Щастлива болка
Има ли
болка щастлива?
Когато нежно
ме убива той... ...

За клишетата, матурата и резултатите...
Формалният повод за написването на настоящото е статията „В помощ на наборите за утрешната матура..." Но истинската причина са обявените от министъра предварителни данни за резултатите от същата тази матура. Няколко дни деляха формалния от същинския повод, но ...

Живеем във време, в което честността остава някъде забравена, а признаването на собствените ни грешки е рядко срещано. Християнската нравствена норма има изключително хуманен характер. Тя се изразява в редица принципи, разкриващи основни морални норми - равноправие, любов, вяра, справедливост.
Кои с ...

Как потрепва
твоето тяло
под моето...
Как сладко настръхваш...
слади... ...

Няма да тая чувствата в мен,
няма да крия тайната в мен.
Няма да бъда като камък студена
и макар че съм ранена, няма да бъда студена.
Ще викам, ще крещя, ще излея болката ...

Като картини от недалечното минало,
във време непочувствано, а отминало,
ще спрат безлюдните улици
с желание в нелепост изстинало.
И ние, забравили спомена, ...

Бохем или страдалец е човекът
във своя кратък жизнен път?
Щастлив, нещастен, но обсебен
в кръговрата на света.
Единствено с човешка мисия ...

Добър ден. Пет яйца и прясно мляко, моля. Благодаря, приятен ден. Да, аз ще готвя.
Нямам точната рецепта, а е рано сутринта и баба спи, не искам да я будя. Ще карам на око. Кой каза, че на две яйца се сипва точно една чаша мляко и две супени лъжици брашно? Ще ги приготвя по собствения си вкус. Дали ...

Говори ми! Моля ти се, говори ми!
Недей така бзмълвно да ме съдиш!
Напсувай ме, крещи ми... Удари ме!
Не бъди отново безпощадно прав и мъдър!
Вдигни ръка и зашлеви ме през лицето! ...

Панелени стени дебели
пропускат влага и топло само.
В тях плъхове, зиме и лято,
надбягват се, рамо до рамо.
Панелени стени студени, ...

''Двете ни сърца''
Две сърца, живеещи в две тела
и искащи нещо между тях
да се случи и добре да се получи,
и това да е горещо нещо. ...

"Виж, колко е хубав светът" - хубав е денят.
О, тя казва - животът е пред теб, ще успееш, давай.
Давай, давай, ще успееш. Не се предавай!
А аз си мислех на ум, какви ги говори тая.
Защо не си затвори проклетата уста ...

Някога, някъде, във време отминало
в прашясали спомени, съдбовно застинало
живяло дървото на човешкия срам
и променяло всеки, който мине от там.
Съвест му казвали - Съвест проклета, ...

- Във Кипър? Че и с него на почивка?
Изгледах съобщението като улава.
(Това във скайпа.) Пращам му усмивка,
но тъй поглеждам, сякаш съм сънувала.
- Не се усмихвай! Мисля, че попитах... ...

Прелести
Вечерта, когато тишината настъпи,
погледнах към небето
и погледът ми там остана...
очарован бях от пълнолунието... ...

Дано някой ден този стих разкъсан
на хиляди парчета ти намериш
и чувствата, запечатани на белия лист усетиш!
Дано щом прочетеш тез' мисли,
тъй безлични, ми се усмихнеш ...

минута по минута
се разливам
във вечното
несбъднато очакване
и цялата тъга ...

Когато съм с теб, ума си губя...
Ако до вчера съм те мразела, готова съм отново да се влюбя.
Нечовешки прекрасно е чувството ужасно...
Готова съм за поредния си провал,
просто, когато съм с тебе, губя всякакъв морал. ...

Исках те, имах те, държах те!
Веднъж, два, толкова пъти,
колкото поисках...
Държахме се за ръце.
Целувахме се. ...

Аз
се
обличам
в
безразличие, ...

Ела, и превърни се в страница
на неотворената моя книга,
от епилога усмихни се,
към мен пристъпвай тихо, тихо...
А после, превърни сюжета ...

След дните на отминала година,
след празничната нощна светлина,
душа човешка в мрака си замина,
изстиваше безжизнена плътта.
В тайнството на смъртна безвъзвратност ...

Липсваш ми и пак ще ти го кажа...
боли ме от това...
Трудно е, едвам издържам вече,
но ние избрахме си така.
Боли, когато те няма ...

* * *
Моят път и Твоят
днеска
се пресичат...
Ще спрем ...

Едно врабче изкъпа се във локвата сега.
Отърси капките и стана чисто.
Един човек излезе от морето.
Отърси капките и…
си остана мръсен.

Разкрих душата си изцяло.
Сложих я в твоите крака.
От тебе исках само
стъпките във нея да не са...
Страха – защитника железен ...

- и за всички, които се чувстват деца
В къщата на Перушаните е весело...
Врабешката глъч във Радостта, докАто
под дърветата минавах
чух... ...

***
Недоизказани думи
в поглед горещ...
Свенлива нежност и зов.
Дали не се ражда ...

Суета
Мразя тази сляпа суета,
която кара те да гледаш отвисоко,
да вярваш - ето, стъпках и света,
да се гавриш с всеки най-жестоко. ...

Мисля, че никога досега не е имало такъв момент. Мисля, че дори и аз все още не мога да повярвам, че го има...
За един такъв момент си струва да се родиш и да се бориш, за един такъв момент си струва да умреш...
Не вярвах, че всичко е истина, всичко, което ми казваше до сега. Не вярвах, че наистина ...

Не трябваше в теб да се влюбвам,
ти не си човека за мен.
И всеки път пак се залъгвам,
че мой ще си някой ден.
И всяка нощ аз мечтая, ...

Страх ме е от самотата
и мъката, която носи тя.
Нали уж я бях забравила за малко?
Защо се връща - да убие любовта?...
Коварно пак пристига ...

Интимно
На Т.
Не поглеждай ме с тези очи,
в никой сън досега не съзирани.
В тях безмерна нежност личи, ...