Оловният войник
Оловният войник
от мойто детство
не е оловен вече!
Всъщност, ...

Луната освети с вълшебната си светлина
покритата с калдъръм уличка тясна.
Звездите се заслушаха в нежността
на идващата от ъгъла музика прекрасна.
Заглушаваше я безсмъртният дувар, ...

Ничие момче
Ти си връщаш - вече ничие момче -
и ти е студено, и самотно.
Сам - сред толкова момичета на колене,
сам - в самотната си поетична лодка. ...

Аз чаках те и ще те чакам пак,
в тоз живот ориста ми е такава.
Да достигна твоя жадуван бряг,
камшици плющят - съдба, не мога.
Аз чаках те и ще те чакам пак ...

Недей! Не докосвай с пръсти душата ми!
Не изгаряй ръцете ми с твойте ръце!
След теб се превръщам в хиляди атоми
и цялата ставам само сърце.
Недей да се губиш в очите ми, моля те! ...

Всяка вечер заспиваш до нея,
аз - прегърнала него с ръката...
Ти не дишаш. Аз рядко живея.
В роли влизаме, скрили лицата.
Не обичаме светлото в дните ...

Хората казват, че е по-добре да си загубил любовта,
отколкото никога да не си я имал. Аз не мисля така. Имах
любов, по-силна от ураган, по-пареща от пожар,
по-завладяваща от водопад. Ураганът затихна и остави
само разрушение след себе си. Пожарът изгасна и всичко бе ...

Точка
Точка в окото на орел - жертвата е обречена.
***
Точка на последната страница - край на романа. (А може би - ново начало.)
*** ...

І.
Зимното слънце целуваше нежно златистия плаж. Беше 28 градуса и никак не беше за вярване, че всъщност тук беше зима. Беше краят на декември. Двамата вървяха хванати за ръце по пясъка и се любуваха на залезите, които ту бяха мандаринено-червени, ту смокинено-виолетови.
Сигурно бяха най-щастливите ...

Когато те няма, всичко става мъгла,
надеждата бледнее пред сълзите,
луната свети в мътните стъкла,
оглеждам я със страх в очите
бездушни и пресъхнали от болка, ...

Не вярвам вече в законите -
човешките, земните и небесните...
Коленете болят от дългото молене...
Тишината кърви от ангелски песни...
Отрекох и Нютон... И Дарвин... ...

За теб, поете...
За тебе винаги ще питам.
За теб, поете, неизречен и унил,
и тебе винаги ще препрочитам
като любим роман, ...

Сламени покриви, пъстри корали...
жълти лагуни, розов аромат.
Бора Бора - мечтаният остров -
изпълнен с любов, изпълнен с благодат!
Местни традиции, папур във водата. ...

Само за теб мисля и любовта ме изгаря,
само за теб мечтая и не мога да те забравя.
Любовта ми е вечна, дори вече спрях да съм човечна,
много се промених откакто любовта в теб открих,
много тайни преоткрих, много чувства аз разкрих. ...

Разлистваха се думите (по устните)
стихийни, озарени, пълнолунни -
покълнали от побелели мъдрости,
събрали смисъла на всички бури.
Стих - роза черно-алена - бодеше ...

А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б Е Л Ч Е В
Н Е В Е Р О Я Т Н И Т Е П Р И К Л Ю Ч Е Н И Я
Н А К О Т А Р А К А М И Ш О (предимно )
М А Й К А М У М Ъ Р Л А
И Б А Щ А М У П О Л И Г А М ...

В приятелство пред никой се не клех,
че клетвите са тежки и потискат.
Лъжа - необходимост не приех.
А можех ли? Не знам, ала не исках.
И вечна вярност аз не обещах - ...

Аз познавах младеж - като слънце!
Аз познавах младеж - като здравец!
Аз познавах младеж - като радост!
Талантлив! Отзивчив! Всеотдаен!
Но чувствителен! ...

ЛИЧНО
Ето, казваш ми, че ме обичаш,
но бързо го забравяш ти.
На хоризонта щом другият се появи,
и аз втори ставам, уви. ...

Обичах те...
(На М.)
Аз твоя бях до изнемога...
В очите ти се раждах и умирах.
И в образа възвишен виждах Бога. ...

Нощ, луна, море, звезди,
а под тях сме аз и ти.
Влюбено ме гледаш и галиш ме с очи,
но докога това ще продължи?
Устните ти бавно се разтварят ...

Откакто си отиде, все ти пиша
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали четеш човекостишия,
но днешното реших да ти го пратя,
че сигурно и ти се притесняваш, ...

Косата ми е зелена
Обичам трепета пръв,
който буди у мене страстта.
Усещам лудата кръв,
взривена от твойта ръка. ...

Земен трус
Нищожни, малки, земни,
полюшне ли се в миг земята,
огъва пътищата земни и
тътен носи от недрата... ...

Пак мъката ме следва непрестанно
без време слънцето залязва
сълзите ми текат спонтанно
страхът внезапно ме полазва
Сърцето ми камбана плаха ...

Малка нощна приказка
Нощта долетя, разпери крила и бързо земята покри.
В небето звезди пилеят лъчи и мигат със плахи очи.
Сребриста луна подаде глава свенливо из облака бял.
Света поздрави, нощта посребри с искрите на своя воал. ...