Когато падне здрачът от небето и се изтрият всичките сълзи.
Ще съблека аз мъртвия поет, един ненужен спомен.
И ще го оставя настрани.
Когато ме попитат: - Откъде си и накъде отиваш?
Аз ще отвърна: - Отникъде не идвам и знам, че съм за няма накъде. ...

С нова булка на късмета,
със зелени две очи,
снощи вдигнах самолета,
за последно… може би.
Двеста лицеви направих ...

Где няма песен - зрее тишина...
Там вятърът лежи в тревата.
И птиците мълчат в гнездата.
В покоя търся силуета на жена.
Да погледне и с жест да спаси ...

Червено
Цвят дълбок и много любим,
на топло в мислите завит, незабравим.
Изпраща те в свят безкраен,
той е следата от онзи спомен таен. ...

Отминали мигове не се завръщат.
Врата захлопната не се отваря.
Назад сезоните не се обръщат.
Без жар умира огънят, догаря.
Слова изказани са хвърлен камък - ...

Бях дете и много те обичах
къпех се във синьото небе
животът беше някак вкусен
миришеше на пъстрота
Сега е сиво и самотно ...

За добротата ми се пише,
онази, дето си мълчи.
Аз – смотан интроверт – излишен,
не мога с вашите очи
света край мене да погледна, ...

Живея в цветето на тишината -
на тишината изтъкала моя дух.
По-горд от птицата на необята,
над Бог надвесен, за да бъда друг.
И малката калинка с морз от точки ...

Защо след толкова години,
животът е един и същ,
менят природата, гадини,
ловец и плячка, жена, мъж.
Защо след толкова години, ...

Момчетата зеленооки.
Аз загивам,
защото погледът ми
има сто посоки-
като зелената трева- ...

***
Просто съм обичала и толкоз,
без видима причина да остана -
последната ми среща обещава
да си тръгна и после да забравя! ...

Тихо е.
Отсам оградата съседът прави планове. Да отсече дървета, здрави, но ненужни като всичко ценно; закупил е някакво землище, ще го отреди за друго. Щъркелът замита крила по това време в ниското – началото на юни е, търси трева и съчки. След две седмици ще търси друго. Щъркелът е добър баща. И л ...

Да си жена…
Що е то това?
Да си правиш косата малко по-така
или пък да слагаш къса пола?
Не, не мисля, че това е да си жена. ...

В СВЕТА НА ДРУГИТЕ
.
До днес живея в свят на другите.
Не ми е по вкуса, разбрах.
Обичат ме на другите съпругите, ...

НЕ СЪМ ГОТОВ
.
Не съм готов да се преселя
в мраморното тъжно сéло.
Там няма делник и неделя, ...

Мили и добри. Честни. Красиви души.
Сляпа вяра имам им.
Думите, действията... с тях не боли.
Не ще ми обърнат гръб, не ще изпитам студ.
Не, те топлят моята същина. ...

Ако отново някога се заговоря с Господ
и колене подвия във молитва,
от премълчаните безброй въпроси,
един ще питам - Как да те отвикна?
Да спра живота ти в душата ми ...

Мадара, Пещерата на нимфите
Въпреки горящия огън, в светилището беше станало хладно. От процепа под скалите се промъкваше дрезгава предутринна светлина и вееше влажен студ. Джъд се премести по-близо до стената и се зави с края на зейрата. Но не успя да заспи отново.
Заедно със здрача една сянка се п ...

„Вие сте масивна гора, пълна с красиви и жизнени истории
и всяка една от тях заслужава повече от тези,
които ви изоставиха в ада.“
- Никита Гил
Гора съм! Пуснала корени, ...

На вратата се звъни, отварям – куриер. Не, че му пише на челото, той си казва. След дежурния добър ден, пояснява:
- Честито, господине! Вие сте един от тримата печеливши от томболата на Агенция Калъп, и печелите нейните реномирани етикети, изцяло по ваш избор. Те ще ви придадат лице за пред общество ...

