Мигът, в който с теб се разминахме, още ме гложди.
Спомням си как потъмня синевата, а рибите бяха тревожни.
Спомням си също пръстенът, неподарен ти от мен, който не сложи.
Стихна вятърът веещ непокорно безсмъртните твои коси.
Открих мъртъв славея, пеещ в небесните клони, за да ме възкреси. ...

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ СМЕЕ
... нали съм твърде глупав по природа, или защото много остарях,
забравям ЕГН-то си, PIN-кода – и все по-често вече съм за смях,
надеждите ми стават все по-смешни, мечтите ми излъгани – и те,
да коленича в храма – тъжен грешник, и да излизам чист като дете, ...

Здравейте, откровенци!
Така и така отново съм тук...
реших да напиша нещо, което изобщо не ви интересува... и за което не ви дреме...
Но на мене ми дреме,
защото иде реч за самия Чък Били - почти двуметровия индианец от ''Testament''! ...

Коледни целувки - 5
Девет скъпи блюда
за Душата ти
аз подредих –
в Рождественската нощ ...

Започвам нова поредица, но този път не с Никой, а с Никоя.
Малката кибритопродавачка
През зимата нощта идва бързо. Прибирах се от големия град и открих, че нямам кибрит. Последната клечка запалих преди минута. Наближавах огромния паркинг на група от хипермаркети. Влязох и с трудност намерих, къде да ...

Споменът за детството и топлина
от пѐчицата с лумнала жарава.
Упойващ, дивен мирис на смола
и зайчета немирни по тавана.
Цветя от скреж, вместо перде ...

Животът ни е загуба на време
и времето загубен е живот
За това добре ще е да вземем
каквото можем ние от мига
И не е страшно време да загубиш ...

Това ли беше любовта?
Ти си тръгна, аз стоя.
Обичах силно, но сама.
Поне кажи ми, че греша.
Беден поглед във очите ...

На Игнажден
Аз теб каня Господи, моля те ела,
в моят дом ти първи днес го посети.
Вдъхни в мен вярата, да няма тъга,
и моите грешки моля те ти прости! ...

Едната кокошка изкудкудяка, след нея кучето залая и уплаши другите кокошки, които също се включиха. Петела и той закукурига в тихия преди това късен следобед. От къщата се чу тежко изкърцване последвано от отваряне на вратата. От там се показаха белите чорляви коси на старата кьорава вещица. Тя се о ...

По онова време,когато живеехме в един строителен транс да отбележим 1300 години на българската държава,да построим заводи,летища,ракетни бази и прочие строителни достижения...Се яви недостиг на жилища за обикновените работници в градовете,които в мнозинството бяха селски труженици,станали излишна ра ...

Грен прекрачи през портала и за момент се озова в океан от заслепяващо-силна светлина. Странното усещане не трая дълго и след миг той се появи от другата страна и се огледа. Беше попаднал в дълъг коридор от бял мрамор, с много колони от същия материал, по които горяха факли със странен пламък. Той б ...

Тишина
Тишина в кръстовището,
тишина след знака...
Тишина неделна,
тишина в сокака... ...

– Лизи, събуди се. – Сам се наведе над нея и нежно докосна устните й със своите. – Хайде, каллис. Ставай.
Тя се намръщи и сънено отвори очи. Навън още бе тъмно, което я накара само да се опита да се сгуши обратно в него. Той обаче й избяга и Лизи изсумтя недоволно.
– Какво има?
– Време е да ставаш, ...

Идва Коледа, пристига,
празникът на добротата.
Дядо Коледа пак има
изненади за децата.
За послушните са, знам, ...

Отиде си, а мисля си за теб,
за миговете на наивно щастие,
зная, че сега си в замъкът от лед,
но ми се щеше да те зърна за минута!
Не те разбрах! ...

На пръв поглед това е заден двор. Другият е за пред хората – цветенца, пътека, зидана чешма, малка, но удобна къща.
Там стопаните посрещат гости, там се хвалят с красотата. А после идват в задния двор и започва истинското представяне.
Щото на село цветя не се рупат. И красота не се пие.
А всичко тов ...

Глава тридесет и седма – за желанията и пожеланията
Та си седим ние в кафе-гаража на Ванката, пием си оригинални ментета и за жени вече си приказваме.
- Аз ги обичам така - по-пухкави, по-сочни - вика Кольо. И разказва за бившата си приятелка (по модерному), дето била необхватна като сибирската земя ...

