Защо след толкова години,
животът е един и същ,
менят природата, гадини,
ловец и плячка, жена, мъж.
Защо след толкова години, ...

Момчетата зеленооки.
Аз загивам,
защото погледът ми
има сто посоки-
като зелената трева- ...

***
Просто съм обичала и толкоз,
без видима причина да остана -
последната ми среща обещава
да си тръгна и после да забравя! ...

Тихо е.
Отсам оградата съседът прави планове. Да отсече дървета, здрави, но ненужни като всичко ценно; закупил е някакво землище, ще го отреди за друго. Щъркелът замита крила по това време в ниското – началото на юни е, търси трева и съчки. След две седмици ще търси друго. Щъркелът е добър баща. И л ...

Да си жена…
Що е то това?
Да си правиш косата малко по-така
или пък да слагаш къса пола?
Не, не мисля, че това е да си жена. ...

В СВЕТА НА ДРУГИТЕ
.
До днес живея в свят на другите.
Не ми е по вкуса, разбрах.
Обичат ме на другите съпругите, ...

НЕ СЪМ ГОТОВ
.
Не съм готов да се преселя
в мраморното тъжно сéло.
Там няма делник и неделя, ...

Мили и добри. Честни. Красиви души.
Сляпа вяра имам им.
Думите, действията... с тях не боли.
Не ще ми обърнат гръб, не ще изпитам студ.
Не, те топлят моята същина. ...

Ако отново някога се заговоря с Господ
и колене подвия във молитва,
от премълчаните безброй въпроси,
един ще питам - Как да те отвикна?
Да спра живота ти в душата ми ...

Мадара, Пещерата на нимфите
Въпреки горящия огън, в светилището беше станало хладно. От процепа под скалите се промъкваше дрезгава предутринна светлина и вееше влажен студ. Джъд се премести по-близо до стената и се зави с края на зейрата. Но не успя да заспи отново.
Заедно със здрача една сянка се п ...

„Вие сте масивна гора, пълна с красиви и жизнени истории
и всяка една от тях заслужава повече от тези,
които ви изоставиха в ада.“
- Никита Гил
Гора съм! Пуснала корени, ...

На вратата се звъни, отварям – куриер. Не, че му пише на челото, той си казва. След дежурния добър ден, пояснява:
- Честито, господине! Вие сте един от тримата печеливши от томболата на Агенция Калъп, и печелите нейните реномирани етикети, изцяло по ваш избор. Те ще ви придадат лице за пред общество ...

Връщам се към историята позната - година след година
изминава, живот не "назад", а "напред" се извървява...
Живот!?
В очите ми все година след година "назад" се излива -
водопад от спомени. ...

Това се случи през 2020 година. Беше есенно време. Близо до центъра на Сливен, баща ми беше взел малък апартамент и както правеше винаги в такъв случай, прибави и ламаринен гараж към него. Разположил го бе на празно място, точно до входа на едни подземни гаражи.
Този гараж обаче не беше стандартен - ...

Наивница съм си и го зная, но, и стихия -
ту малка, ту голяма...ще те отнеса, както си зная.
Каквото искам аз ще си го взема сама!
Да чакам, да моля!? Ооо, не, не щадя! Не деля!
Злобно, суетничко и ревниво, даже, студенокръвно. ...

Имаш червено лице,
а аз - червени очи.
Болката завинаги ще спре,
напълно ягодови сме почти.
Аз не вярвам в любовта, ...

Белоцветните вишни
Пак разцъфтяха белоцветните вишни,
душата ми вътре отново ликува
и грижи забрави, и болки предишни,
за нея е празник и тя тържествува. ...

От брега, каква красота, капна ми сълза и звездите вдъхващи порой от сълзи, душата ми се затаи. Виждах от твоите очи да се стичат сълзи, заговорих и протегнах ръка, защото любовта в сърцето ми се сви, жадувайки за две слова. Проговорих за моите минали мигове, за изстрадалата ми душа, за онези будни ...

Всяка любов е различна
или пламти, или тлее,
тиха или неприлична,
вечно в сърцата живее.
Всяка любов е планета ...

където завист
процъфтява - сатана
се забавлява
.....................................
друга подредба ...

Зелено като дадено начало,
тревисто и прошарено от мак,
цветисто избуяло, заблестяло
на слънце в поднебесния хамак,
вълшебство споделено, завладяло ...