Връщам се към историята позната - година след година
изминава, живот не "назад", а "напред" се извървява...
Живот!?
В очите ми все година след година "назад" се излива -
водопад от спомени. ...

Това се случи през 2020 година. Беше есенно време. Близо до центъра на Сливен, баща ми беше взел малък апартамент и както правеше винаги в такъв случай, прибави и ламаринен гараж към него. Разположил го бе на празно място, точно до входа на едни подземни гаражи.
Този гараж обаче не беше стандартен - ...

Наивница съм си и го зная, но, и стихия -
ту малка, ту голяма...ще те отнеса, както си зная.
Каквото искам аз ще си го взема сама!
Да чакам, да моля!? Ооо, не, не щадя! Не деля!
Злобно, суетничко и ревниво, даже, студенокръвно. ...

Имаш червено лице,
а аз - червени очи.
Болката завинаги ще спре,
напълно ягодови сме почти.
Аз не вярвам в любовта, ...

Белоцветните вишни
Пак разцъфтяха белоцветните вишни,
душата ми вътре отново ликува
и грижи забрави, и болки предишни,
за нея е празник и тя тържествува. ...

От брега, каква красота, капна ми сълза и звездите вдъхващи порой от сълзи, душата ми се затаи. Виждах от твоите очи да се стичат сълзи, заговорих и протегнах ръка, защото любовта в сърцето ми се сви, жадувайки за две слова. Проговорих за моите минали мигове, за изстрадалата ми душа, за онези будни ...

Всяка любов е различна
или пламти, или тлее,
тиха или неприлична,
вечно в сърцата живее.
Всяка любов е планета ...

където завист
процъфтява - сатана
се забавлява
.....................................
друга подредба ...

Зелено като дадено начало,
тревисто и прошарено от мак,
цветисто избуяло, заблестяло
на слънце в поднебесния хамак,
вълшебство споделено, завладяло ...

Вятър - могъща, невидима сила дава криле
необятна друга стихия, води към хоризонта и поглед влече
Сам си, спира дъха, адреналин във кръвта
необуздана съдба от пориви, върхове от вълни да покоря
Летя по вода със дъска и вятър ми дава скоростта ...

Борбата е жестока, до откат,
макар далеч от бойните полета.
И думи се взривяват залп след залп,
не думи сякаш, а зъл лай на псета...
Брои се всеки мъничък трофей - ...

Властта в държавата е сива, а кардиналите отвън
пионките редят щастливо, живеем, сякаш че насън.
А приказката продължава, вървим през ад с рекламен рай...
Родината е без държава, отпред с поредния ратай –
слуга безропотно послушен на чиковци през океан. ...

Само на това място не мислех, че ще го срещна. Пушеше цигара пред Народния театър, вече щяхме да влизаме за представлението. Времето беше хубаво, как не се изсипа в тези часове отново дъжд, не знам…
Години идваше при мен в книжарницата. Обаждаше се често и по телефона, винаги започваше с въпроса „ И ...

Докато се връщаше през тъмната гора към Ивънуел, Грен беше тревожен и замислен. След срещата му с другия избран от Божеството воин и тяхната среднощна битка, мъжът осъзна много за това, пред какъв коварен враг е изправен и на какво е способен той, за да спечели. Смелият боец вече знаеше, че огромния ...

За да се срещнат нашите души
Столетия е трябвало да се роди душата
и в тялото ти да се въплъти,
и векове изминали са на земята,
за да се срещнат нашите души. ...

От известно време Чапкъна, старият рибар, осъзна нещо което му убягваше досега. А именно, че не само той, както си мислеше преди, а и всички останали хора по тоя широк свят се клатушкат в огромното море от незнание и несигурност, точно по същия начин, както той с малката си дървена сеферка, една от ...

И стара песен с тих рефрен,
погалва ме. Позната длан.
Посяда тихичко до мен
мигът - отдавна изживян.
Забравен танц света върти ...