Налягахме на надуваемите си дюшеци. Имахме чувството, че уж спим, а сме будни, или обратното, уж сме будни а дремем.Само ''гласът'' невъзмутимо съобщаваше данните си.
Изгряващото слънце ни разбуди окончателно.
Обичайните ежедневни сутришни процедури, проверки, закуска, подреждане на подреденото, мър ...

Не чакай да избягам,
аз винаги се връщам,
пред страха от вечно бягство се прекланям,
сълзите солени в гърлото преглъщам.
Използвай ме докрай, напълно, ...

Попадам на последната филмова версия на „Последният мохикан. Хм… За съвременната младеж става. Нали не умеят да четат, а и надали са чували за Джеймс Фенимор Купер и романите му…
Гледам, подсмихвам се и… Чувам интересна реплика: „Британският девиз е: „Светът принадлежи на Англия“…
Колко актуално…
Ня ...

Опалина вече беше заспала и засънувала, когато Рафаел почука на портата на Фабула Кроу, шивачката. Фабула беше ударила една мента с мляко за отскок и беше вече отскочила. Беше облечена в бяло и това наистина ѝ отиваше, освен дето малко приличаше на невеста, но това беше подходящо за нощ, в която щеш ...

Настигам те!
Радва ли те, този факт или все едно ти е?
Искам да ти кажа, че така добре ми е!
Минах бури, листопади и лъжливи дни...
Тук съм, да ти кажа, колко липсваш ми, любими ти!

На френски е ,,шерше ла фам"-
туй от филмите го знам.
Дадох не една заплата
да намеря аз жената.
За да имам и престиж, ...

СИРОМАХ В СВЕТОВНИТЕ ЖИТА
... осмислям всички глупости, които и аз по своя път ги натворих –
сях вятър, подир туй не жънах жито, освен във откачения си стих,
и мъжката ми жътва бе кахърна, и – празен, зейна моят стар долап,
в световния хамбар не сипах зърно – и черен беше белият ми хляб, ...

Улиците се отточват идеално,
у водата до колене само газим,
като в жакузи сме, нормално,
стига къпането да не мразим....
И днес в торбето сичко съм земал - ...

Диви цветя - подивели
Гледам как цялата поляна е пълна с тях.
Дивеят си на воля.
Шарения до възбог е, и цигания, но нали са диви - така им отива.
И нали са диви, никой няма да ги скъса. ...

Лизи направи няколко крачки и чак тогава чу, че някой я следва. Тъкмо се зачуди дали Дамила не е достатъчно луда, когато видя Рамая да се изравнява с нея.
– Гюлфан-к‘ахин трябва да извика Дамила, не теб. – заяви разпалено далширата: – Защото не си сторила нищо лошо.
– Всичко ще бъде наред. – насили ...

Терзание е дума нелюбима,
но явно, съпровождала ме цял живот.
Аз никога не търсех с нея рима
защото знаех, че не дава плод.
Но вече, дори стрехите се разплакаха, ...

Еньовден - божествена природа
и магия сплетена в треви.
Вярва силно в билките народа
и почита приказни мечти.
Ден, събрал невести по полята ...

Песента на лебеда
Глава седма
Някой почука настойчиво на вратата. Еди не очакваше никого, и в първият момент се стресна. Но бързо се окопити, стана от креслото и се насочи към вратата на апартамента.
Сградата беше шест етажна и на всеки етаж имаше по двадесет апартамент. Два апартамента на всеки ета ...

Всички религии издигат в култ - на един своеобразен религиозен Еверест, върховно божество, снабдено с подгласници. Както има множество геометрии, но има една предхождаща всички останали, наречена Абсолютна геометрия, положена върху известно количество непоклатими начала, известни като аксиоми на Абс ...

Тъгата не обича да говори,
на тъмно с тишината се прегръща,
страхува се да е сред много хора
и погледа си настрани обръща.
Тъгата е измамница голяма, ...

Видях я малко преди март.
Градът си бе все същия.
Видях я в късен следобяд --
докоснахме си пръстите.
Но думите, една с една, ...

Госпожа Сълза Христова беше детска учителка. Да, ударението падаше както обикновено – на и. Но кой знае защо, или точно защото, всички я наричаха Сълза ХристОва.
Беше добър специалист, децата си падаха по нея и накъдето и да се обърнеше се чуваше: „Спожо, това, спожо, онова!“ Тя винаги намираше врем ...

