Глава единадесета – за оптимистичната телевизия
Та сънувах си аз онова говедо /истинско, бе – не говоря за политика!/, а после отведнъж се сетих, че ми се пие вода. Пък то като пийнеш вода – и ти се отспива. Пуснах си телевизора, викам си – те това ще ме приспи. И се оказва, че съм хванал баш кашпир ...

Глава десета – за още един сън, военен този път
- Добре дошли, госпожи и господа! Много се радваме, че във ваше лице благотворителната фондация. „Ценности за НАТО” дойде да надникне в скромната ни казарма.
Позволете, преди да ви разведа из помещенията, да ви се представя. Аз съм полковник Делисатъро ...

Надеждата е тревожен знак, означава безсилие,
Бъдещото разочарование като насилие,
Надежда е лъжкиня, чиято истинност
Не подлежи на съмнение,.
Надежда обещава лесно бъдеще ...

Не се научих да си трая,
а пък и няма закога.
Не търся кратък път към рая,
между копита и рога,
вървя. А пътят криволичещ, ...

ВСЕ ПО-СМИРЕН, ВСЕ ПО-ДОБЪР
… ненужен като вехт чадър, забравен след дъжда в тролея,
все по-смирен, все по-добър – тъй тихо на света живея! –
на Царя – ако сторя път – пред мравка опвам магистрала,
и дишам Обич с пълна гръд – последен жител на Шамбала, ...

Аз дошъл съм на света, защо?
Скромността да проявя.
По открити и възможни пътища
Свободно да се движа.
И да гледам-гледам и да видя-чуя ...

на о.р. Димитър Трендафилов
Ние сме вече уморени и стари.
Тук сме родени и верни до края!
Сънуваме спомени за пастири,
които пазеха стадата на България... ...

Как говорихме до вчера,
макар да беше виртуално.
Беше нашата афера -
така се чувствахме идеално.
Така се чувствахме преди. ...

Това ми прилича на Смърт, ала всъщност е Раждане.
На окова прилича, но всъщност… е свобода.
Да изгубиш надежда понякога се оказва надграждане
и понякога Свободата изглежда точно така.
Да си свързан, не вързан, да плуваш в покоя на Нищото, ...

Аз знам, че бих могла да бъда друга:
по- искрена, по- щедра, по- разбрана.
Да не размахвам свитите юмруци
пред нечия стресираща възбрана.
Аз знам, че бих могла да бъда другаде: ...

Аз чакам да напишеш отдавна нещо,
не стихнаха ли всички бури вече ...
сина ти как е, .. по-спокоен ли е вечер,
все още ли почиваш на терасата, за дълго.
Дори не знаеш колко много липсваш, ...

Страхът е задача за решаване, а не команда за криене.

Кое ви е народното, що представлявате,
защо не питате бедните: "Как оцелявате?"
Ако други отсъстват от работното място,
те просто ще си го загубят, много ясно,
вие обаче понякога сте десет души там, ...

Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
В. Петров ("За хвърчащите хора") ...

Цялото Небе
Цялото небе за мен се движи.
Не иска то да - аз тъгувам много.
Цялото небе за мен се грижи.
Радостен да бъда, бодър, силен. ...

Камило Сбарбаро - Сега, когато не ми казваш нищо
Or che non mi dici niente, ora
che non mi fai godere né soffrire,
tu sei la consueta dei miei giorni.
Assomigli ad un lago tutto uguale ...

ЕДИН МИГ НАДЕЖДА
... от болките се учех да съм благ, и през сълзи да пея светли песни,
да не приемам никого за враг, преди юмрук в лицето ми да тресне,
понякога се случва да греша, но вслушвам се във мравката по Пътя –
да си вървя с протегната душа! – и нищо моя взор да не помътя, ...

Отчаяно опитвах да се върна
със гузната си памет в мойто детство,
мечтите си, когато в полет сбъдвах
и трудното бе повече от лесно.
Защо ли? Аз не вярвам в мъдростта. ...

През декември се прави равносметка. Преглеждат се грешките и взетите решения, изтеглят се последствията от не научените уроци и се преброяват сбъднатите мечти. Събира се гнездото, за да усети всеки от семейството онази безгранична обич, която може да даде само майчината прегръдка и бащината ръка на ...

Групата им тръгна внимателно по тунела. Само след няколко метра един от гвардейците се подпря на стената и замръзна с изцъклени очи, а по челото му избиха ситни капчици пот. Лизи отиде до него, отдели нова капка атма от каишката на фантома си и само след миг освободи пребледнелия гвардеец, само за д ...

Вятър открадна всички листа
на липата пред моя прозорец
Оголяха и клоните-чакат снега
в тишина и се молят набожно
Снеговете на зимата тук ще се спрат ...

Мдаа, наистина жалко за цветята, помислих си и подритнах едно камъче. - Кирио Петро, Петро,... защо се умълча, не се ли радваш - подръпна ме по ръката малката - О не, напротив, радвам се, но не им носим нищо като подарък - смотулевих извинениетп - А и ти къде замина - попита тя - Изведнъж всички се ...

Ходим боси,
не стърчим над тревите,
а тишината
ни обгражда отвсякъде
и ръмжи ...

Скитникът арменец 50
“ Стара Варна” в спомените на един кореняк софиянец.
( продължение)
Вторник, 10 август 1954 год. Курортният сезон във Варна е апогея си. Морето синьо, “като от коприна”, небето безоблачно като живота ми. Е, не е съвсем безоблачно, има едно малко пухкаво облаче, защото моя учител ...

Киър
"Мислиш ли, че тя ще се събуди?" - беше въпросът, който вътрешно ме мъчеше. Исках да знам защо Джей е в кома, защо всичко това се случва, защо майка ѝ от всички хора звънна точно на мен.
Щях ли да съм по-щастлива, ако не знаех за всичко това? Да те държат в тъмното за такива неща според мен е б ...

Не искам да те губя
Не тръгвай! Остани поне и днес!
А утре продължи по своя път!
Имаш моя телефон, адрес!
Не е толкова голям светът! ...

Галатея
Не всичко в този танц е изтанцувано.
Възможно е отчасти да наваксам.
И трупат във лазура пълнолуния
блуждаещите небеса на сакса. ...

На всички свои близки и роднини
аз новата ни книжка подарявам
с надежда плаха, че за след години
от себе си тъй спомен им оставям.
На брат ми внучката, тийнейджър същи, ...

Отново пак ми се домъкна
оная, грозната с косата
и забърбори, и не млъкна:
,,Пич, тъй сега стоят нещата-
шефът иска да те взема ...

Само ти и любовта
Между небето и земята,
между страстта и любовта,
в света желан на красотата,
в света на тъжната мечта, ...

Пълниш ми шепите с радост,
устните със наслада,
очите, със палавост,
стихът ми става балада...
Напояваш ме с щастие, ...

Като млад хванах златна рибка. И поисках да стана умен…
Ама, че глупак съм бил…
хххх
Има дни, когато седя и гледам мълчаливо екрана на телевизора… Лоши дни…
Но пък ако пусна телевизора – ще е по-зле… ...