/по идея на Венцислав Василев от София/
Хасан бил заварен врасплох от голямото турско земетресение. Не успял да избяга и многоетажната кооперация се срутила върху бедната му глава. За щастие бързо и ловко се скрил под масата и треперел от страх, докато трескаво напипал парче свободно стърчаща армату ...

Веднъж във всеки живот ни се дава брат или сестра,
най-чистата обич и светлина.
Веднъж във всеки живот имаме такава обич.
Само брат и сестра, знаят, колко е чиста тя.
Коя сестра не познава малкия си брат ...

Контошче бело тази нощ скроил е,
снежецът пак на моята авлия.
Покрай стобора не прехвърча пиле,
че не е Малък Сечко аджамия.
В каваците, край тесното сокаче, ...

МОЕТО БЛАГОДАРЯ
... живея си живота като всички – и с чиста обич срещам всеки ден.
За хляб и риба имам ли парички, ще стигнат и за гладните край мен.
Със телеграфен запис ще ви пратя, не чини грош от брата блага вест.
Нали живеем всички като братя? – а пък се лъжем с чар и със финес. ...

КОМУ Е ВАЖНО
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Дали наистина за някого е важно
на кой език и диалект
пиша и говоря, ...

ПОНЕДЕЛНИК СУТРИН
Последният вечерен силует
премина по оградата прегънат.
Будилниците ще изригнат в пет.
и ще взривят кварталчето по тъмно. ...

Проблемът с изхранването на човечеството е разрешен
/Екологически чиста и хуманитарно много мръсна сатира/
Първо предупреждение – извинете, но не е за всеки. Моля възпитаните, интелектуално чисти души, да не четат. Или поне да са с телефона в ръка край тоалетната чиния. Повярвайте – ще ви потрябва…
...

Когато гледам най-красивите лица,
отново ужасът обзема ме,
под ноктите полазва...
Когато гледам най-щастливите деца,
изпитвам чувството за нереалност. ...

КОГАТО ВСЕКИ ДЕН Е ДОБРОТА
... и нека помним винаги това,
което някой ден ще ни се случи –
че ще се върнем в лятната трева
в спиралите на гъвкавия ручей, ...

Защо са всички мили думи,
защо докосна моето сърце
и в пътища неизвървени
защо ми подари небе?
Защо душите ни далечни ...

Кръгъл камък полепнал със мъх
от съмнения.
Тишина разстояние между
мислите мери...
В ъглите свити кълбета от нерви ...

Беше лято. Слънчевите лъчи огряваха всичко наоколо. Отдалече аз видях същата онази млада жена, която всеки ден с роклята си на слънчогледите минаваше по улицата с паважа и сядаше в парка. Носеше сламена шапка. И се усмихваше. Сякаш лятото беше скрито в очите ѝ. Сякаш носеше морските вълни в ръцете с ...

От суета и обич - мраморни картини
се раждат в огън мрачни херувими.
Всред лоното на минали години
потъват те, за да не ме отмине
и болката, и радостта на този свят. ...

Да се връщам в миналото тъй боли ме.
Да се взирам в спомена за теб горчи.
Като свещ запалена върху дланта гори ме
любовта която празника отново възкреси.
Цветът на любовта в младостта е розов. ...

Тиха вечер, студ голям...
всеки си мечтае да не остане сам.
Тиха вечер, чаша алкохол...
Вече станали сте двама.
Гледаш да не прекалиш ...

Мина една година от както не се бяха засичали. Той почти беше изчезнал. Сякаш живееше някакъв роботизиран живот - живот на холограма.
И така му беше добре. Роналд не осъзнаваше, че като се затвори в дома си няма да се отърве от травмите и депресиите, които не му даваха мира и денем и нощем.
Обвинява ...

Снимка на теб и твоето бебе видях,
момиченце красиво си ти родила!
Прекрасно бъдеще с нея ти пожелах,
да е жива и здрава щерката Самуила!
В хармония нека живеете тя и ти ...

БЯС В ДО МАЖОР
До днес живях без теб. Какво ти пука,
че утре ще живея пак без теб? –
лапни-шаран, захапал яка кука,
и Конник без глава в пламтяща степ. ...

Безкраен миг на дежавю магично
мен среща с теб на улица незнайна
и погледът ти хубав хипнотично
потъва в мен с необяснима тайна.
Мен среща с теб на улица незнайна ...

На Айя – новороденото момиченце,
открито в Сирия под отломките на
срутените от земетресението сгради.
Беше я чакала! С вяра и обич зачена.
Тя дъщеричка износи след двете момчета. ...

Уважаеми г-н Председател на Международните литературни срещи на КНС – Сараево,
скъпи братя и сестри по перо,
Искрено съжалявам, че днес не мога да присъствам на 8-мите международни литературни срещи поради обективни причини. Сърдечно благодаря на ръководството на Международните литературни срещи КНС ...

Времеви линейни граници
проектират върху всеки от нас
печати различни,
от ДНК отпадъци.
Пространства паралелни. ...

МАМИНИТЕ ЛОЗОВИ САРМИ
... доде седим във стаята сами,
и тихо сняг се сипе по корниза,
надипля мама лозови сарми –
и не пести зрънцата на ориза, ...

Годините бързо отлитат,
ден подир ден се редят
и ето поредната идва
от дванадесетмесечен път.
Дойде, усмихна се, рече: ...

По тясна улица крача, черен път вървя и изминавам.
Следи ме, спуска се... за ръка да хапе,
по земята да ме влачи – черно куче плътта ми да развлачи.
Черно куче спуска се от мъглата през деня
и щом пукне, пустата, кръгла луна. ...

Аз вече няма за какво да пиша…
Далече си,
обаче съм добре.
Едно самотно възрастно момиче,
с претръпнало от без любов сърце. ...

Человек ниоткуда.
Гечо Голиков ходит, словно привидение, мыкается уныло, вроде чуждое обитание бродит по селу. Близких у него нет, родственников нет, потерянным шатается по улицам. Надоедливость во всём выявляет, за занятого человека себя выдаёт. Неказистый, растрёпанный, в заброшенном состояний на ...

Ангелите босоноги
ще изкарам на разстрел.
Имам страх, но не желая...
До край ще бъда с теб и смел!
Свободата не заменяй ...

Чесънът, братко, е мой си човек,
толкова благ и толкова странен.
Когато съблича светъл елек,
навънка е рано, навънка е рано.
Навънка е рано и чесъна ръфам ...

В одаята днес
е много тихо.
Баба чака вест
и е някак лихо.
Мигар не знае ...

ПЕСЕН ЗА МОЕТО КОТАРАЧЕ
... едно бездомно коте ме хареса
по Главната на Варна през нощта,
попита ме: – Какъв ти е адреса? –
и – хоп! – дойде пред моите врата. ...

Човек обикновен съм като всички,
с моите малки радости, грижи и тъга.
Сутрин се усмихвам и редя моите думички,
стихчетата ми излизат направо от душа.
А може би съм малко по-различен, ...

Дали вали, в душата на човеците,
дали събират тихите ти стъпки дъжд,
когато уморена от обичане,
избухнеш като буря изведнъж...
Дали във тази ярост неутихнала, ...

вън
от любовта
е всичко суета
.........................................
друга редакция: ...

Седни, самота...
седни, да поговорим.
За него, живота...
малко да поспорим.
Дай да побъбрим, ...

Уморен съм ежедневно да опитвам,
безцелна май е битка със природата.
Човекът е безкрил и по рождение
отредени са му земните окови.
Къде с летенето съм се разминал, ...