да рита със крачета! ...

И днес по тъмно станах, спяха песните,
на златна люлка в пъстри дървеса.
Денят ми няма днес да е от лесните,
но зная си отдавна, че не са,
дошли с карета дните ми за глезене, ...

О, SANCTA SIMPLICITAS!
Започнах да изхвърлям напоследък от своя ден рой глупави неща –
например – ако викне ме съседът на табла да го бия! – пък не ща.
Или – когато седна с трета бира на Седма пейка с томче на Рембо,
и някой тъп случайник ме нервира с познания за Земното кълбо. ...

Човекът - това грешно създание!
Често ли чувства то покаяние?!
Не, едва ли! С егото си титанично
то събаря всяко чувство финно и мистично!
Като слон сред стъклария ...

Олекна ми, значи заради гостите тя не е успяла да идва на морето, а аз си мислех щуротии, че е поредната лъжовна жена. Усмихнах се неопределено. Но така е, всички жени в Гърция са свободни, както мъжете де, но с тази разлика, че жените го правят по-тайно за да не им излезе приказка пред познати. А н ...

Един творец с изчерпани батерии
дълбае все в познатите неща.
Филм един върти в различни серии
и е дотам! Затворена врата
е тази, от която вдъхновение ...

"Един ден ще обявят война и никой няма да отиде"
Карл Сандбърг
Всяко отчупено парче от сърцето кърви,
всяка изживяна болка все по-силно боли,
отивай си, лято, вересиите си прибери! ...

В Е Ч Н О М Л А Д А
Един безчувствен телефон
способен нежно да звъни,
превърна ти във мъртъв стон,
заставяйки го вечно да мълчи. ...

Отмина август:топъл и нежен като ръцете ти.
Навлизаме в зоната сладка .Там ли е сърцето
на лятото с кехлибарени лъчи в очите ти?
Отлетяха птиците на южните топли мечти.
Протягам ръце към твойте ръце, за да получа ...

Оживяват ли мъртъвците? Същестуват ли наистина зомбита? Думата зомби стана много популрна напоследък, чрез филми, книги и видеоигри. И някои вярват, макар здрававият разум да ни казва, че това е абсурд. Но ако има един единсвен факт, който може да служи като вдъхновение за историите за зобита, то то ...

Искам толкова много неща да изрека,
да покоря и умая твоята същност,
да галя твоята душа с моите деяния,
да галя твоите очи с моите думи,
ти ме покоряваш с човека които си, ...

Как иска ми се в полет да се случа,
прокудена от хорска суета,
на свят смирен вратата да отключа,
обичана и волна да летя.
Как иска ми се вятърът-неверник ...

В неделята предложих да се разходим по брега, казах че съм идвал тук да карам велосипед по пясъка
- Наляво е пясък и се излиза към Рафина, надясно след пясъка има каманаци и нещо като горички от бор и храсталаци, по-диво е, все едно си на Малдивите или Занзибар.
- Ами да вървим в Занзибар тогава - з ...

От устните ти капе глад.
Безкрайни погледи се гонят
по спомена за мойто голо тяло.
Ръцете ти да се прекръстят молят
и да докоснат топлата ми кожа. ...

Тайната на изгубеното кралство
Тихото момче изчезна с крясък,
не остави и една причина.
Разпръсна се по пода като пясък,
съдбата шанс не му даде живота да опита. ...

Тръгнах да чистя моята мисловна къща. Още с влизането в нея осъзнах от колко време не бях докосвала нищо. Всичко беше в прах от негативни емоции, паяжини с истории, а на тях даже имаше и паяци забрава, хлебарки от лъжи притичваха насам-натам и прозорците бяха толкова черни от неверие, че понякога се ...

... с венец от диви гъски отлетя
и мойто лято – сякаш беше вчера,
и честно казано ме хвана яд,
че даже не остана за вечеря.
Как исках!... Струваше си да го спра, ...

