Кратко за чакането и движението
Чакащите си остават с чакането. Всичко преминава покрай тях и все едно, че не живеят собствения си живот.
Вървящите имат избор. Тръгват по утъпкани пътеки или сами проправят свои. Важното е да не спират. И да не се огъват пред препятствията.
Пълзящите бавно се придвиж ...

Ще открия във свята минута,
че съм скрита в твойте очи,
че сърцето ти жадно се лута -
търси мойто да го приюти.
Ще застана аз чиста пред тебе ...

МОНОЛОГЪТ НА ЕДНА СНИМКА
на брат ми
За кратко, за мъничко спри!
Вземи ме в познатата длан!
В очите ми ти погледни, ...

В очите ти огнено-черни
открих искрица надежда.
Научиха ме тихите сенки
в тях да търся утеха.
В тях да живея смисъл намерих, ...

Вина
Виновна ли съм аз кажи ми ти
Че тъй дълго бях самотна във живота
Но ето дойде и моят час
Появи се ти в живота мой ...

Не се учудвай, че ти си адресатът на писмото ми.
Не го хвърляй, защото те е страх!
Понякога е по-добре да се преборим и да
застанем лице в лице със страха, вместо
да бягаме от него и от проблемите! ...

Учетелко от детската градина,
къде си ти, далече ли замина?
Поехме всяка своя кратък път
и спомена за теб е моят цветен кът.
Сега децата ми зясмяни ...

* * *
Защо не взе и мене, Боже,
когато беше време за това,
кога от брачното ми ложе
отне ми дръзко любовта. ...

Спомняш ли си бялата бреза,
чиито клони, натежали от безброй листа,
ще се прекършат всеки миг
и в този момент ще чуеш моя вик -
той е зов за теб, защото бялата бреза ...

Неугасващ спомен
Навън вали, навън е мрак,
а сърцето ми едничко не е в крак.
То мечтае пак за теб, за твоя образ неугасващ,
копнее то за твоите ласки ...

Когато съм до теб, всичко в мен крещи:
"Обичам те! Обичай ме и ти!"
Но, уви. Несподелена е моята любов.
Обичаш друга и всичко в мен гори.
Аз зная, ще се върнеш някой ден ...

Почакай, спри, защо си тръгна даже и не каза,
ти не разбра, че много ме боли,
обичам те, а исках да те мразя,
всичко свърши - просто забрави.
Почакай, спри, аз търся те във мрака, ...

Вратата е отворена
Всяка нощ оставям
вратата отворена
и чакам в тъмното
стаен ...

За теб, приятелко...
На теб, приятелко, пиша тези редове,
за теб, приятелко, мисля в тези часове.
На теб толкова много дължа
и на съдбата, която ни събра. ...

Tик-так...
Тик-так...
Часовникът отброява тези така
прекрасни и неповторими секунди...
Може би звучи малко тъжно. ...

Бисерите на едно вдъхновение
за теб сега в нощите блестят.
Изпълнени с трепет и вълнение,
душите ни лирично си шептят.
Прегърни силно крилатия пегас, ...

31
Отдавна никой не заравя пръсти
в косите ми.
Отдавна тялото ми не познава
ласки търсещи. ...

Сутрин
Събуждаш ме -
с усмивка и без цвете.
Почти на крак
допиваме кафето. ...

Зърна ли те, се вълнувам,
не те ли видя, за теб си мисля
и по теб бленувам!
Погледна ли в прозореца отворен,
веднага усещам ...

Фалшиви нощи и любов на думи,
мълчания в безскрупулна мъгла
се раждат и умират помежду ни
(в мечтите си родих дори деца)...
Ти беше моята мечта за още нещо, ...

>> Трябва ли
>> като охлювче
>> в черупката си да се скрия,
>> да залостя
>> входната врата към мен ...

Пак си казвах - няма вече да те пускам в сърцето си,
но ти нахлуваш, нахален си, завладяваш душата ми и всичко ми взимаш ти.
Сърцето ми пак заплени ти,
омота ме в мрежите си, не съм както преди,
но пак се оставям да ме лъжеш ти. ...

Малката бяла къща лежеше сред полето... Всяко лято двамата старци, които живееха там, сядаха пред вратата на къщата, в очакване на малката си приятелка Евелина... Обичаха я като родна внучка...
Топлата детска усмивка озаряваше опустелите от времето стаи на душите им... Синът им ги бе забравил, зарад ...

В ухание на роза ще ме търсиш,
в слънчев лъч да ме вплетеш.
От морето синьо очите да обагриш,
коси от златна мед да изплетеш.
Със звезди да ми поръсиш пътя, ...

Вечната и неповторимата
Едва ли има човешко същество, което да не е усетило тръпката от голямата любов. Ако все пак се намери някой, който да отговори – „такава няма”, ще му кажа – отвори си очите и сърцето, човече, тя е около теб и само чака да я откриеш, за да те обгърне със силата на оная страст ...

Творецът в мене спеше,
потънал бе във тиха тишина.
И вървящ през ледена пустиня,
усещаше той нож в гърба.
Унилата лоза свита стене. ...

Преди години в този ден
застанахме под брачното венчило
ти в сив костюм и озарен
а аз във бяло и усмивка мила
Сляхме подписи в едно ...

Водопад и Дъга
Пролетният водопад
погледна скришом към дъгата.
Тя във погледа му спря,
искряща пръсна се в росата. ...

Очите ми са
мънички пищови.
Дулата им са
черни и зеничени.
Убих случайно ...

Радостта ми
Радвам се, когато той ме погледне, макар и просто ей така. Когато чуя гласа му да ми казва „здравей", когато ми се усмихне. Чувствам, че краката ми треперят, щом е прекалено близо до мен. Тази радост леко притиска мъката, която тая дълбоко в душата си. Мило ми е, когато се обърне и ми ка ...

Дишам. Отново в мен си ти
Искам. Отново имам мечти.
Тихо. Отново огън гори.
Леко. Отново сънят ми искри.
Тръгвам. Отново през твойта магия. ...

Повтаряй ми, че ме обичаш.
Днес си моя, аз съм твой.
Пей ми тихо, мелодично.
Край леглото ми постой,
че много ми се иска тази вечер ...

Отново тръгваш... Исках да останеш!
Прибоят на съюзник се преструва.
Вълните ме примамват с обещания,
че верността над всичко тържествува.
Но... ти си кораб, плаващ за навсякъде... ...

(На Д)
На твойто рамо искам да заспивам,
посипала коса от буйни водопади
и тялото ми с твойто да се слива
от нежни чувства, незнаещо прегради. ...