>> Бързо или бавно всеки крачи.
>> Крачи към дома, семейство и трапеза.
>> Уют очакват хора разни
>> и бият празнични звънчета.
>> ...

Къде, любов, закъсня?
Аз чаках те и изстрадвах всяка сълза,
всеки дъх умираше, търсейки те,
сърцето жадуваше, въпреки всяка тъга.
Къде, любов, закъсня? ...

Защото си измисляхме проблеми,
защото аз до смърт те нараних,
защото ти си тръгна ненавреме,
а аз за тебе не написах стих,
защото телефонът все мълчеше, ...

Да се страхуваш да пораснеш
Химикалката се плъзгаше нетърпеливо по редовете, а те се омастиляваха с неравномерно изписани букви. Ръката, която здраво стискаше химикалката, беше бледа и студена. Ноктите бяха леко потъмнели, но грижливо оформени. На един от дългите и тънки пръсти като на пианист блест ...

Пусни ме да отлетя!
Да се отдам на нежните прегръдки на вятъра.
Пусни ме да отлетя!
Да се удавя в целувките на пенливата река.
Пусни ме да отлетя! ...

Щастие беше! Усмихнато!
Със блестящи очи и криле,
и поръсено с вяра, нестихващо.
Тъй безкрайно, но вечно ли бе?
Твърде вечен, единствено спомена ...

Студена светлина
с бели, слънчеви очи
пак премята своята коса
над поле от висоти.
Капка - шарена покривка, ...

Приличаш ми на мъничко кокиче,
цвят прокарало сред всичките цветя.
Но как изглеждаш аз не знам, момиче -
пролет не съм чувствал досега.
Приличаш ми на сладкопойно птиче, ...

Крилата
са настръхнали
от вятъра,
изгубили копнежа си
до теб да са… ...

Обичам те, но не намирам думи подходящи,
с които да опиша любовта си.
Чувствата, тъй силни са... така искрящи,
че всяка дума бледнеещо и недостатъчно звучи.
Как ми се иска да опиша ...

***
Чупливо е всичко
и всичко се рони.
Врабчето е птичка
на всички сезони. ...

.....
Оттам поетът влезе в сянка
и дълго се боричка с нея -
на мрака мъртвата стопанка,
везната на Уран и Гея. ...

Аз вярвам.
Вярвам, че светът може по-добър да бъде.
Вярвам, че хората могат да бъдат добри.
Вярвам на всички -
на ближния и непознатия. ...

Изстинаха чувствата, няма я любовта,
ревнуваш ме ти, но какво чувствам аз
не знаеш ти, виждаш ме с друг и
пак ревнуваш от всеки друг.
Не ме притежаваш, не си ми господар, ...

Над смълчаните сиви улици
аз прелитам със ниски крила,
вият вълци, ненаситни глутници
вият - при нас ела!
Лешояди с очи незатваряни ...

Аз цял живот горя от топлина
и ти до мене си, а зъзнеш,
и в тъмно двамата, без светлина,
в ежедневието си ще измръзнем.
Това, за дето си потиснал ...

Родена от мига на безразличие,
родена в океана от сълзи,
загърбвайки нещастното приличие,
презряна суета пълзи.
В калта загнива суетата ...

Татко,
помниш ли ме още,
тръгна просто ей така,
в несъбудените нощи,
даже входната врата ...

Да, случва се така -
порастваме, преди да станем Пепеляшки,
преди да прекроим света
със боздугана си юнашки.
Но някъде, там някъде във нас, ...

Разочарование поредно си за мен сега,
как силно искам, а не мога да те спра,
защото вече си достатъчно голям
и пътя свой решаваш вече сам.
А как мечтаех, тебе исках, ...

Издишам във стъклата лято,
а вън усмихва се нощта.
И ужким всичко е познато,
а непозната идва есента.
Прозореца разтваря и нахлува ...

вилнее бурята
последна
в мен се прислони -
да ти разкажа:
преди да се родя скала ...

Нещо караше ме този ден да се усмихвам,
нещо в сърцето ми шепти
и блясъкът в очите е различен.
И болката голяма във гърдите... отмина, премина,
някой от мен я взе. ...

Искам да бъда с душата на цвете,
чиста, нежна и добра, да плача
за всяко откъснато цвете и за всяка умряла трева.
Искам да бъда като феникс,
в ръцете си да нося любовта, ...

Надеждата - с превързани очи
сред лабиринти от въпроси криволичи.
Откъснати парченца от мечти
като несбъднат дъжд в праха се стичат.
Надеждата - неясен, странен свят, ...

Красива нощ деня сменява,
в приказния сън отново ще си ти.
А после идва ден и приказката оживява,
и ден след ден, и нощ след нощ лети.
Обичах те в онова безкрайно синьо лято, ...

Това ли са очите ти?!
Не бях ги забелязвала!
Зад поглед на убиец плачеш...
Това ли са ръцете ти?!
Не бяха ме докосвали... ...

До болката една надежда дреме,
разпъната на кръст - езичница.
След болката или след време
пироните ръждясват,
о, грешница. ...

Изпълни дните ми със чувства
и възторг в очите ми блести.
Животът е симфония, чувствай
обичта ми като слънце ти.
Нека тя те води всеки ден ...

Бълнуване
Ела, повярвах ти!
Ела, къде си?
Ела! Ела!
Обичам те! Ела! ...

Дали е по-лесно да мразиш
за проявена от някого слабост.
Да си повтаряш, че не те заслужава
и да махнеш с ръка без да мислиш.
Дали е по-лесно да мислиш, ...

Събота следобед
Краят на април
със капки дъжд
барабанеше по прозорците.
Възможно най-почтено ...

Ще ме чакаш ли?...
Ще ме чакаш ли да бъда твоя
и утрото си в теб да преоткрия?
Ще ме чакаш ли да бъда зноя,
а нощните предверия да са магия?... ...

Х А Р А М И Я Т А
Случваше се понякога малките банди от харамии да попаднат на преминаващата редовна, въоръжена войска на падишаха и тогава върлите, мустакати, въоръжени мъже биваха разпилявани като пилци по околните скали и чукари и не малко от тях оставяха главите си, които по-късно биваха набиван ...