Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
минало...
вървиш и ме гледаш как умирам.
Това е историята на един живот,
който бавно изчезва пред очите ти.
Строя въображаем свят от спомени, ...
Самота
като пресъхнал кладенец -
пустиня без капчица дъжд.
Аз умирам от жажда,
ала моето име проклето - ...
Отпий от красивото
и с душата ми танцувай.
Прегърни ме силно сега
и на сърцето си поробувай.
Скришом за мене помечтай, ...
Не бързай, време...
Не бързай, време, спри, почакай!
Аз имам да довърша куп дела.
Да срещам бури и изпращам вятър.
Да сея и да жъна синева. ...
Падащи звезди
падайки, мигновено умират,
малка капка обля сърцето ми
и невидимо времето заспива.
Падащи звезди смирено се губят, ...
Посветено на Милена
за пръв път
видях очите ти,
сякаш
дъхът ми ...
Не пушат вече
Сивите комини
Двуизмерна пропаст
Във стената ми
Със сухи устни ...
Как посрещнах Новата 2008–ма година
Откровено и лично за морковчето, противогаза и пеперудката...
ШАРЖъ ;)
( публикува се с благословията на автора Пенко)
Настоящото е следствие на хвърлена ръкавица, която хванах още във въздуха. Коментирайки едно от есетата ми, откровеният гражданин Пенко изрази следното предизвикателство:
1-01-2008г. 14:59 ...
Имаш ме
Аз все си казвам "Няма да съм твоя",
забранявам си да те обичам,
стига ми само да заговориш
и тръгвам пак към теб да тичам. ...
18+ Бруталната Истина
В твоето лице виждам фалш и разложение.
В твойта красота отровно унижение.
А в моята омраза сладко облекчение.
Ходя бос по натрошени стъкла. ...
... Почти на инат
Не зная как ме привлече.
Но… почти на инат.
Докоснах се до тебе -
копнежност… в стих един. ...
Кахърите на един младеж (хумор)
Антончо нещо тия дни му стана
и стихове да пише се захласна.
Бързо римите завчас подхвана -
какво ли го в главата фрасна? ...
Интуиция
а дълго набиращи сокове и сила,
но с аромат упойващ ни силно и дълго,
през нашите пролет, лято, есен и зима.
А когато съхраниш мощта им, ...
Историята на веселия пумпал
В стари времена била построена първата фабрика за играчки. Нейният собственик Всезнайко умеел да им вдъхва живот, защото много обичал децата и знаел за всяко дете точно каква играчка да направи. Веднъж така се увлякъл, че измайсторил един пумпал, който се въртял неуморно. ...
Стъклената кутия
На жена ми, с любов
бавно, но сигурно на твойто лице,
а сякаш за мен си оставаш по-млада,
с по-нежно и топло, любящо сърце.
Заспива до тебе малката фея, ...
Не искам твойто съжаление
Късно е да ти кажа, че те обичам.
Не искам след теб все да тичам,
не искам твойто съжаление.
Аз исках обич, исках топлина ...