Скъпи приятели, поради обективни и субективни причини, няколко месеца нямах възможноста да публикувам продължението на романа. Поради настояването на нашата приятелка Светлана - Лина, мобилизирах се, събрах сили и днес ви предлагам продължението на моето писание. Моля, да ме извините за забавянето, ...

ЕДИН ПЕЧАЛЕН ВЕЙХАЙВЕЙ
... дали в детайлите живях, или във главното? – не зная,
на стих между сълза и смях тъй и не свързах двата края,
един печален вейхайвей, изтърсил ви се в час на скука,
с любов пошепнал ви здравей, и изфирясал от Фейсбука, ...

Ще падне слънцето в тревите неизбежно,
до облаците легнали встрани.
Забулено с кълбета бяла прежда,
с молитва ще издъхва сред слани.
Тогава ще му кажа сетни думи - ...

Във тъмна нощ, след споделена
любов не заспиваш... мисли поглъщат
живота заспал. Верую... надежда или
просто кинжал - Мисли, развои.
Героят е измислен, провал. ...

Всеки миг е тъй безценен,
всеки поглед към света
в утро-камък скъпоценен,
с бистра бляскава роса.
Всеки дъх ни приближава ...

Не знаем още колко ще ни има,
а мъкнем на плещѝте си хомота,
че сякаш ни е дадено да взимаме
от времето за няколко живота.
Забравили кога сме се обичали, ...

Слънцето гасне, Любима,
а ние го гледаме, ръцете си сплели.
Моя Прекрасна, любѝ ме,
сред камъни ледени - кристалите бели!
Сенките раснат, Любими, ...

Ще се въртим във вечния си кръг
през купища изстрадано геройство,
на преповтарящи илюзии, в изгубеното
царство на човешкото достойнство.
Лъжата... се оказва, властва над света. ...

ДВАНАДЕСЕТА ПЕСЕН
Извайвам те за бъдещ свят, в съня
на творческият устрем съкровен.
Запазвам те с идея през деня
и пак в нощта си светлина за мен. ...

Да тръгна из тия полета,
из тия мъгливи полета,
във здрача над тез долинки,
ухайни треви, редица дървета,
далече – рояк светлинки. ...

Летният Созопол
Град избран от боговете,
да го обсипят с благодат,
за да е жив през вековете,
с неповторимия си арт. ...

Европейска салата - към шопската салата вместо нашенско бяло сирене слагаме синьо сирене;
Европейска баница - във витата баница правим същата замяна;
Европейска лютеница - заменяме печените чушки с брюкселско зеле!
*************
Най-обичам по магистрали европейски да тичам, ...

Нощта е река. С въртопи и подводни капани.
Рани дълбае, а бреговете се разливат като тъга.
Душата ми следва извивките на рапаните
и чака да съмне. Тя знае, след мрака идва
… светлина. ...

Обществото е в упадък -
малко деца се раждат,
за някои няма и залък,
за правда няма жажда,
всеки себе си гледа, ...

ТАВЕНЦЕТО С МИЛИНКИТЕ НА МАМА
... понеже мене все така ме няма, а тя по цял ден вкъщи е сама,
в тавенцето пече милинки мама – и чака да се върна у дома,
додето аз по друмища нелепи търкалям си Вселенското яйце,
наръсила е сиренце – две шепи, и мацнала ги е със масълце, ...

Отново обичайните задължения на Джейн, поглед по замрелите в очакване уреди, преглед на съобщения и отговори, записки в дневника и ''тефтера''.
Минах покрай уредите на горивомер и водомер, могат да се допълнят.
- Джейн, може ли да допълним гориво и вода, но ми се струва, че по-ефтино ще е в Ираклео ...

ЕМАНУЕЛА
Емануела слизаше по стълбите в блока, където беше квартирата ѝ. Тръгваше за лекции. Бяха изминали четири дни, откакто се разигра бруталната сцена пред дома на Андрей и Ана. Иван го нямаше вече и тя щеше да продължи следването си спокойно. Още не се беше съвзела от всичко случило се, но реши ...

Беше рано сутринта на уречния ден, в който воините от близките села и градът Толхаус, трябваше да се съберат на поляните край Ивънфийлд. Грен стоеше сам в стаята си под погледа на любопитната птичка, която го навестяваше почти всяка сутрин, за да го събуди с чуруликане. Войнът се подготвяше психичес ...

Не мога да се боря,
нямам сила да крещя.
Когато сърцето говори,
говори сълза.
Не ме оставяй в нощта да горя, ...

Срещна себе си в бистра роса
и разби се на хиляди пръски.
Всяка капка роди се в сълза
и изпълни очите й дръзки.
Срещна себе си и се откри ...

Уморих се да търся добро там, където го няма.
Не, не смятам да съдя - всеки има си път и звезда,
но сърцето е мъдро - не търпи нито чужда измама,
ни покриваща погледа собствена, бяла мъгла.
Всеки има посока и избор - усмивка неискрена ...

Отркри и мен късметът вехтошар.
- Пристигнах! - каза той великодушно.
Разбрал бе, че ключалка и дувар
не правят дом, дори комин да пуши.
И ситният дъждовен капков шев ...

Дълбочината на твоето гърло
крие змийски език.
Говориш правдиво и мъдро
със патос в поредния стих -
И сочиш посоки и пътища, ...

Кафето
"Всички обичат Реймонд" имаше филм.
Но кафето не всички обичат.
Или със захар го обичат.
А не го обичат защо - зависими ги прави. ...

Когато падне здрачът от небето и се изтрият всичките сълзи.
Ще съблека аз мъртвия поет, един ненужен спомен.
И ще го оставя настрани.
Когато ме попитат: - Откъде си и накъде отиваш?
Аз ще отвърна: - Отникъде не идвам и знам, че съм за няма накъде. ...

С нова булка на късмета,
със зелени две очи,
снощи вдигнах самолета,
за последно… може би.
Двеста лицеви направих ...

Где няма песен - зрее тишина...
Там вятърът лежи в тревата.
И птиците мълчат в гнездата.
В покоя търся силуета на жена.
Да погледне и с жест да спаси ...

Червено
Цвят дълбок и много любим,
на топло в мислите завит, незабравим.
Изпраща те в свят безкраен,
той е следата от онзи спомен таен. ...

Отминали мигове не се завръщат.
Врата захлопната не се отваря.
Назад сезоните не се обръщат.
Без жар умира огънят, догаря.
Слова изказани са хвърлен камък - ...

Бях дете и много те обичах
къпех се във синьото небе
животът беше някак вкусен
миришеше на пъстрота
Сега е сиво и самотно ...

За добротата ми се пише,
онази, дето си мълчи.
Аз – смотан интроверт – излишен,
не мога с вашите очи
света край мене да погледна, ...

Живея в цветето на тишината -
на тишината изтъкала моя дух.
По-горд от птицата на необята,
над Бог надвесен, за да бъда друг.
И малката калинка с морз от точки ...