Чудя се дали ще погледна друг с очите, с които гледам теб. Чудя се дали ще обичам друг така, както обичам теб. Дали звездите ще блестят нощем така, както когато ги гледаме заедно, дали ще мога да прегръщам друг така, както теб. Ще мога ли да заспя до друг, когато сърцето и умът ми принадлежат изцяло ...

Сълза, пролята във нощта,
отново пада тя в тъма...
Как искам да се спра,
да забравя аз сега!
Да забравя тебе, ...

Мимолетно
И като следи
по пясъка,
между две вълни оставени,
Времето ...

Всички имаме души. Но тези на поетите са по-нежни, по-мили. За жалост никой не ги разбира... Почти никой. Малко хора могат да гледат през душите на хората. Да усещат какво се крие вътре в тях, да разбират какво точно ги боли... Всички страдат малко или много, но нараненото сърце на поета много повеч ...

Отгледах любовта си
като невен - красиво цвете.
Градих я ден след ден.
Събаряше, рушеше,
късаше от мен. ...

Better than drugs
Feel your every heartbeat
Feel you on these empty nights
Calm the ache, stop the shakes
You clear my mind ...

キミガタメ
君の瞳に映る私は何色ですか
赤深き望むなら渡そう陽の光を
悲しみが溢れ瞼閉じました
零れた雫は心に沁みゆく ...

"Предай се"
Тя чете книга от другата страна на улицата.
Чака някой, когото никога няма да срещне.
Говори и си пие кафето - час или два.
Чуди се защо винаги съм в добро настроение. ...

Човекът въздиша и дъх си поема,
опитва се пак да реши той проблема.
И потното чело с ръката избърсва,
проблемът е труден, но не прибързва.
Спонтанно решение в него роди се, ...

Близо сме един до друг,
а не можем да се срещнем!
Гледам те в очите, а не ги виждам!
Слушам гласа ти, а не те чувам!
Светът за мен не съществува, ...

Разхождах се във прашни спомени и не разбрах
как тихичко я пуснах вътре в мен...
Сълзите ми горчиви бяха от обида,
клепачите ми тежки от солените мечти...
Сърдита беше за това, че я отричах ...

Моят час
Вече всичко свърши, ти не си до мен,
а и да умирам, аз съм уморен.
Тази дума ,,мрак", която толкоз исках,
вече е в мен, преди го аз подтисках. ...

Мой спомен бледен,
изпълнен с рухнали мечти,
върни цвета вълшебен,
върни изминалите дни.
Мой спомен свиден, ...

(Има хиляди жени, които поради някакви причини са малтретирани от мъжете до себе си, заблуждавайки се, че последните ще се променят към добро. Има един път - и той е достойството да си тръгнат САМИ.)
Трогателно е, казваш, да поплача
с причина, водеща към теб.
Да се укоря по свой си начин -
неуклончи ...

Всичко ми взе...
но душата остана...
Тръгвам, но накъде?
Към рая или към ада?...
Стъпвам с боси нозе... ...

Вярвам, но отново се повтаря
моята невежа суета...
Вярвам,
но в душата ми остава
да гризе и смуче съвестта... ...

Мама
- Хайде, рожбо, ставай от леглото вече, ще закъснееш за училище!
Aх, това е милата ми майчица! Надвесила се над леглото ми, тя оправяше с топлата си ръка разрошената от съня ми коса и ме милваше по лицето.
Усетих, че мама отвори прозореца и през него влезе чист въздух и слънчеви лъчи. Очите и г ...

Днес всичко е различно. Отварям очите си и посрещам новия ден.
Жадувам за него и той за мен. Усмихвам се. Ти.
Днес всичко е различно. Усещам познатото съществуване по-значимо
от всякога. Прозорец... Тя... напомня за теб. Влага. Самота.
Душата ми. Присъствието ми. Надеждите ми. Тялото ми. Столът. ...

ВСЕ ЗА ТЕБ!
В косите ми стопи се зимата,
очите ми покри ги тъжен креп,
в очакване, в търсене на римата,
си мислех все за нас... за теб! ...

Искам истински да се усмихна,
затова чакам Теб.
Искам винаги да усещам онзи трепет,
както когато те видя.
Искам блясъкът в очитеми да не изчезне никога, ...

Сърцето, казват, най-мъчително умира -
парченца се отронват като есенни листа,
кръвта му като дъжд се стича и не спира,
ала не отмива се лицето на смъртта...
Тази нощ и моето погребвам... ...

* * *
Аз съм малка
черна точица
върху огромния бял лист
на Живота. ...

С няколко думи искам да ти обясня,
че аз се промених и напред продължавам.
Виж, аз вече не те обичам, но те уважавам!
И искрено се надявам да бъдеш щастлив,
но спомена за мен да не поддържаш жив. ...

Хвърлих това писмо в морето. Облечено в бутилка... Хвърлих го така, както хвърлих душата си на вятъра, когато започнах да те обичам...
Вълните поеха леко. Гальовно. Приютиха самотата и във вълшебна люлка от бяла пяна и мирис на морски цветя. Тя се понесе щастливо. Отпусната. Предадена. Oмиротворена. ...

Шега, шега, но ме е страх...
Сега мълча, не чувам твоя глас.
Ако го пусна в мен да зазвучи,
ако погледна в твоите очи,
страхът ще превърне шегата във истина. ...

Когато ме обричаше на нищото,
се молих просто да поспреш,
а за тебе вече бях излишната,
която можеше по всяко време да крадеш.
Когато исках просто да запазим ...

Някой в шепи донася тюркоазена морска вода
и я разпръсква по очите, върху ми потича...
Някой челото и бузата ми целува като с ведро
и блясвам преливаща от златни кривулици,
и бездънно заискрям с началото на деня. ...

Изгубена
Денят започва.
Нощта свършва.
А аз къде съм?
Мъча се да забравя всичко - ...

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Новата рокля на Пепеляшка
и как и защо пропуска бала в Замъка на Хълма в Долината на Реката
NB!
Героите в тази глава нямат прототипи в действителността, с изключение на Пепеляшка, Мащехата, Ловеца и Пучи. ...