Записах името си на стъклото,
и после го изтрих с ръка,
за някои е безсмислено защото,
са нямали небесни имена.
Записах това, което нявга беше, ...

Снощи - в наш’та махала,
на пазара край реката
стана кървава кавга;
две моми не се разбраха,
как да поделят юнак ...

БЕЛИЯТ ДРУМ
Аз бездна по-дълбока не познавам
от празен лист, на масата осъмнал.
Навярно белотата е сигналът,
че някъде в душата ми е тъмно. ...

Миг по-късно Сам вече беше до нея и я вдигаше на ръце.
Беше закъснал. Беше позволил на фантома да се доближи до нея и беше закъснял да й помогне. Проклиняше се, че не го е спрял по-рано, но ядът и вината му можеха да почакат. Сега имаше нещо много по-важно, което трябваше да направи.
– Дишай, амара! ...

... не се разсъмва леко в този град – тежи непроветреното му минало,
дай тон за песен, мирно! – някой гад крещи над мен, и утрото е зинало,
тъй тегне историческият мрак над Ловеч, над Скравена и над Белене,
че цял живот се питам – стар глупак, защо било е нужно да се стреляме,
стада прасета да троша ...

Когато си сам,
когато дори и сълзите ги няма,
когато отчаян
потъваш в тресавищна яма,
спомни си, че винаги има ...

Пролетта се пробужда
Тя е във вените ми...
Вън е още студено
И снега е...
все още топло юрганче ...

Подреждал ли си пъзел с липсващи парчета,
Нещо точно такова беше за мен да те обичам,
Път без посока, нощ без звезди, черна надежда–
Нещо такова бе да търся към сърцето ти пътека.
Всеки опит да си тръгна бе сякаш съм в клетка, ...

Потънах в дълбокото на твоето его,
изчезнах, удавих се там.
Ти отново остана верен на него,
затова и винаги оставаш сам.
Разпилях се като прах, ...

За какво да говоря на глас?
За какво да римувам словата,
ако няма емоции, страст -
да докоснат, разтърсят душата?
Но защо ли пък птиците пеят ...

С всяко Предаване негово
(на Билалов Михаил),
без да сме кандидати
за хилядите „Стоте“,
без риск да станем за резил, ...

Светът ни чиста илюзия...
Моторница, зародила вълнà!
Безгрижница, свята и силна
Майка на човешки сърца.
Измама, терзания, власт... ...

Денят и нощта
Денят е живот един човешки.
През деня фактор един улесняващ има.
Слънцето – то със светлината своя помага.
Чрез очите, които виждат! ...

Излизам сам вечерно, след вечеря,
улиците зимни на Клисура да обходя,
в детски спомени безгрижно паметта си да разходя.
Носталгия навяват ми стрехи, фасади, самотни домове,
нявга пълни с детски глъч, живот били. ...

За силните са жарките копнежи,
защото Бог призвание е дал.
И нямат шанс житейските метежи,
когато Бог ръка им е подал.
Съдбовните врати ще се отворят ...

Музика - изпълнение: Аспарух Л. Любенов Текст: Поетът Никола Й. Вапцаров

Под строй, но някак и встрани,
стои неделя –
събира всички бързи дни
и ги разделя.
Сред този яростен поток – ...

Когато никой до теб не застава,
когато никой ръка не подава,
а толкова нужна е тя
за теб тук и точно сега,
тогава Надеждата се явява, ...

На тази улица имаше освен изоставени къщи, също и много накипрени вили. Стопанисваха ги разни големци от големите градове, някои бяха с охранителни устройства и мигащи червени лампички, но сега изглеждаха празни и самотни. Всичко наоколо спеше замръзнало. Беше събота срещу неделя. Виждаха се само дв ...

Цяла България смукаха, рушиха,
много от бедните не се спасиха,
но българският лъв ще се събуди,
от кражбите целият свят се учуди,
управлявания до гроба си е мамен, ...

на цъфналата
вишня по цвета — дъга
след дъжд въздиша

СВЯТ ЗА БРАТЯ
... какво ти дадох – и какво си взех от тебе, непрокопсан мой Животе? –
неосквернен от жажди за успех, за мене всеки Божий миг бе готин,
не трупах злато, слава, власт, пари – и моя поглед нищо не помътя! –
и радвах се – на хорица добри! – които с Обич срещах си по Пътя, ...

Ще спуска лятото платна в морето
и зимата ще сипе сняг в елите,
а аз ще имам всичко, за което
мечтаят повечето от жените:
една сълза, от моите сълзи родена, ...

Изстина всичко в мене
Утихна
и
сякаш вечен сън заспа
И радостта и мъката ...

Разпнато заколение,
голготско приношение,
свещено възкресение,
небесно възнесение.
Затънахме в греховна тиня, ...

С тъжен смях, изронил розов цвят,
вятърни илюзии събличам.
Станал е на буци моят свят –
нива, разорана след обичане.
Черен облак своя некролог ...