Отново в тази тъмна, тъжна стая,
отново спомени нахлуват крадешком.
Сърцето ми лика ти пак извая
и стонове се сипят мълчешком.
И онзи поглед топъл, мълчалив, ...

Защото ме обичаш...
Слушам те...
как с нежност
влюбени думи
изричаш ...

Мига, само него имам
и него аз ти давам.
Пази го, в себе си дълбоко скрий го,
обичай го, с мислите топли го.
Утре мене няма да ме има, ...

- Колко пъти да ти казвам, че го обичам! Мамо, просто не разбирам за какво ми говориш!?
- Ти си само на двайсет и две. Какво знаеш за живота? Трябва да учиш. Без образование си за никъде. Жулиет, трябва да се стегнеш. Хайде, сядай да чертаеш... виж кое време стана, а ти още не си започнала...
- Мрза ...

- Защо го направи, защо публикува това?
- За да станат 100...
Замисля се.
След малко:
- "Кои" да станат 100? ...

Аз гледам снимката, която днес ми прати
след толкова години на раздяла.
Какъв красив, мъжествен си на нея -
изящност, самочувствие и чар.
Но защо ли тя от мене те отделя, ...

ПОКАНА ЗА ГРЯХ
.................
Прегърни пороците
и с грях ги посипи,
през пръстите изтичащ, ...

Вдъхновено от "Знаеш ли колко е страшно..." на sumkd
(Кадир Демир)
***
Капят спомени -
дълго ги пазех ...

Зъбът
- Мистър Паркър - каза сестрата.
- Аш.
- Влезте, моля.
Лявата му буза беше издута прекалено и докторът повдигна очилата си. ...

Запомни ме, моля те,
такава, каквато съм сега.
Много нежна, много плаха,
една обичаща сълза.
Някой ден ще съм различна - ...

Ще дойдеш ли за втори път във къщи?
(Сама жена съм и ще тръгнат слухове...)
Младея. И съм хубава по бръчки.
А ти си Господ. Еее, не си евнух.
С палтото си дори изглеждам гола... ...

Помниш ли, когато
безутешно плачех за теб?
Как спях на пейката
пред твоя дом...
Преструвах се после, ...

Има много момчета по света,
но аз искам теб.
Има много очи по света,
но аз искам твоитe.
Има много устни, ...

(откъс)
Анна лежеше в огромната спалня сама и четеше. Беше се качила непосредствено след обяда, минал в шеги за следващите няколко дни, които можеха да се окажат доста бурни и динамични. Все пак четири деца на едно място не е шега работа.
- Какво четеш? - запита я току-що влязлата Юлия. Внимателно б ...

... Моят престой в Африка ставаше все по-тежък. Свършвах запасите си; единственото, което ме крепеше, беше смехът на Малкия Принц. Историите му продължаваха да ме изумяват. Всичко в тях бе толкова вълшебно. Сякаш освен моят свят имаше друг, още по-интересен, с много по-усмихнати хора. Един следобед ...