АВТОПОРТРЕТ НА 105
... някой ден, когато стана, да речем – на сто и пет,
младо гадже ще си хвана! – нищо, че съм стар поет,
в тих букет несръчни рими ще я милвам до зори,
ще ми казва тя: – Любими, моля ти се, вече спри! – ...

Бягаш от мен така умело,
видиш ли ме, поглед свеждаш към земята ти.
Но, нали уж съдбата – да сме заедно ни отреди?!
Бягай!

Пътувам челно към себе си.
И понякога щастливо успявам.
Играта на любовни ребуси
е въпросителна без маска тогава.
И пътища колкото да търся: ...

Тъй странни са пътеките в живота,
изгубена и търсеща по тях вървя.
Опитвам се и суетата да надскоча,
и греховете земни, и своята вина.
Небето ми смалява се до зрънце ...

Онези същества, които да говорят знаят,
те гледат, а в тебе - въпросителни.
Не ги разбираш, няма яснота.
А просто обожание или молба
намираш и няма даже мнителност - ...

Сякаш живея аз два живота-в нейната къща и в моя дом,
сутрин поливам с обич цветята й-вечер горя от любов.
Нося по мен следи от парфюма й, роклята тайно обличам,
но се усмихвам с мойте очи, с тялото си те привличам.
Знам, че обичаш мойта душа, моят смях, знам, те лекува. ...

Дворчето скътано толкоз зелено е,
весели птичките пеят, за мене ли?
А пък жасминът ми своята работа знае -
все е такава - просто ухае.
Ето, върбата японска наблизо ...

По залез слънце Рафаел излезе от водата, полугол и прекрасен, облече черния си халат, обу сандалите си, сложи на врата си келтския възел от сребро и потъна във вечерната тишина.
Запъти се в сумрака към улица „Крайбрежна,“ където с гледка към Великото тихо езеро живееше Опалина Аш, художничката. Опал ...

Будеше мечти и страсти,
упоени от любов,
с вихрушки сладки
тлееше полъх нов.
Свиреше с цигулките на любовта ...

Драсната клечка в тъмнината и рано, призори с росата -
илюзии създава огъня, запалвайки никотина... спокойствие,
сякаш, може да даде на духа, кеф ти и на душата.
Драсната втора клечка...в пепелника изгаря фаса -
"упокоя" ми на тялото, и на сетивата. ...

Непрежалимо е това злощастие -
да те напусне мигом изненадата.
Да видиш как мечтите гаснат,
като изпепелен живот на клада.
А после става много ясно, ...

ВИК
Мъдрец и роб на страсти първобитни
живеят си във мене – две в едно.
Заспивам – принц, и се събуждам – скитник,
в Божествените ясли със сено. ...

Една случка с изкуствен интелект
Алармата в главата му изпищя! Той се изправи, разтърка очи с ръка и мислено си превключи на канал 9. Биологичния чип, поставен в главата му още в ранна детска възраст включи в съзнанието му сутрешните новини на канала. Той влезе в банята и погледна огледалото, в него ...

Откраднах си внезапно ранно раждане.
Бабуваха ми думите без смисъл.
Престъпник аз не съм, нито е кражба
това, което в мене се разлисти.
Причаквах всяка нощ едно начало ...

Ще ми каже ли някой как и защо вчера времето спря, и забрави да диша Притаило ухо във смеха на жената, дето мина по малката уличка.
Нашата уличка - крива и грозна, с неумит от памтивека асфалт, времето ахна щом зърна жената да идва, а любопитните хора заизвиваха врат.
Мъжете се вчесаха, извадиха гре ...

най-после с редакция от deni145
Грен бе яздил редом с командир Брънт вече около час по непознат за война път, който бе заобиколен от гъста гора. Зад тях маршируваше малката армия, която предвождаха, а трите каруци дърпани от яксовете впрегнати пред всяка, се подрусваха и от тях се чуваше дрънчене на ...

Едва едва се развиделяваше.
Звездите трепкаха уморени, сякаш чакаха утрото на новият ден.
На кея се поклащаха няколко рибарски лодки, няколко души ги обикаляха, дали се готвят за риболов или са се прибрали с улова.
Обичайните команди прозвучаха в ухото ми
- ОК, всичко е готово, пълен напред, госпожи ...