Скалата се издигаше високо, високо, погледнах нагоре, слънцето ме заслепяваше и сякаш върхът й бе забит високо в облаците. Приличаше на айсберг забит в ситния морски пясък. Вълните се опитваха безрезултатно да стигнат до нея. Блъскаха се в пясъка, оттегляха се и отново неуморно се втурваха към нея. ...

Плюшено мече
Мое плюшено мече, добричко
не ме оставяй в леглото самичко!
Под юрганчето ела да те прегърна,
лапички топли до мен да зърна... ...

За съжаление: Ще си призная -
По дяволите! Майка ти е права!
Аз уют не мога да създам,
аз сигурност не мога да ти дам,
аз не мога деца да ти раждам. ...

Представете си за миг...
как лежим всички там на плажа - загорял,
там върху нашите мечти и копнежи.
Млади и големи - заедно
ще видите как озаряваме за миг ...

Както сакрифициумите са огнища на злото, които трябва да бъдат очиствани, така малките братя са убежища на доброто, които трябва да бъдат привличани и поощрявани.
При първото изпитание малкият брат се поставя в ситуация, противоречива, объркваща, изискваща творческо въображение и оригинална реакция. ...

Беше мръсно и студено. Автобусът беше пълен с хора, още малко и щеше да се пръсне и всички да полетим нанякъде от ударната вълна. Стоях на последната седалка, слушах Моби и се бях зазяпала в момчето пред мен. Стоеше прав и също слушаше нещо. Миришеше на бира и цигари. Ръцете му бяха изцапани с масти ...

Сама
Пак съм сама -
и тишината крещи!
Пак съм сама -
и нещо в очите гори! ...

Мрачно, навъсено небе, покрито с облаци... Дъжд... Пронизващ леден вятър... Вали... и вън... и вътре... в мен... Сковаващ студ... сърчицето чак се е свило и едва потрепва... Мразовит ден... Очите сълзят...
Хм... от вятъра трябва да е... А защо тогава очите сълзяха и през топлите дни? Сълзите замръзв ...

В неговия свят всичко беше различно и пъстро. Беше студент и живееше в малка таванска стаичка. Беше самостоятелен, но не и сам. До него винаги стоеше най-вярната му другарка - Музата. Когато той спеше, тя беше будна и кръжеше около съня му, за да не я забрави.
Сутрин, когато слънчевите лъчи пронизва ...

Извинявай, но вече съм зряла,
не съм онази, която не е разбрала
за какво става дума и какъв е животът,
как си ме представяш и от
какво според теб аз се уча, ...

Изляла изцяло
силуета
с контури,
безплътен
като кръглото петно ...

Една вечер, просто докато си лежах в леглото сама в тъмното, ти дойде... Ти дойде и повече не си тръгна. Остана вътре в мен и сякаш в този миг открих липсващата част от себе си. Влюбих се! Влюбих се в теб, в красивите ти сини очи, в ангелската ти усмивка. В душата ти. Влюбих се във всяка част от теб ...

Can You Remember
[Bonus track]
"Hey! Woo! Thank you! Okay, we're gonna slow it down for a bit now.
This is a song about a girl that might have forgotten me by now.
But I hope we will meet again some time in the future." /Roy's words to the audience/ ...

Добре дошло, мое малко човече,моя мъничка птичка в гнездо.Този свят нека бъде за тебепо-величествен, по-хубав, по-бял! Нека Бог да те води по пътя!Богородица над тебе да бди!Нека молиш за мъничко мъкада усетиш в твойте очи! Добре дошло, мое малко момиче,моя мъничка птичка в гнездо.Тази нощ ти ще спи ...

Няколко бръчки
в детска количка.
И нищо не свети
по тази алея,
освен златните пръстени ...

Небето тъжно плаче,
звездите стенат в мен,
без вяра тъжно крача
и се чувствам изцеден...
Искам да умра, ...

Страхувам се от любовта,
Някак странна е тя за мен…
Чувствам се сама,
празен е моят ден!
Не зная защо страхът в мен напира, ...

Преди малко се събудих - малко следобеден сън. Ако трябва да бъдем точни, събуди ме телефонът... и вече половин час не мога да спра да се мръщя. Не, не защото не си доспах. Просто се сетих за нещо... Имаше време, в което спях всеки следобед и знаех, че в определения час ти ще ми се обадиш, за да изл ...

Искам залък свобода...
Искам глътка истински права...
Искам да съм някой...
Не просто име, ЕГН, адрес...
Искам да съм душа, лице, сърце... ...

седем еднооки дяволи
със седем червени очи
по седем оранжеви улици
седем опашки влачат
със седем гърла вият ...

Неизмеримо
Докато вървеше по улиците, хората я гледаха странно, защото валеше като из ведро, а пък тя не беше разперила чедъра да я пази, а го държеше в ръка. Сега градът, приветлив и слънчев през деня, и се струваше черен, плашещ и депресиращ в тази тъмна нощ. Всички млади хора и тинейджъри вече бя ...

Christian Castro - Solo
Cómo me cuesta olvidar
Que fuiste todo en mi vida
Cómo podré perdonar
Si llevo en mí las heridas ...

Дядо Георги седеше в парка пред Народния театър и гледаше тъжно в наредените шахматни фигурки, които чакаха да бъдат преместени. Извърна уморения си поглед и огледа скования от ноемврийския студ парк. Зимата убиваше радостта в хората и опразваше парковете. Георги нямаше с кой да играе шах. Постоя ощ ...

Като морето диво
разкриват се твоите очи,
толкова страстни и красиви,
изпълнени с мечти.
Мечти... ала какви?! ...

Двамата монаси
древна източна притча
Двама монаси в планината вървели,
на брега на реката се спрели...
Виждат, млада девойка да чака, ...

В момента, в който стените рухват,
а таванът се сгромолясва върху теб
и сълзи в очите избухват,
затвори ги и виж, че е просто сън нелеп!
В момента, в който слънцето залязва ...

Колко малко е нужно
да погалиш сърцето,
колко мъничко трябва
да се засмее лицето!
Като семенце малко ...

Една мечта умря в нощта,
превърна се в желание.
Една любов отиде си от мен,
оставяйки света студен.
Една тъга в сноп от топлина ...

Обичам да ходя на пазар. За кооперативния става дума. Чувствам се някак изгубена измежду многото хора, сергиите, плодовете, зеленчуците... и в същия момент и някак специална. Ами да. Нали аз съм този, който избира, а не се налага да го избират... Обикновено фиксирам с погледа си само това, което ме ...