Ако можех, в душата бих ти влязла,
бих се сгушила в единия и край
и тялото ти със сълзите си ще стопля,
и ще разкрия чудесата на някой втори рай.
Ще се изправя и ще наблюдавам с удивление ...

Смяташ, че можеш да тръгнеш сега.
Хайде, отивай! Няма да плача.
Няма да плувам в дълбока тъга,
няма да викам след тебе: "Почакай!"
Животът върви си със теб и без теб. ...

Сънувах те аз всяка нощ
и търсех те, и чаках, и се молех.
Накрая ти дойде във знойно лято,
прегърна ме и приласка ме нежно.
Душата ми, изстрадала с годините, ...

* * *
Самотата ми е смесена с умората,
животът ми тежи като олово.
Заглеждам се в усмивките на хората
и търся те в лицата им отново. ...

SMS - ПОЕЗИЯ - 2
ЧРД. Поздравявам те, че имаш ден -
но че си се родила,
поздравът не е от мен.
*** ...

Не искам да съм вечерен бюлетин,
стара снимка в нечий бабин скрин!
В Адския огън гръдта ми нека да тлее
и Адската песен Дяволът с мене да пее!
Господ, с хули, от Рая нека ме гони ...

Сънуваш го.
Отново и отново.
Там е друг, тъй нежен,
не суров.
В очите - ...

Колко ли удари все ще понасям,
колко ли жертви аз ще принасям?
Колко ли мъка пак ще събирам,
колко надежди в мен ще раздирам?
С колко горчиви сълзи ще ридая? ...

Хоризонт.
Оразмерен във синьо.
Отцепен изгрев.
Катастрофирала луна.
Гора. Ръце. ...

С тихи стъпки идваш неканен
в съня ми, избледнял от тъга.
Открехваш вратата на съзнанието
и зад нея виждаш само вина.
Разхождайки се в мислите ми, ...

Понякога засичам погледа познат.
Думите литват, но без глас.
Отминали ласки, но без топлина и страст.
Спомени лудо нахлуват, блъскат се, стенат
в изпепелената пуста душа. ...

Блуждаех сред тунелите на мрака
и вдишвах през пролуките отрова.
Задъхвах се отчаяно. Но чаках.
Опитвах се отново и отново
кръвта си вледенена да разтворя, ...

“Мамо, мамо, виж... станало е нещо с котето” викаше ти и носеше, бягайки осемте сантиметра телце. Котето беше изметнало глава и беше изпружило крачета. Не приличаше дори на коте. Не приличаше на коте още в деня, в който го взехме. Казаха ни “на един месец е, майката почина, няма други котенца”. И ни ...

Нашата късна и трудна...
закъсняла любов
не отмина с красивото лято.
Тя остана на птицата в тъжния зов
към далечно отминало лято... ...

Единственото, което ми остана, си ти.
Единственото, което не искам, е да боли.
Всичко, от което завися, са глупавите ми мечти.
И всичко, което умира, са надеждите, когато вали.
Нещото, от което бягам (повярвай ми!), си ти. ...

Говори ми!
Аз съм тишина.
Нощувам
край забравените ручеи.
В моментна тръпка те жадувам. ...

Пътувах на запад.
Не исках да тръгвам, така се получи.
Насила посока без път.
С объркани стъпки утъпках баирите.
И търсех за светлото брод. ...

Смях на щастие и радост,
смях през мъка и сълзи,
смях за глупостта и гения,
смях в живота и смъртта.
В този изблик ...

Под купола на църквата е
нашето цвете,
съхранено - благословията
на любовта.
Храмът на твоята и моята душа ...

Здравей, черни.
Здравей, казах, не друго, защо ме гледаш така надменно.
Аа, романтиката, поезията, извинявай за упреците, но аз не пиша нито поезия, а най-малко романтична.
Аз пиша депресия, драматична депресия за мен и за теб, но ти не можеш да я разбереш, ти каза "пишеш разкази за нещо разделено о ...

Тихо се прокрадва тъмнината,
слуша вятърната одисея.
Звук далечен чувам от гората,
бърза сянката край нея.
Огърлица от листа долита, ...

Кукувичката
преброява росата.
Колко богат ден!
Лазурни води
бягат към хоризонта. ...

„Мина времето, когато всичко се побираше в едно изречение. Мина времето на кратките неща. Сега е локуместо и трудно. Аз мразя локум.”
Ло
почти си спомням
как
заших устните си, ...

Научих се пред тебе да съм силна,
да прикривам своите сълзи!
Душата си не искам да разкрия.
Говорят моите очи,
но ти веднъж не ги погледна, ...

И колко пъти можем да обичаме?
Сто пъти?!
Колкото искам по сто -
все Тебе да преоткривам.
Ти да си моето "искам" и "мога" , ...

С една мечта замина ти далече,
как борех се да сбъдна таз мечта...
съдбата само мъка ми донесе,
как искам да си върна любовта...
Как искам да си тук... а те обичам, ...

С нежността на пеперуди ме покриваш,
закриляш ме и обичта ти в мен гори.
Задавяш глътката, когато те отпивам,
земята покоряваш... дори и да вали -
минаваш и през бури, урагани. ...

С бръшлян отровно къдриците гали,
с натрошено огледало дланите прерязва,
пурпурни огньове в зениците пали
и с вишневи водопади устните порязва.
Обрича студено всяка бяла молитва, ...

Утро
Небето щедро се изля
в пресъхналото гърло на земята...
Заситена, тревата избуя,
зелени пламъци облизаха полята. ...