Живее ми се с тебе, вакуумирано.
От хаоса за миг да се отлъчим!
Без въздух много пъти сме умирали,
но нека на клишето се опълчим!
На личния комфорт и периметъра, ...

Глава 32
Земите на Траксмаргите представляваше обширна територия без единен владетел. Самите Траксмарги представляваха воюващи по между си племена обитаващи Великата голяма пустия, a тя се простираше на половината Южен континент. Населението по земите бе рехаво и малобройно, въпреки голямата територ ...

"Как живется вам с другою,-
Проще ведь?- Удар весла!-
Линией береговою
Скоро ль память отошла."
Марина Цветаева ...

Бушува в мен сърцето
като че е бурното море.
Денем е като слънцето,
нощем - звездното небе.
Дъното ми се разтваря, ...

ВЪЗХВАЛА НА ЧЕТЯЩИЯ ЧОВЕК
Какво, че съм прочел три влака книги – и мъдростите мъкна си на гръб?
Дори да пеят летните авлиги, мълча! – и хълтам в Мировата скръб.
Отварят ми се звездни кръгозори, в които Вечността пред мен съзрях.
От вечният девиз „Memento mori!“ аз вече не треперя цял! – от страх. ...

Малка къщичка там, до морето,
е населена само с мечти.
Тя е фар, не престанал да свети,
но в мираж се превърна почти.
На високото кацнала, сутрин ...

Секунди – песъчинки
в пустинята на времето,
отронват със въздишки
минутите по хребета
на всеки ден препускащ. ...

Колко е хубаво да си имаш къща,
пълна с хора и семейство.
Колко е хубаво да чакаш с нетърпение някой да се завръща
и отново да те прегръща.
Колко е хубаво някой да те обича ...

Обещах да бъда с теб,
в добро и зло, в дъжд и мъгла,
под слънцето и под Луната,
в небесата, в дъното на морето.
Обещах да бъда твоето одеало, ...

Т Е М И Д А
Завързаха очите ти Темида,
за да бъдеш безпристрастна,
но само ако чуеш, без да видиш,
ще ли да ти стане ясно, ...

Кафето не горчи както преди
и утрото не се протяга ведро.
В очите са застинали сълзи,
ръцете галят тишината щедро.
Преплитат се усмивка и тъга, ...

Аз съм пъзел с изтрити картинки,
който често сама пренареждам.
Моят цвят е студен.
Аз съм синя,
само с няколко бели надежди. ...

Вървя към пропастта
не по желание,
не мисля.
От другата страна
остана ти, ...

БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ, ЗА ВСИЧКО!
… благодаря ти, Господи, че мислиш понякога в небето и за мен,
че хлябовете мои втасват чисти и с Теб си ги споделям всеки ден,
че двете риби, дето ми ги даде, ще стигнат да нахраня някой брат,
че ни веднъж не ме остави жаден за Обич в този безлюбовен свят, ...

Бавното е по-забавно,
по-щастливо, бързо пак
иска да ме гази славно
с грубия си преден крак.
Иска, няма как да стане, ...

ЖИВОТ НА СКОРОСТ
С ожулени колене и платненки пробити
епохи прелетяхме в неспирен галоп;
столетия ни бяха забързани дните,
в надпреварата с времето и за миг ...

Благодаря на хората, които обърнаха душата ми наопаки. Те успяха да ме научат, че човек трябва да уважава първо себе си. Научиха ме, че има поражения, които ни правят по-силни и по-устойчиви, по-мъдри. Благодаря на хората, които се смяха, когато бях долу на земята с наведена глава и ронейки сълзи - ...

Усмихва се усмивката, намига.
Зареяно се вглежда към лицата.
Над тъжното на пръсти се повдига,
съзира красотата на душата.
Ще трябва повечко да се потруди, ...

Нежен танц на топли устни,
говорещи си за любов...
А наоколо душите – пусти,
забравили копнежи и живот!
Само те – танцуващи сред сивотата, ...