Босоного, разгърдено лято, къде си?
Като нежно глухарче душата лети
и те търси на сто непознати адреси,
само зима. Заключени трижди врати.
Ослепели прозорците в булото скрежно, ...

Глава осемнадесета – за осъвременяването на класиката
А разговорът си течеше като паричен поток към правилните хора. Сега пък зачепкахме политиканите. Как всякакви фелдшери, селски секретарки, културно-масовици станаха първи демократи. То това и децата вече го виждат и разбират, ама в училище не им ...

АСАНСЬОРНА ЛЮБОВ
... между хукнали етажи в някакъв среднощен вход
асансьорът спря да каже: – Свързвам ви за цял живот! –
и тържествено държа ни реч! – с алармения звън,
спяха хората в пижами своя сладък трети сън, ...

Крави, спокойно си мучете,
петли, спокойно кукуригайте,
вие имате права във Франция,
вие имате от вси нас гаранция!
Стига, гражданино във ваканционна къща, ...

Застанал на Райските порти,
аз гръб ще обърна и пак ще се върна при теб.
Ненужна и стара любов с момиче от съдния ден.
Ръка ще прокарам през твойте немирни коси, несръчно гримът ще изтрия.
И все тъй ще се питам какво ме задържа при теб, ...

Ще дойде ден, когато ти ще ми простиш,
ще забравиш детинската обида,
пак заради любовта ми ще блестиш,
ще бъдеш от всички най-красива!
Ще потъваш в мъжките ми длани, ...

Първо се завърна миризмата. Лепкавата, сладникава миризма на орлови нокти и кехлибар. След това се появи и слуха, а веднага след това усещането за мекото докосване на дебелия килим до кожата му. Сам вече не се намираше в подземията. Малора го бе преместила в стаите си.
Изправи се бавно. Главата му о ...

Към Зюлфие
Аз някога танцувах, Зюлфие.
Животът бе за танци и наслада.
Не бях богат, но вече със дете....
Катерих се дори когато падам. ...

Един майстор толкова много се хвалил, колко добре прави фината шпакловка, че клиентката получила три оргазма само докато го слушала...
18.09.2019.

Нося в мене любовта
В света прекрасен на мечтите,
където слънцето блести
и по-красиви стават дните,
във този свят си само ти. ...

Изкуственият интелект е проблем за немислещите.
Колкото по-малко мислим,толкова повече забравяме мислите си.
Една идея възниква,когато намира безидеен терен за развитие.
Колкото повече, толкова по-малко:коефициент на безполезна действителност.

Хора с маски
В този измислен свят към лошо променен,
препълнен с хора с маски, криейки лицата.
Трудно би открил човек с душа, неосквернен,
ще го познаеш ти не по думите му а по делата. ...

Омръзна ми да плача и да страдам...
Омръзна ми да бъда хладен като лед.
Надеждата отдавна съм загърбил!
Човек самотник, но глупак едва ли...
Защо обърквам винаги нещата!? ...

Дъждът тропаше тихо и приспивно по прозорците на блока. Рени спусна щорите и изгаси осветлението на стаята. В кревата я чакаше Пламен. Той и се усмихна щастливо на светлината от телевизора. Рени бавно свали черната си нощница, и облизвайки устни еротично се присъедини под завивките до Пламен. Той я ...

Тишина..
Красота....
Побелели бяха пътищата,
сняг се сипеше на парцали,
снежинки стапяха се като онемяли. ...

Защото те обичам без причина
или причината е тъй потайна.
Защото спря при мен, не ме отмина,
посрещна ме с любов тъй всеодайна.
Защото любовта ни е щастлива ...

Непреклонността е тази, която се усмихва на тръна в петата си, докато пристъпва към целта. Усмихни се и ти, и продължавай напред.

Понякога съм остър и първичен,
а друг път съм ранен като кошута.
Не съм разбран защото съм различен,
но Лондон не прилича на Калкута.
Прецеждам през сърцето си живота ...

Два дена преди Новата година
по улица със влажни дървеса;
едно момиче тихо ме отмина
и вятър дръпна нейната коса.
Две нощи преди Новата година – ...

