Там далече в селце във Верила планина,
отивам пак при дядовата къща, при рода.
Тя ме посреща и изпраща с радост и тъга,
няма го дядо и баба тук рядко се завръща.
Тя съградена е с много любов от душа, ...

Приказно фентъзи
От земята се показа малко зелено растение. Вятъра го разклати леко. От малкото растенийце се показа пъпчица, която веднага разцъфна. В цветчето спеше малко насекомо, което се събуди от приятните слънчеви лъчи. Те ласкаво го подканиха. Но то не ставаше, въргаляше се в жълтия прашец и ...

Щърм заговори бързо и на висок тон, изправен пред всички съветници и управника:
- Както сигурно всички тук знаят, след войната с таласъмите ,настоящият управник Кайсен, се завърна победоносно и с Евъруел са провели таен разговор, без знанието на съвета. Както помните не ни дадоха много информация за ...

Със теб изкарахме години, спомени,
а днес ми казаха че си отиваш,
Не мога да го понеса, сърцето ти мъжди,
а любовта не спира да струи,
Ти куче си, човек съм аз, обвита в светлина ...

В България гладувам, господа.
Салата и основно и десертче.
Живял бих във иракската страна,
а не в това крайдунавско килерче.
В Ирак гощават като на война - ...

По Коледа се случват чудеса,
явява се звезда на небосклона.
И знае се от древни времена -
магията й влиза в пантеона.
От царството на звездния дворец ...

Мълчиш...
Цяла сутрин мълчиш
Отговаряш накратко
Някак... разсеяно
и непохватно ...

Навсякъде из двореца се разхождаха слуги или други гости и обитатели, но етажът, където бе стаята на Рамая, бе напълно празен. Тамеш им обясни, че са я преместили в крилото за гости, тъй като не е могла да изтърпи дори присъствието на сестрите си в съседните стаи. Нейната стая бе в дъното на дългия ...

Ще ти изпратя моята целувка.
Едно докосване на вятъра в нощта.
Усещане за нежната милувка
на влюбена в душата ти мечта.
Ще бъда пак до теб, макар далече ...

Вера Атанасова прекара целият си живот в дома на родителите си. В него се роди, порасна, изучи, в него роди дъщеря си и в него се пенсионира. Беше учителка по литература, изцяло отдадена на работата си и изобщо не разбра как един ден ѝ връчиха известие за предстоящо пенсиониране. Не се натъжи много. ...

Не съм пораснала!
Момиче съм.
Поне в очите ти –
такава се откривам.
Треперя като лист, ...

Дядо Коледа, Здравей!
Едно желание в мене живей,
Скрито на дълбоко в моята душа,
Напира, иска да излезе вече на повърхността.
Много Любов и Прегръдка, ...

Глава тридесет и пета – за вълшебните учебници
На обяд, разбира се, се разделяме. Прекалено скъпо излиза храненето навън – и от икономическа гледна точка, и поради психиатрични причини ха не си се прибрал овреме. Та си хапвам хубавичката в къщи, дремвам геройски за десет минути, зяпам някакви не зна ...

Глава тридесет и шеста – за медицината и нас
Обаче, слънцето пак излезе иззад облаците – като разярен китаец. И реших да се скрия на сянка. Защото не ми се ходеше пак в болницата. А пък имам едни спомени от леченията…Мани, мани!
Отидох, например, зимъс при джипито на квартала. Оплаках се -нещо гърло ...

В живота има затишия и бури, в затишията трябва да си като буря, защото, когато дойде бурята, да може да се бориш като с равен.

Когато душата ми почувства се изгубена
в тоз така объркан сбъркан свят обсебен
от предразсъдъци и суета
се сещам за момичето с черните очи.
Момичето без грим помади и червило ...

Миг от вечността,
очите ти допрени в моите,
изгарящи в ръцете на любовта.
Трудно ли ще бъде да
останем завинаги така ? ...

Хеликоптер ще си купя с коледния бонус –
джангър ще вдигна, за проба и ще литна,
ще върна и младежкия си тонус.
Във него ще намятам цветята от балкона и…- Жената.
Ще заредя до горе и ще хванем първия попътен вятър. ...

