заседнал тук кървящ,
мълчаливо страдам,
бавно умирам
кълна се, че се подлудявам всеки ден, когато копая собствения си гроб
гледам как надеждата ми избледнява ...

Убиват ме мисли, полегнали косо,
съвсем несъвпадащи с днешния ден!
Пораждат у мене редица въпроси
за Бъдеще, Старост, Наследство и Ген!
Извикват пред мене размити персони, ...

Построих пясъчен замък
на брега - моят подарък към морето.
С прилива, заедно с него
ще се разтопя;
преродена в пяна, ...

Главата, очите,
черепът, мечтите,
косата, скалпа,
страните, талпа,
удар, сън, кошмар, ...

Бабо, бабо, где така?
Ма защо си пак сама?
Нямаш ли един приятел,
или някой обожател?
Вечно си сама и плачеш, ...

Отново.
Отново.
Отново.
Гледам през прозореца и виждам гълъбите,
кацнали на перваза. ...

Презумпция е да ти мине нещо през ума, ако е наличен.

Ръката ми към теб посяга
Ти тъй далече си от мен
Че стигам те с пръсти само
Разпадаш се...илюзия и блян.
Докосвам нежно твоите коси ...

Друго е,да си на сянка
под чадъра на някоя банка!
***
Всичко родно,скътано и мило
в чужда банка се е натъкмило... ...

Той и тя, и луна кръглолика -
безусловен обет за обичане.
Тя - в косите с китка иглика.
Той - за севда вечна заричане.
Той й тя - недописан роман ...

Мишо беше четиринадесетгодишно момче. Животът му не беше много розов. В селото, в което живеешe, трябваше освен на училище, да ходи и на работа, за да може да се препитават. Обичаше да учи, както и обичаше и да чете книги. Те, книгите му разкриваха вълшебните си светове и бързо го допускаха в тях. А ...

Плаж, мастика и море.
Мацки голи дибидюс.
Тюфлеци мазни, сантасе.
Окомер по секси гъз...
Водорасли, мокрота. ...

Твърде малко е времето на този свят,
за да се притеснявам как ще постъпя аз.
Да се спирам и да обръщам врат
назад към всеки образ познат.
Аз ходя по пясъка, по който някога вървели са удавниците. ...

Тоз нов конкурс е поетичен,
но с тема странна, по-различен.
Че череп бял и чудноват,
е тема станал, честно, брат!
Хем, той гнездо е на мечти, ...

Към пет часа сирена на линейка
на гларусите крясъка надвика.
Хазяинът на Роси вън на пейка
я чакаше. Изплашен бе старикът,
но се зарадва, че са вече тука ...

Главата тегне изнурена
след тежката пиянска нощ.
До теб - девойка изтощена
от твоята любовна мощ.
На теб не трябва ти луната, ...

И този ден в зачатък още уморен,
не си избра небето за посока,
но все едно дори сред тръните сега,
се крия, суша е, рисувам си дъга
и само сянката ми някъде зад мен ...

В плен на красотата, в плен на любовта,
всяка нощ към мене идваш ти в съня,
стъпките отекват в стихналия град,
всяка нощ си хубав, по-красив и млад.
Пак във тишината твоят глас звучи, ...

Вземете ме, хладни потоци,
облей ме, прастара вода,
покрий ме с безброй водоскоци,
кръсти ме, пази ме в беда!
С прохладна, живителна влага ...

Днес много ми се искаш. Да си в мене!
И аз във тебе много! Нужда е.
Не се научих как да спирам времето
поне за малко да не си ми чужда...
В представите на някакво безумие, ...

Тихо е.
Отсам оградата съседът прави планове. Да отсече дърва, закупил е някакво землище. Щъркелът замита крила по това време – началото на юни е, търси трева. След две седмици ще търси друго. Щъркелът е добър баща. И лош родител. Така съм чувал да говорят орлите за него.
Влажно. Черешата си спихна ...

Елизабет бе заспала в обятията на Сам. Дъхът й леко гъделичкаше врата му, където се бе сгушила, а той галеше нежно рамото й. Отново бе оставил част от същността му да покрие лицето му, за да може да чува всеки удар на сърцето й. Макар с минаването на часовете раните и синините й да изчезваха и цветъ ...

Единствено безумие…
Не ще сърцето ми забрави
очите ни, изпълнени с мечти
Всяка една от тях реалност е –
както ти си моята истина. ...

Има много по-умни, но страхливи. С такива се постъпва другояче. Такива трябва да бъдат около нас, да се съветваме с тях, пък ние да извършваме. Васил Левски
Народът те канонизира за светец.
Нарече те без колебание "апостол".
Но не икона, нито паметник с венец
ти искаше, а само – да не тлеем в робство! ...

Моля се,
дъжда да дойде.
Да ме залее стихия.
На тласъци
да ме люби, ...

Лято и зима
Обича Дубарова Петя лятото, и го обичат всички.
„Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа, ...

Седи той там цял ден напълно сам на този стол в тъмнина непрогледна и на пръв поглед лицето безизразно, хиляди тайни на ден то изразява и със смелост в сърцето мечтае върохове непокорими да покорява.
И макар че изглежда той от никого нужда да няма, сърцето му някак тежи му като стомана. И с някакъв ...

Въртя се в омагьосан кръг –
мечти се дуелират със кошмари.
Къде ли всъщност е брегът,
на който мойте мисли да стоваря?
Тежат – в главата ми тонаж, ...

Пипката викат по нашенско на една кокоша болест. Нагази ли ятото – спасение няма. Кокошките стават дремливи, омърлушени, не ядат, подпират стените и мрат…
От там – бавно действащ, тромав човек му викат пипкав.
Особено заразна е тая болест сред чиновници, продавачки, сервитьори и обещали помощ прияте ...

В черепа ми се въртят всякакви мисли
за живота ми нелек, но собствен,
за светлина, за надеждата, за добро
и всеки житейски път, научен урок.
Душата ми е красива със ярка светлина, ...

ПОЕТЪТ Е ВОЙНИК НА БОГА
... вървях из вълчи светове, в които болката е ужас,
дори до кръв да ме кълвe, на Истината свято служа,
дали – не питам, ще боли? – изричам я, без да ми пука –
спя нощем в тръни и бодли, а не в легло смрадлива скука, ...

На този ден във летен зной
във свят на власт и злоба,
една душа, един герой,
дошъл, да ни направи хора....
Като звезда за нас изгрял ...

Хората са числа.Измислих моя собствена квалификационна система за типология на личността. Да доведеш читателя до произхода на възникването му е напълно излишно занимание. Мога само да кажа, че 100% от неговата надеждност се основава единствено на интуицията на автора и собствения му ентусиазъм. Осно ...

/из междуушието на Дана КисЕлицата/
Така… Вратата на входа… Я! Тоя къде е тръгнал заранта? Пенсионер, не работи, едва се влачи? Излиза преди жегата… Да не си е чукнал среща с някоя вдовица? Щото на мъжете ангелът е слаб. Жена му умря миналата година и тоя май не ще да кукува сам…
Аз как съм сама? Не ...