Вятър - могъща, невидима сила дава криле
необятна друга стихия, води към хоризонта и поглед влече
Сам си, спира дъха, адреналин във кръвта
необуздана съдба от пориви, върхове от вълни да покоря
Летя по вода със дъска и вятър ми дава скоростта ...

Борбата е жестока, до откат,
макар далеч от бойните полета.
И думи се взривяват залп след залп,
не думи сякаш, а зъл лай на псета...
Брои се всеки мъничък трофей - ...

Властта в държавата е сива, а кардиналите отвън
пионките редят щастливо, живеем, сякаш че насън.
А приказката продължава, вървим през ад с рекламен рай...
Родината е без държава, отпред с поредния ратай –
слуга безропотно послушен на чиковци през океан. ...

Само на това място не мислех, че ще го срещна. Пушеше цигара пред Народния театър, вече щяхме да влизаме за представлението. Времето беше хубаво, как не се изсипа в тези часове отново дъжд, не знам…
Години идваше при мен в книжарницата. Обаждаше се често и по телефона, винаги започваше с въпроса „ И ...

Докато се връщаше през тъмната гора към Ивънуел, Грен беше тревожен и замислен. След срещата му с другия избран от Божеството воин за надпреварата и тяхната среднощна битка, мъжа беше осъзнал много за това, пред какъв коварен враг е изправен и на какво е способен той за да спечели. Грен вече знаеше ...

За да се срещнат нашите души
Столетия е трябвало да се роди душата
и в тялото ти да се въплъти,
и векове изминали са на земята,
за да се срещнат нашите души. ...

От известно време Чапкъна, старият рибар, осъзна нещо което му убягваше досега. А именно, че не само той, както си мислеше преди, а и всички останали хора по тоя широк свят се клатушкат в огромното море от незнание и несигурност, точно по същия начин, както той с малката си дървена сеферка, една от ...

И стара песен с тих рефрен,
погалва ме. Позната длан.
Посяда тихичко до мен
мигът - отдавна изживян.
Забравен танц света върти ...

Прости ми, Господи,
не се научих,
че минус пет плюс пет - ни дава нула...
А нулата – загадка!
Много учени ...

МЪЛЧАТ КРАЙ МЕН ДОБРИТЕ МЪДРЕЦИ
... започнах да се чудя все по-често – нали по аритметика съм слаб,
защо животът спря да връща ресто, когато си купувам сутрин хляб,
защо живея като псе – наритан, завързан с глоби, с данъци безкрай,
и вече спрях отдавна да се питам кога ще смъкнем онзи вечен Рай? – ...

Детски поглед
Когато пристигна на гарата, той се огледа. Не знаеше къде е, но му беше познато. Напомняше му на ранните, детски, топли лета, чиито цвят и мирис беше по-ярък и по-силен от всякога. Като студена вода го обля сладката носталгия, която вече блестеше под очите му.
Полъхна лек ветрец, а ког ...

Това изобщо не му прозвуча добре и този път само можеше да се зарадва, че Лизи не е навътре в нещата и едва ли тези думи звучаха толкова страшно в нейната глава, колкото ужасяващо кънтяха в неговата. Това, а и знанието, че няма как да избягаш от разговор с жена, която е казала нещо такова, го накара ...

Помниш ли морето?
Там където
скалите бореха се със вълни.
Не забързва ли се
често там сърцето, ...

Ухание на скъп парфюм
попива бавно в твойта кожа,
кълбо от мисли, забързан ум,
да ме подминеш - невъзможно.
Следи от устни, счупен телефон, ...

Бурен, треви, храсти
Територията на живота на човека щастие да носи
Трябва.
Да наречем територията тази - гора, градина или дом.
Работата, градината и дело всяко - това са. ...

Дълго време лъжата бе на мода.
И правеха се на обидени лица...
лъжовно правеха муцуни,
че обидени са от това.
Игри омръзнали на всички ...

Наблюдавам много внимателно БСП. Това е партия с бързо измиращ електорат. Поради своите безбройни мимикрии и оскверняване на идеалите на Ботев, Смирненски и Вапцаров, тя рязко загуби електорална маса в лицето на доста навреме осъзнали се българи. За тази партия покойният проф. Юлиян Вучков /мир на п ...

Оплаках се. Преди да съм умрял.
Преди да разбера, че знача нещо.
Часовникът, отмерващ мен е спрял.
Долавям… някак може да е грешно–
нали смъртта е с остри сетива. ...