Посветено на приятелка
И днес ще ти се стори същото.
Еднакво ще боли. Без вчера.
Различна ще е само къщата
и празен ще мълчи килерът. ...

Граници за невъзможното
Каква илюзия
и даже трепет.
Без цвят и форма,
без пределна цел. ...

На Ели
так-тик
стрелките
се завъртат
наобратно ...

Помните ли филма "От ада"? Онзи с Джони Деп? Та там имаше една Ани. Сещате ли се? Сега аз изглеждам като нея - вперила празен поглед в бялата стена и безумно повтаряща разни думи. Но и също така замечтана и напразно уверена в словата си. Да, погледнато острани, предизвикваща всеобщо съжаление и дали ...

Мъжът на петдесет години,
щом до днес така достойно е живял,
има още щастие да види и
любов да дава - дето не е дораздал.
Щом обърнеш се назад във дните ...

Любов, приказно мъчителна, роди се в часа,
когато в две, отровени от болка души смъртта
ги сполетя. За нашите осквернени сърца
по-сладка е тя от бодливия плен на вечността.
Очите ни вече не отразяват в мъртвите имена ...

Зачена ме нечакано през зимата
от някаква случайна пеперуда.
Измисли всичко - пръстите ми, името,
смеха ми - до последната му лудост.
Подготви всичко - нощите, чаршафа ...

Толкова...толкова хубав...
Помниш ли още
онзи миг,
в който
за пръв път ...

Твоето сърце
Своите карти ми разкрий
- пика, купа, каро, спатия?
Но сърцето си с мистерии обвий,
че то старинна, прашна е кутия... ...

I'm busy throwing hints that he keeps missing
Don't have to think about it
I Wanna kiss and
Everything around it but he's too distant
I wanna feel his body ...

Липсваш ми,
защото те обичам със последици.
Изстрадвам те,
защото те изгубих със следи.
Търся те, ...

В живота ни има неща, които се променят и такива, които не се променят. В живота има мъка, разочарования, обиди, унижения, така и радости. Всеки преживява трудности, но по някъв начин се справя с тях или се опитва да ги подмине. Трябва да се опитваме да понасяме с достойнство онова, което не можем д ...

... ЛЮБОВ...
Докосваш ме с устни горещи
и нежно с ръцете ме галиш!
Изтръпвам и цяла треперя!
Жадувам за твоите ласки! ...

Имам си нова мания. Изтребвам графоманите от сайта. Как го правя ли? Ами, спя с един от администраторите. Той не знае, че го използвам. Взимам им айпи адреса. Свързвам се с фирмата им доставчик и научавам къде живеят. После… Да, сетихте се. Пресата ме нарече „книжният убиец”, макар по-точно би било ...

Раздялата ни бе крадливо-весела,
от двама ни иззе дъгата,
която цветоносно се нанесе...
Повлече и романтиката през вратата.
Тиктакаше от всяка дума, ...

Мое Вътрешно Аз
Толкова сме отдалечени един от друг,
а сме си опряли гръб един на друг.
Викаме се поименно, а зовът ни затихва
по дългия път на вледенено ехо. ...

Карма
Не съм глупак - успях да надхитря всички, та и себе си дори.
Заблуждавах с хиляди роли, грим, маски, „благородни лъжи”,
до мига, кога една врата се затвори и разбрах - ненужни били.
От всички най-измамен останах - сполетяха ме чужди беди ...

На Станислав
Зима беше. Началото на февруари,
когато нещо в мене устремено бързаше.
Улиците пусти, заледени тротоарите,
злобно в нищета проскърцваха. ...

През реката на скучния ден
През реката на скучния ден
лист отронен от душата ми плува.
Само миг и дъхът ми стаен
ще открие божествено чудо. ...

Рисувам те като мече.
Тялото ми е жадно жадно за теб.
Ти си ритъмът в сърцето.
Докосвам те с кристалните си ръце.
Виждам те преобразен. ...

Ще те нарисувам...
с шума в косата,
с потъмнелия поглед
пред задаващата се буря,
с изморените ръце ...

Седят сами и с големи губерки в ръце шият.
Всеки от тях шие дреха от думи за своята самота.
Когато дрехата стане готова, я облича.
Тя се оглежда в синьото огледало пред себе си.
Облечена в дрехата от шарени кръпки, изглежда някак по-малка. ...

Мисля за революция...
Онзи дързък скок,
сред равната ни еволюция;
Бързият поток, понесъл
по планински склонове ...

Обичам да се връщам у дома.
Събличам уморената си дреха,
целувам две пораснали слънца
и сгушвам се във тебе за утеха.
Притиснати от жалко битие, ...

>> Мираж или реалност...
>> ти си трепет,
>> ти си зов -
>> около тебе
>> мислите ми все се стрелкат, ...

Живяла в една стара гора
Вещица млада, красива, но... зла.
И понеже и знаели табиата,
хората не пристъпяли в гората.
Веднъж заблуден (или не) ...

Хей, човече, не те познавам, но предполагам, че и ти си от заслепените! Я се стегни и се погледни! На какво си заприличал?! Знаеш ли какво искаш? А трябва! Знаеш ли за какво се бориш? А трябва! Какво очакваш, всичко да ти бъде поднесено на тепсия?! Може, но в някой друг живот. Какво очакваш от момич ...

Благодаря ти за това,
че вярваш в мен и досега!
Благодаря ти и за дните,
в които спираше сълзите,
и за безкрайните ни нощи, ...

Вървя към него и всяка крачка
пирон забива в моето сърце.
Предвкусва то оловото горещо
и знае... пак ще го боли…
Безсилно гърчи се и мята, ...

Ранно утро. Надвесена мъгла.
Някъде далеч в тишината
се носи глас на първа песен,
от първи петли.
Небето е свъсено, ...

И тази нощ бе неспокойна, пропита със същите сънища... не, кошмари.
Сайф се изправи и седна на ръба на леглото с безжизнено сведена глава. Студена пот се стичаше по бялата кожа на лицето, а косата неприятно се бе полепила по страните му. Картини от кошмара още се мяркаха страшно пред очите му- кърва ...

Аз зная...
Аз зная колко те боли,
когато си отиваш...
Аз зная как валят сълзи,
когато сам заспиваш!... ...

На седмия ден заспа. Заспа и сънува...
Видя черно небе, обсипано с малки, блещукащи звезди. Почувства внезапен прилив на огромна радост и неподозирано вълнение. Значи това беше да си човек?
Последва внезапна, тъпа болка. Огледа се и видя, че група хора го влачат нанякъде, а току-що единият от тях го ...

той не ме докосва
почти безпричинно е
мисля си какво е разстоянието
нищо че знам отговора
нищо че знам и въпроса ...

Открих те сред безброй души искрящи,
там, където знаех, че живее любовта
и тайно пих от чувствата скърбящи,
и плахо все надничах в твоя свят.
Заспивах с думите на твоето сърце - ...

Луда страст
и кошмар съм
Като лава
ще изгоря душата ти.
Ще те залея с ласки ...

Със теб ни свързват само разстояния
(по-близки сме, когато сме далеч).
Създадохме любов от отрицания
и, бързайки, напредвахме назад...
Не можехме да бъдем по-различни ...

/На Лозан/
В авиацията всичко става.
Може много дълго да лежа,
но ще кажа: "Трябва да отида!
Няма повече да издържа!" ...