Пътеката остава следи, но не от листа. От походката ти. Знам, че си там и сърцето ми е пееща вселена. Пепел от сбъднати желания. Рози, цъфтящи през декември. Пълнота и лиричен стих. Блян и нежни длани. Отраженията на облаците е някак пълна.. Аз и ти- прескачаме прегради, носим синевата, тъгата, вяра ...

ЧЕРНО-БЯЛО СТИХОТВОРЕНИЕ
Каква я мислех, а каква се случи –
объркала съм всяка тънка сметка.
Съдбата е неблагодарно куче –
умилква се единствено във петък. ...

Коледни целувки – 3
Моля се
на всяко Рождество
за милостта голяма –
в утрото, ...

Есен с лотусен дъжд ми мокри косите.
Дъжд се разлива в естуарен танц,
прохладно и кратко.
Листата падат пак-горестно и ярко.
Вероломно е знам, в сън и храм- ...

7 МИЛИАРДА СЛЪНЧИЦА
... тръгнал съм с разгърдена душа, накъде – не знае даже мама,
в тундри и през прерии – пеша, див маор, глух инка в Атакама,
чепкам си сибирската мъгла – гоня си елена с триста чукчи,
и леда дълбая с три свредла, щом във Об есетрата се скупчи, ...

Притесненията си отиват.
Както съм застанал,
между двата часовника,
виждам стъпките им-
съвсем естествено си отиват. ...

Вилнее снежната фъртуна,
Елхата призрачно блести,
Следи проправят си пъртина,
Единий бог се днес роди!
Ликуват всички християни, ...

Да бях разбрала твоя свят-минута преди смъртта!
Да бях насяла в твоята ръка-детелина с четири листа!
Да бях изтръгнала късмета-от злата му съдба!
Да бях видяла триизмерно-нашата звезда!
Ще бях намерил там-планета за сметта! ...

В ония далечни времена, когато елфите решиха да напуснат земята на своите въздушни кораби, едно малко елфче се скри в пещерата под водопада. Не послуша магьосницата Сиринда, която му каза:
- Момченце, не трябва да оставаш на тази земя! Тя не е за самотен елф. Липсата на любов ще те убие. Няма ли ги ...

Бори се ти, не се предавай,
с усилия, болка се побеждава!
Бог ако е с теб - смело давай,
вярвай и Той ще те награждава!
Силният също страх изпитва, ...

Така и не разбра, душата ми е птица,
разперила криле все иска да лети.
Добре го знам, съвсем не съм светица,
направила съм грешки много. И злини.
Душата ми е нежна, но ти не го разбра. ...

Трета финална част
Вещицата погледна към обличащия червеното си палто дядо Омраз и му каза:
- Не бързай с кмета. За него има още шанс.
- Аз ще му дам шанс, хо-хо-ха-ха-хра-хра... – засмя се дядо Омраз.
- Добре нека дойда с теб тогава? ...

Командирът на ракетната бригада полк.Иван Крачунов все по-често се замисляше...Като какъв човек може да стои зад онова "фазанче",младият лейтенант Генчо Турсунов,познат в бригадното и гарнизонното общество на Ямболската мотострелкова дивизия с явно не дотам лицеприятното прозвище "Гуньо Турсуна"?!
В ...

След много часове на бърза езда, в далечината, пред групата конници се видя градът Толхаус. Когато по обед наближиха по-малката крепост в началото на източния мост, който водеше вътре в града, те бяха посрещнати враждебно, от много войници с опънати лъкове и арбалети и пред затворена порта. Боецът н ...

Откакто му е дадено перото,
и въглена, и камъка от свише,
човекът е научил, че каквото
с причина измълчи, ще го напише.
А после закъснялото око, ...

Във всичките сезони
Донесе ми от пролетта усмивка
и подари ми нежно любовта.
Донесе ми целувка страстна, лятна
и оня слънчев свят от младостта. ...

Обърна гръб… отказа да ме вижда.
Сбогувах се със старото си аз –
гневът ми на талази заприижда.
Дори без спиритически сеанс
е ясно, че ще сторя тъпотия ...