Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
386K резултата
Едно комунистическо паве
ЕДНО КОМУНИСТИЧЕСКО ПАВЕ
... додето тръпно чаках комунизма,
но комунизмът тъй и не дойде,
аз гледах как животът се изнизва
като вода! – през пукнато биде. ...
Цялата холоранска армия от триста хиляди души беше строена на плаца пред главния щаб. Денят се очертаваше слънчев. Войниците стояха мирно в новите си бойни униформи. Пред тях стояха целия виж команден състав. Генерали, полковници, майори и капитани. Генерал Портър излезе напред и заговори:
- Днес е ...
На липсите по гърбавия хребет
съдбата ми ще става по-нелесна
и аз перифразирам стих и песен:
какво е, всъщност, лятото без тебе?
На Юли след сланата подранила, ...
Васа огледа стаята. Усмихна се загадъчно и през смях рече
- И аз се чудя защо не мога да спя, ами леглата ни ги разделя само тази стена, даже и аз спя с половин възглавница в стената. Охо, ами то и баните ни една до друга и пак стена, да няма кой да ти подаде шампуан или хавлия. Горките ние, мъчениц ...
Четете песента ми гневна, сърдита,
безпринципни хора имат власт!
Да и се радват, да им е честита,
тя носи им кеф повече от сласт!
Хора нещастни гладуват, дом нямат, ...
Ти съвършен до болка и красив!
Ти огненото лято, младостта!
Ти нежен стих – изящен и игрив,
ти болката във моята душа!
Персийски принц или видение – ...
Из "Кулинарния вселенски пътеводител на Баш-шеф Каменов" - 3
1. И кривата краставица за салата става.
2 Младоженец към булката.
- Скъпа, какво ли си ми подготвила за закусчица?...
- Виагра!...
3. Как хубаво готви мама - помисли си мъжът с носталгия по отмиращите патриахални нрави, па се сепна, изтри ръце в престилката, счупи си двете яйца, които му бяха нужни ...
Къде си ти? Загубих те сред хаоса
на подлите заблуди и прозренията.
Във лятото и адските му градуси
и в жадните дъждовни въжделения.
Надеждата прогонва ми страха, ...
– Станало ли е нещо? – попита Елизабет, когато хората покрай тях намаляха.
– Докторът ни иска да говори с нас.
Разочарованието, което изпитваше от това, че главната й цел за деня вероятно няма да бъде изпълнена, напълно изгуби значение.
– За тялото? – попита го нетърпеливо. – Открил е нещо?
Чарли хв ...
Свети ли светло моята младост,
обляна в мечти безпризорни, или
потопена е в своята цялост,
във вече вечерни, невзрачни тъми.
От зара, живот сред омраза ...
Ама на – пак го пуснах. То и какво да прави човек сутрин, докато закусва…
И ето – мисирките са намерили повод за разтягане на локуми. Канят Сульо и Пулка, точат лафове…
Най-напред за протестите. Които, както отбелязах, са шумни и вдигащи пара. Защото в хората се е насъбрал много гняв. От властта, дъ ...
У него всичко е епично. И връзките на обувките дори – понякога с тях привързваше дългата си коса и тя се вее като конска опашка. А това е епично.
Да не говорим за езика му. Най-често обложен и странно провиснал, той вади дъх от дълбините на нещо клокочесто и зловонно, разкрива плитчина на ума и прос ...
Дошло е страшно време, вълче време
и вълците, и те се изпокриха.
От мене няма то какво да вземе,
душата гола, няколкото стиха,
приятелите с мене се простиха. ...
Пристигнахме във вилата. Противно на очакванията ми, никой не попита повече носим ли си мобилните,лаптопи, за всеобщо учудване имаше табела с паролата за интернет, само се спогледахме и мълчаливо сочехме с очи '' Видя ли има интернет ''.
Предвидливо изключих моите, не заради съблазън, ами се бяхме х ...
Ухае на море стихът събуден
и в розовия изгрев се облича.
Денят се къпе рано в изумруда
и щедро с водорасли е накичен.
Прииждат думи – птици синьо-бели, ...
Всеки си има собствено верую, спрямо което живее.
Всеки си го изгражда това верую според себе си, и си поставя рамките на това което може, и което не може.
Това е истинската религия на човека.
А тая външната е само мода. Всякакъв можеш да се пишеш, ама какъв си отвътре – само ти си знаеш.
А истината ...
Поглъща пак желанието отровно,
Очите му проблясват, искрица се разпалва
Подлага на изпитание душата си повторно
И търси той спасение в горчивата забрава
Светът обръща се наопаки отново, ...
VI. Най-дългото пътуване
За празнична утреня бият камбаните ...
и птици запяват, накацали в клоните.
Пътувах към "себе си" в храма с миряните,
застанал под купол или пред иконите. ...
Говорим за юмруци, за насилие,
осъждаме постъпки грозни, зли.
Забравяме едно за съжаление
от думите започва. И от тях боли.
Започва се с обиди, нервен глас ...
ЛЕТИ, МОМЧЕ!
... отново се завръщам в дните детски,
промъквам се във тях като крадец.
И приказки чета – за Баби Мецки! –
един, почти забравен, Дядо Мец. ...
Предварително се извинявам, че не успях да постигна акварелно, делирната, поетична чистота, но причината е в никнейма ми, който носи кал.
Нощта е тайнствено омайна.
Небето – теменужено в звезди.
Но мракът шепне своя тайна,
как облак сребърна луна покри. ...
По изгрев-слънце срещат се влюбени
и път намират съдби изгубени.
По изгрев-слънце се сбъдват мечтите,
светулки греят, пеят щурците.
По изгрев-слънце цъфтят цветята, ...
Здравей слънчево момиче
Много време мина откакто порасна и стана все по силна и можеща всичко. Тогава беше притеснителна и срамежлива. Много много не общуваше с хората около теб. Питаха те нещо но ти се затваряше направо себе си. Не е трябвало да си такава. Трябваше да общуваш с хората но ти така и ...
Прашни мисли потъват в нощта. Обидена душата ми възстава.
Очаквам любимия, с тревога.
Сърцето пее тихо,
въздишка плаха от устните се отронва.
... Ала тишината е по-силна от мен. ...
Девствен съм! Макар към тридесетака,
не сетих женска ласка досега.
Избраницата моя ще очаквам
да бъдем слънце двама над света.
А помня, още помня в седми клас ...
Ако някъде в безкрайните гори на Северна Америка падне дърво и никой не е там да го види, дали то наистина е паднало? Аз съм там и го виждам. Виждам го със силата на въображението си. И ето какво ми разказа едно паднало дърво:
Преди много, много години, когато племената Майами и Делавер, обитаваха г ...
СПОМЕН ЗА РОДНАТА КАЗАРМА
Когато бях във родната казарма –
войниче с манлихера на гърди,
изпрати ме, в сълзи обляна, Варна,
но не и таз, която ме роди. ...
Както и се знае, както искаш помощ, викаш си неволята. Ама в този град неволята я няма. Съветниците си чакаха, чакаха, чакаха и най-накрая дойде помощта, който Краля им прати.
Кралят пиеше ракия с царя на Русия. Като се напиха двамата, както си му е реда бъчвата умря. И царя заговори.
- Кральо смота ...
Отидете сред нищото в село Векилски.
Само срутени къщи с разбити стъкла
и оазис в средата, ама не е камилски.
Оазис за хора с романтични сърца.
Трийсет жители има, ала кой го е еня? ...