***
Ден след ден ме караш да летя,
а после да пълзя...
да се смея, без да мога да спра
и да плача, както никога досега... ...

След всеки удар в гърба,
след всяка твоя обида,
попитай мойта душа
как в мене още е жива?!
След всяка твоя лъжа, ...

Пристъпвах на пръсти към ръба на живота,
дано греховете не натежат в посока - безкрая,
тежките думи затворих в кивота,
надявайки се така да достигна до рая!
Тихи молитви редих на онзи, ...

В празната стая с четири стени,
аз вече час стоя и за тебе мисля,
о, прости...
За тебе... За кой друг да мисля?
Нима е грях, кажи? ...

В съня си виждам бяла къща.
Балконите - отрупани с цветя.
Кипариси от всякъде обгръщат
къщата от моята мечта.
А вътре, през красивите пердета, ...

Скапан ден
Веселин Гочев, по-известен в някои среди като Весо Левачката, душа даваше точно сега някой да му се надене на крошето. Някой смотаняк да го засече с голфчето си или пък просто да посмее да му светне с дългите насреща, както си караше точно на средата на платното. Но малкото шофьори по шос ...

... Липсваш ми...
И тази нощ... Отново... Отново копнея с всяка моя фибра да чуя гласа ти. И тази нощ отново той остава далечен за мен. Далечен и чужд, какъвто много често и ти си на сърцето ми. Понякога се чудя кой си - истински ли си или аз самата те измислих, събирайки всички мои надежди и най-го ...

Лъжа ли беше нашата любов,
лъжа ли бяха думите красиви?
Лъжа ли беше целият живот
и приказните мигове щастливи?
Лъжа ли са годините зад нас, ...

Все още те искам,
все още копнея за мигове
страстни, а ти си главният герой.
Желая те, но разумът ме възпира
като строг съдия. ...

Разпети петък е, камбаните бият, бие и мойто сърце.
На църква отидох, на Бог се помолих с обляно във сълзи лице.
Аз молих и исках да ми прощава допуснатите мои грехове.
Молих, дано да прости, ако може и на моите врагове.
Плачех със глас и свещта ми трепери в стиснатите ми ръце. ...

Стая червена,
пръсти дълги,
големи свещи.
Пламък огнен,
полъх лек, ...

Ако ти също като мен
не можеш да спиш,
учиш и ядеш
обади ми се, за да знам.
Да се успокоя, ...

Тя
Своята опасна сила
пусна тя на свобода.
И ето! Виж как крият се жените,
във захлас изпадат мъжете, ...

Когато се чувстваш толкова близо до нещо,
а всъщност е невъзможно да го достигнеш.
Живеейки живот, който не те интересува,
живот, в който не намираш смисъл.
Би ли останал? ...

По принцип обичам да пиша. Изписала съм десетки страници за живота и житейските проблеми. А днес, когато реших да пиша за смъртта, разбрах, че никак не е лесно. За нея ми е трудно да напиша дори и една страница. Може би не я познавам достатъчно добре. Според мен никой не я познава, защото когато сме ...

Уморена съм от път,
бреме тежко, но безмълвно влача -
да бъда себе си в играта...
За сън затварят се очи,
за сън и блян далечен. ...

Болката е може би ужасна.
Ужасна е, но не чак толкова ужасна.
А може би, дори прекрасна
в сравнение със самотата,
която е наистина ужасна.

По ръба на стъклено съзерцание
се състезават мечтите.
Оковани от глухи илюзии,
в тясното гърло на дните.
Хора с маски на хора ...

ГОСПОДИ,
прости ми,
но
аз обичах
наистина... ...

На всички Откровенци с обич! Хубави празници!
В среднощните отблясъци на мрака
огрява ни усмивката добра.
Заразна е. И пак „проплаква"
смехът по нашите лица. ...

Представата, че заслужавам повече, отколкото получавам, е тежко заболяване. То е пандемия. (Човечеството никога не е било здраве. И човечеството никога няма да бъде здраве).
Психагогията приема, че болестта е същностната реалност на света. Но психагогията не желае да се спаси от тази реалност, както ...

Скоро Господ пак сред нас ще бъде,
ще ни погали с обичта си вечна;
нека светлини в душите да запалим,
та Той с любов да ни погледа!
На светъл празник и на светъл ден, ...

На листата приличаме ние -
безметежни, безгрижни деца,
само вятър заплахата крие -
да откъсне наште стъбла.
От дървото - семейство навеки ...

Точка. Преди да се забие в гърлото ми бучка.
Като разкъсващ звяр невинна плячка. Точка.
Далеч от всяка глъчка, от всяка лоша случка.
Когато още няма я в очите стъклената плочка.
Преди тъгата. Точка. Това ще е моята засечка ...

МОЕТО АЗ Е МОЯТ ИЗБОР
Кой съм Аз? Може би това е първият съзнателен въпрос, който човек си задава. Отражението в огледалото? Това, което казват другите за мен? Това, което мога? Това, което мисля и правя?А може ли човек да избира какъв да бъде? Кое е „Моето Аз”?
Един индивид може да се определи като ...

Пръстите ми изкривяват се в клавишите. Окапа в безгласност и последната нота. А трябваше да съживя пепелта, опитвайки се да я задържа във шепите си. Всичко, което е нематерия толкова силно ме съблазняваше през годините... и плътта тълкувах със собствена душевност... Сега? Сега стъпвам по капки от ви ...

Не беше толкова трудно да простя,
колкото да замълча, че с нея те видях в нощта -
как прегръщаше я с топлина,
а настрани остана само ранена моята душа.
Галеше косите ú, както моите преди, ...

Беше сам... Около него минаваха толкова много хора, но той беше сам. Сам, погълнат в мислите за нея... Искаше пак да види очите й. Толкова дълбоки и красиви, да види всичко, което се изписваше с блясък в тях... Онзи блясък, за който беше мечтал толкова дълго, сякаш цял живот... Искаше да почувства с ...

Какво спечелих? И какво остана?
Възпитана съм обич да дарявам,
да бъда доброволна самарянка.
Дори професията ми е такава.
От майка си това съм наследила. ...

Разстлана белота
прикрива грозотата
на отминалата есен.
Напролет разцъфнали цветя
ще украсят тъгата, ...