И тази сутрин вятърен кавал,
събужда ме с предзимната си песен.
Света надлъж и шир си прелетял,
а сняг искрящ отново не донесе,
защо дошъл си? Свириш като луд, ...

По разказа "Шибил" на Йордан Йовков
Кърсердарина Мурад бей:
- Това е лудост, Радо. Опомни се! Шибила да залюбиш - най-страшния хайдутин. За баща си помисли. Цяло село вече ви одумва. А хубава мома си. Всеки ще те иска, всеки ще те вземе.
Рада:
- Точно там е работата, бей Ефендим, аз не искам всеки. ...

В памет на Недка Мустакерска
Затворя ли очи и виждам мама
като в ония светли детски дни,
такава мила, слънчева, красива,
която може всичко да прости. ...

Ако трябва
Ще те намеря, въпреки студа
и въпреки горчивите недели.
Вярвам в невъзможни чудеса,
а вярващите - всички те са бели. ...

Пич, колежката ти беше ПОВЕЧЕ ОТ близка към теб..
сутрин, седнала по турски в леглото ти
да четете лекции и да спорите с часове..
а гаджето и изпряга стажантски в ю.ес..ей.
кво ли прави там три месеца без вас а кво ли правиш и ти ...

Джей
Искам да забравиш за нашите спомени.
За всичко красиво, което съм казвала.
Може би само тогава ще можеш
да продължиш без мен. И сама ...

В тъмното се чувствам като у дома,
време мина и не спирах да раста.
Някога мечтаех си за толкова неща,
сега са мои, няма да сведа глава!
Сега са мои, няма да сведа глава! ...

ОСТАВИХ ВИ БЕЗМЪЛВНАТА СИ КНИГА
... нима и аз съм пял като авлига в жита, в дъбрави, в звездни пустоти? –
в крилете на разтворената книга, безмълвна – Вечността във мен свисти,
вървят през тръни думите ми боси – орляк дечица в тих словесен кър,
знам идещият ден какво ми носи – и моля Бога? – с мен д ...

Тичат вихрени елени
впрегнати във коледна шейна.
Чакат ги деца засмени
да се сбъдне чуден сън в нощта.
И елхи блестят красиви. ...

След първият ми възел на зависимост,
когато от живота си съм вдишал,
до тебе - ти, която си ми пѝсана,
съзнах, че явно Бог ме е орѝсал.
Със мъка да заслужа свойто щастие. ...

декемврийска
синева -
с поклон -
най-нисък -
слънцето ...

Тази година беше много специална.
Даже много, много емоционална.
Нови приятели аз намерих!
От всичко аз опитах!
Много положителни емоции имах. ...

Коледни целувки – 4
Нашепва вятърът
коледни приказки,
сгушени,
в меката длан кадифе ...

*****
Умовете от его се клатят,
от его болят ни сърцата!
Горди очите не плачат!
Плачат само децата...

Стихове пиша, както умея-
с никакъв смисъл, с голяма идея.
Никой не може да ме надскочи,
дори носител на платинени плочи.
Господ не иска това да оправи- ...

Правим добрини, защото знаем че отвътре сме си злобни.
Трупаме богатство, защото знаем че сме бедни.
Говорим много и красиво, защото знаем че нямаме какво да кажем.
И това е всичко.
Както казват, суета на суетите. ...

НЕВЪЗМОЖНИЦЕ МОЯ!
... ще живеем ли някога заедно? – сигурно не,
аз преминах към теб през 1000 безмълвни пустини,
по-печален от някой си Клод Моне или Едуар Мане,
ти написах прекрасното бъдеще в светли картини, ...

Аз съм ти светулката, която
свети ти дори напук на зимата,
карат те да си забравиш името
моите целувки с дъх на лято.
Аз съм ти нетрайното глухарче, ...

Луната е бледа
магьосница стара,
люляна от зли ветрове.
Тя вие кошмарно
от другата стая. ...

Целувката... Когато си излязъл на този свят...
Със плач... И с бузки мокри.
Недялко Йорданов
Целувката като жена красива.
Тя носи в себе си цветя. ...

Аз първо ще поканя сам Христос
да освети душата ми и прага,
човек бос идва и си тръгва бос,
а във живота все е враг, поврага.
Бъди човеко! С повече добро, ...

Русия
Москва
1918 година
В голяма зала заседаваше Съветът на народните комисари начело с неговия председател другаря Владимир Илич Ленин. Около дълга правоъгълна маса се бяха наредили другарят Скворцов, другарят Ногин, другарят Сталин, другарят Мишин и другарят Троцки.
Към седящия Троцки бавно се пр ...