Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Девойката с малиновия чай
... девойката с изящни рамене и, Господи! – с тъй гъвкава походка,
влетя във утринното кафене, в което пиех първата си водка,
усетих ѝ парфюма „Givenchy”: – Свободно ли е? – тихо ме запита,
и изведнъж – във двете ми уши – разнесе се див громол на копита, ...
Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 26.
Платиха си жените, заминаха по своите женски проблеми /къде има по-евтина салатка, какви обувчици пуснали на нищожни цени, кой кога къде коя какво правил/, а ние се поумълчахме. Щото всеки се сети за своята кака Дана у дома. И тихо се замолихме дано с ...
Който и да си, човече
... късно снощи без подател писъмце при мен дойде,
кой ли бе ми го изпратил? – не разбрах и откъде,
белокрило – зимно птиче! – долетяло в моя свят,
с топлото „Аз те обичам! ” в плик без марка и печат, ...
Недоспала
Недоспала утрото ме буди,
сънени са моите очи,
времето студено се усмихва,
слънцето в душата ми си ти. ...
Не е твърде късно
къде съм спал, че не живеех,
кой може друго да докаже?
Изобщо даже ще посмее ли?
Наяве, повече от всеки сън, ...
Кой?!
не може тъй: кой както свари!
И в туй си трябва малко ред,
Кой?! Кой не е съвсем наред?
Ръка да вдигне да го сложим ...
Сред стаята с разбитите мечти
сред стаята с разбитите мечти
и думите ми откровени тъжно,
и може би напразно са към теб,
че в полета си блъскат се отвън ...
Мечти за щастие
открива се всеки с добрата страна,
съдбата ни срещна и в брак съчета ни...
ти бе сладкодумна, магична жена.
Под звездния знак на Близнаци родена – ...
Плевен
сякаш беше в самия пъкъл!
Хиляди загинаха в борбата,
за да се постигне свободата!
Чуй ти сега, бедни народе, ...
Фурия
Ще потънеш два метра дълбоко
във рохката пръст на очите й.
Бързай!
Тя носи лудостта на ураганен вятър, ...
Справедливост
Долу маските - 2
НО МАСК ПАРТИ
Франция
Средиземно море
16,30 ч. ...
Специална селекция говеда
дори на почва местна -
Прикриват липсите зад ципа
с размерите на джипа,
тъй както умствените дефицити ...
Носталгия
... понякога ужасно ми се иска да съм отново същото хлапе,
което ветролее бяла ризка, доде си пийва сокчето – фрапе,
лови на тетраподите скариди – и ниже чепарета за сафрид,
или отива – слънцето да види, пропадащо зад гърбавия рид, ...
Зимно...
студ и мраз настана.
Лед и камък вън се пукат.
Де ми е юргана...
С шал и шапка, ръкавици, ...
Между изгрев и залез
Не съм копнял за многотия също.
С реалността човек системно свиква
и често я усеща като къща.
Днес покрив ще поправи, утре – друго, ...