ДЕВОЙКАТА ОТ РИЛСКАТА ПУСТИНЯ
... слизах си съвсем полека сам – по горската пътека,
както си вървях из клека, в миг девойчица съзрях –
бяла, румена, засмяна! – вятър вейна ѝ в сукмана,
и не знам какво ми стана! – я погледнах – някак плах, ...

Мария роди момиченце. Вангелис бе повече от щастлив, родителите им също. Гледах ги радостни и усмихнати да се разхождат из градината между хотелите.
Подухна топъл есенен ветрец и тук-там нападалите листа оживяха, заиграха сякаш своя си есенен танец. Пригладих по навик поразрошената си коса от ветрец ...

На дните посивели са косите,
окапват като есенни листа.
А после клоните танцуват голи срещу вятъра,
обрулени от житейските несгодите
върху голата земя. ...

Има ли някой, да напише
за света няколко думи?
Да ги прати на Всевишния,
да спре тези зулуми.
На Живота Той да се скара, ...

Днес е празник. Никола е именник. Още се чудя
аз какво да направя с подаръка, който му взех.
Чух, че станал е вече. И той като мене се буди
много рано. А вчера и клипче едно му заснех.
И не зная защо съм решил с тази шепичка радост ...

Прегръщай ме, защото са спасение
ръцете ти, с които ме предпазваш.
Животът ми е кратко изречение,
но само с теб наподобява разказ.
До мен не стига тъжното ми вчера, ...

Отново мрак изгря в нощта –
самотна, черна и унила,
в лед сковала нечия душа,
студени пръсти във сърце ѝ впила!
Надежда крехка тлее в черен дим. ...

ЖЕНИТЕ, СЪС КОИТО СЪМ СЕ ЛЮБИЛ
... Жените, със които съм се любил през своя, отлетял от мен, живот,
все още си ги смислям – светъл пубер, макар и старче – пълен идиот,
загадъчни, тъй шеметни, красиви! – и днес мечтая миг да съм до тях,
в бистрото да ги черпя сок от киви! – да се пилея в топлия им смях, ...

Мрачен и дъждовен
Никулден...
Рибарят хвърля въдицата
и хваща
Надеждата, ...

Понякога те чувам, като песен
понесла се над тихата гора.
В листата златни на красива есен
написан стих за твоята душа.
Понякога те виждам, като птица ...

Никулден е. Годината – 1987. Работя в кафе-сладкарницата на бензиностанция "Дъбника." Освен гореспоменатия обект там има сервиз за поправка на коли, канал за смяна на маслото и магазин за авточасти. Именници – дал Господ. Спретваме си в кафето щур купон. Видео, танци, песни... Аз, разбира се съм нак ...

На младини добре живях.
Светът безкраен опознах.
С девойки бях, и ядох, пих.
Коли семейни потроших.
Не се замислях за мангизи, ...

Малката рибарска лодка се рееше по златистите вълни. Слънцето се спускаше в своя златен дом. Студът проникваше през дрехите и хапеше кожата. Сиви облаци забулиха небето в мрачна одежда. Заваля студен есенен дъжд.
Тервел стоеше взрян в морето. Прошарените му коси, целунати от сребристата обич на врем ...

От лудостта не се оплаквам,
че само с нея оцелявам.
Така де, все добро очаквам,
и при това... наистина го вярвам...
А иначе, е ясно, но не бих ...

Войници в тъмно лилави униформи прииждаха през вратата в края на коридора, която трябваше да води извън тъмницата. Нейните хора се бяха наредили в няколко редици като многослойна жива стена, която да предпази останалите, докато извеждат тежко пострадалите Сенки през желязната порта. По-широкото прос ...

Абе, уж щях да спра с поредицата „Как се прави историята“… Ама току излезе нещо. Пък и аз не мирясвам, а все тичам из интернета. Щото на телевизора се лее и сива мъгла, освен духовната бедност.
И затова току открия някоя – меко казано! – глупост, направена за промиване на мозъци чрез очите.
Филм! Об ...

Глава седемнадесета – за проводниците на вярата
Започнахме да си приказваме пак за идващия край на световната криза, дето у нас я няма. Аз пък се отпуснах назад и направих опит да се замисля. Което е много трудно – та затуй повечето хора само вярват.
А моичките в къщи, въпреки протестите ми, решиха ...