на Тарани
Тя има лунички.
Коса кестенява…
По- скоро чуплива,златиста коса.
Очите кафяви. Сърцето изцяло ...

Денят, започнал с грижи и тревоги,
успокои на ритъма си пулса.
Момчил напазарува, даже смогна
в беседката да сготви нещо вкусно.
И стаята ѝ щателно почисти, ...

Тук любовта отдавна е преминала
в отвъдното и хлопнала вратата.
Замрял е всеки порив и изстинала
е лавата до камък. Непозната
за другото сърце остава празната ...

В София, човек отива да се разходи и да подиша въздух до кварталната градинка или близкия парк. В Плевен си имат Кайлъка, във Варна – Морската градина.
Във Фишерс, Индиана жилищните квартали са едновременно и паркове, и градини. Задните дворове на къщите са изпъстрени с цветни, а в случаите с къщи н ...

ЛОЗЕТО НА ТАТКО
Помъкнал не мотика, а тефтер
с безумно тъпи стихчета и прози,
аз – косер, закъснял за гроздобер! –
стърча сега сред бащиното лозе. ...

С мълчание изпращам залеза,
с дихание от свежест посрещам утринта.
Протягам пръстите, прибирам косите, с усмивка чакам обичта.
Ала прокрадва се в мислите страхът от срещата при пейката любима. Езерото-мълчи, вятърът-гълчи, крачка подир крачка, няма го, не дойде.
Уплаши ли се от чувствата, от пламъка ...

Аудито пееше по магистралата.Ами да, прибира се у дома.
'' Домът е там, където се чувствам у дома. За някои , това е мястото където се чувствам в мир, след като отмине напрежението на деня. За други това е познато лице или докосване с любов и тогава разбираме, че сме се прибрали...'' се казваше в ед ...

Искам в затвора! Искам в затвора!
Не искам при тия, побъркани хора!
Искам да нямам ни интернет,
нито пионка сложен за кмет...
Да няма лизачи и натегачи, ...

Шмръц започна всичко. Беше първия си нинджа жив. Но някой някога попита ли се как Шмръц научи се да бъде нинджа?
-Шмръц Ти тренер имал си нали? Защо не си ми казал? Искам да го видя! - усмихва си се Ти.
Шмръц въздъхна тежко.
-Той ще те намери.
-Ти каза ли му вече? ...

Вторник е топлинен удар.
Вторник е същински ад.
Втортик е наказание за живот във всеки град.
Вторник е жажда за прохлада.
Вторник е крачка към промяна. ...

Секунда. Минута. Час.
Животът с мен се шегува –
небрежно захвърлен фас.
Лудост по вените плува.
Секунда. Минута. Час. ...

Когато мечтите превърнат се в кошмари,
знам, че не помага нищо абсолютно.
А когато сбъднат се наяве,
странното е, че чувствам се уютно.
Главата ми се пълни - странни мисли ...

„От всеки неин клон
капят гнили ябълки и круши.“
Как от собственото си зловоние
да не се задуши?

Далече сред изгубеното минало
изтлява тихо звездният покров.
Загубва смисъл думичката "винаги".
Но вярвам в безусловната любов.
Не вярвам в неподкупното всевластие, ...

На ........
Когато си отида някой ден
сама по пътя си ще продължиш!
Припомняй си понякога за мен,
но не плачи! Не искам да тъжиш! ...

Дете махва към безчадник мен.
Живях единствено в този ден.

Миг от летен ден,
Святи Боже, подаряваш.
Чист, едва роден.
Слава, Боже, вечна слава!
Всеки ден е миг. ...

Не пия, не пуша, с жена не съм бил.
Бе, я ми кажете-не съм ли дебил?
Та в днешното време,жестоко за всички,
дори и да нямаш две-три парички,
с жена ще си легнеш и с чаша осъмнеш. ...

А как ми се лети от много време…
но все покрай криле се суетя.
Дали са бели?
Стават ли за мене?
Дали на старта, с устрем, ще летят? ...

Огъня в зелените ти очи,
разтопи леда в сърцето ми,
усмивката ти в мен нещо преобърна,
речта ми в рима се обърна,
щастието при мен се спря ...

Сред пяната на морските вълни,
сърце рисувам в пясъка на плажа.
Така оставям моите следи
в послание, което да разкажа.
А може би, за да го подаря ...

/от Удивителния Вергилий/
Не искам да свиквам отново с тъгата,
макар кехлибарена, с привкус на мед.
Да, знам – есента е тъй щедра, богата,
но влачи след себе си хали и лед. ...

С вълците ядох на обща трапеза,
бях и ще бъда един от тях -
толкова гладен и толкова глезен,
чак завидях!
Щом във гората залаяха псета, ...

На устните ми усмихнати грее сладка черешка,
в косите ми отразява се слънцето златно,
по пясъка стъпките боси, оставят надежда…
Жадно отпивам от теб, мое вино, свежо и лятно.
Знам, че в очите ти луната пак свети за мен, ...

Не ме заривай, Боже във пръстта,
безжизнен песни да ми пеят.
За две-три дузини със лета́
ме оставѝ на този свят да поживея...
Че дишах все за нечий дъх, ...

-Осиновили сте дете! Това е чудесно. Толкова малко хора биха се грижили за чуждо дете. Ех! Това е чудесно! Ангели на земятаJ
Това съм чувал. И версии подобни. Аз съм осиновител. Може би и осиновен.
Ще се опитам да Ви преведа през осиновяването. Факти. Резултати. Любов.
Родителите. Когато не можеш да ...

2.
Насядаха около масата в хола. Лелята първа зае стратегическа позиция до вратата – да вижда какво се внася и изнася. Внасяното да поиска, изнасяното да върне към мястото си. Няма да отива зяп това ядене и пиене, я…
После се усети, че това не е празненство, хапване няма да има – освен бонбоните в е ...

Знания завивам като клонки
С мисли нови - мои
- укрепям, залепям
С чувства украсявам
И в кухия си череп ...

Хлъзгави са стълбите към храма,
а нозете вече не държат,
зная, Боже, зная, там Те няма...
Каканиже поп за кой ли път
думите, а в тях Те е отписал, ...

ПИСМО ДО ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
... о, Господи, каква човещинка,
да те присрещне старата на прага,
да ѝ целунеш в тъмното ръка! –
свещената ръка на мама Блага, ...

сърцата
обичат
в сърца
да надничат
сърцата ...

ВИДЕНИЕ В ЕКРЮ
Момичето с плисирана поличка
и лека лятна блузка – цвят екрю,
говореше на себе си – самичка,
и – май, че си говореше на „you”? ...