Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
385.5K резултата

Историята на един старец

Всеки ден дядо Генчо седеше на улицата върху едно пънче и пушеше нервно цигара. Очите му, влажни и тъжни, болно се взираха в простора и сякаш гонеха една недостижима мечта.
Винаги го поздравявах. Колкото и странен да беше, старецът излъчваше някаква нежност, въпреки грубите му ръце и набръчканото ли ...
1.5K 10

Фалшивите клавиши и приятели

На пианото ми има фалшиви клавиши,
толкова трудно е да разбереш кои са
фалшиви, преди пръстите ти да пробягат
по тях…
На външен вид фалшивите така приличат на верни… ...
2.2K 7

Ти и аз

Ти и аз
Едно изстрадано начало,
опит за една безумна власт.
Като две деца невръстни
живееме и ти, и аз. ...
1.3K 2

Две разплакани очи

Две разплакани очи
Сега с разплакани очи
тъжа по любовта голяма.
Сега с две разплакани очи
разбирам, че е била любов, а не измама. ...
2.5K 2

David Bisbal - Premonicion 🇪🇸

Premonicion
Lluvia de error te caerá una maldición,
Lluvia de amores rotos, ya llega el dolor,
Lluvia de error te caerá una maldición,
Lluvia de amores rotos, soledad. ...
3.1K

Септември изгревът се ражда във смокините

Септември изгревът се ражда във смокините,
от детството.
А през деня препуска жаден из градините
на стихоплетството.
Докле замръкне в хоризонта огнен ...
1.1K 13

Заклевам те

Заклевам те да виждаш мене нощ и ден,
заклевам те да гаснеш в тъмнината...
Заклевам те без мене да живееш,
заклевам те, умирайки, за мене да милееш!
Заклевам те, щом видиш друга, да ослепееш, ...
1.4K 3

Дървото

На площада в нашия град имаше едно дърво. То просто си стоеше там и наблюдаваше хората. Наблюдаваше ги, но те не го забелязваха. Минаваха всеки ден покрай него и никой не му обръщаше абсолютно никакво внимание. И така стоеше си дървото, а хората го заобикаляха и не му обръщаха внимание. Но ето, че е ...
1.3K

С обич (без да не боли)

Веднъж ще дойда. Няма да забравиш.
Денят, във който всичко ще умре.
Ще вдигаш тостове. Да няма празници.
Агнецови гърла. Абсцес. Дране.
Ще вляза през очите ти. Прокажено. ...
1.4K 25

Изплетени пътеки

Изплетени пътеки
Изкъпах мислите,
изплетох пътеки
и тръгнах... наслука...
Загърбих и скуката, ...
1.1K 15

Духът на поета

Навярно още броди в Анхиало
духът безсмъртно-светъл на поета.
За него вече времето е спряло.
Не му е нужно земното му тяло,
но още омагьосва го морето. ...
1.4K 23

Единна мечта

Когато бяхме деца, не подозирахме, че съществува любовта.
Но животът си върви, но макар и
късно разбрахме това, че боли от любовта.
Вече осъзнати и малко грубовати,
търсим сродната душа, нежност и тъга да споделим ...
1.3K 6

Любов ли е ?

Любов ли е по снимка да въздишаш,
да те боли, щом видиш неговия лик?
Или мечта е да се вричаш,
и да крещиш, все едно това е последния ти вик?
Любов ли е до късни часове да чакаш, ...
865 2

* * *

Не! Не се вричай
"Обичам те" -
отдавна разбрах,
че без думите може.
Разбрах, че тя, любовта, ...
904 7

Пристръших са - ш`ти пристана!

СпИциално посвещение на Com_ocio ( Хухавел )
Многу мислих. Ма съдбовну.
Зор... чак мозъкъ ми пришки фанъ.
Ма напъвах съ... върховну,
пристраших съ май... шъ ти пристанъ! ...
1.8K 29

Истории с пръстен

Днешният разказ не е мой. На приятелка е. Казва се Биляна. Тя ми го прати с молба по него да напиша нещо... но, както сами ще се убедите, няма нужда да се пипа или да се пренаписва. Надявам се да го оцените, както аз го оцених, т. е. с абсолютната шестица! :-)
Истории с пръстен
Или
Вълшебният пръсте ...
3K 7

Пясъчни монети

Стана късно... Обичта тежеше
в две следи от пясъчни монети.
Бързо между пръстите течеше
времето на песни недопети.
Изтънели, чувствата изчезват. ...
1.2K 28

Ела, любов при хората

Аз търся радостта във този свят,
аз търся щастието непрестанно,
аз търся и се взирам да открия любовта,
но тя не идва и е тъй печално.
Аз плача мълком, страдам всеки час, ...
1.1K 17

Миг вълшебен

В очите ти весело слънчеви
откривам така желаната топлина.
Косите ти като буйни треви
ме обгръщат с галеща мекота.
В дланите си, разлистени рози, ...
868 10

Зимно

Падна бялото на двора,
сняг засипа есенни листа,
клоните увиснаха в умора,
изрисуваха стъклата на цветя.
Плачещи са снежните конфети, ...
1.8K 6

Шепа обич

Обичай ме като пролетно слънце,
като пътя си морният пътник!
Животът е житено зрънце,
покълнало между вчера и утре.
Вземи шепа обич от лятото - ...
1.9K 19

Борбата в мен

Страхувам се истински да вярвам във Бога,
повярвам ли, трябва да спра да греша.
Не зная дали наистина ще мога,
да устоя на Дявола в мен, когато реша.
Харесва ми сякаш така да живея, ...
1.5K 22

Остани

Целувай ме,
докато устните не са в лед сковани.
Прегръщай ме,
докато ръцете не са в рани.
Дори сърцето ти да спре да тупти, ...
1.2K 6

Предпазливост

Предпазливост
Боже! Колко голям е светът!
Аз го гледам през тясна пролука.
И от страх да не ме изядат,
ще умра от досада и скука.
1.9K 13

Мъжка природа

„Скорпионът искал да премине на отсрещния бряг на една река. Не можел да плува и помолил жабата да го качи на гърба си и така и двамата да преплуват реката. Жабата казала:
"Нямам нищо против, но ти имаш отровно жило, ще ме убодеш и ще умра, страх ме е да те кача на гърба си". Скорпионът: "Защо да пр ...
1K 9

Сетивно е

Минорно сляхме се.
Роялно.В полутон.
Откъснатите клони, лаврови
зараснаха заключени
във дланите на Аполон. ...
987 13

За да възкръснем и двамата

Признавам, че имам претенции
и се лутах по грешен път.
Но те моля, мой любими,
приюти ме, притисни ме в този кът.
Не отричам, че съм окаляна, ...
947 19

***

В прохладна нощ, с безброй звезди,
на плажа двамата сме - аз и ти.
И пълната луна със бляскави лъчи
оставя пак следа върху сините вълни.
И тук сами сме, няма друг, ...
1K 3

Аспарух

Ето я земята тъй далеч,
застанахме пред нея и се вгледах,
извадих от кобура кървав меч
народа си към битката поведох.
Преплувахме реката с конете, ...
1.3K 5

Раят - сбъднати мечти

Вълните, морето, цветята, небето,
въздухът, луната, слънцето, земята.
Любов, щастие, сълзи,
прегръдки,целувки,погледи.
Търся дума, за да опиша с теб любовта ни, ...
1.1K 3

Вселенската наша самота

Немският писател Фридрих Шпилхаген казва: "Самотата е като аромат на отровно растение: приятен е, но замъглява съзнанието и след време става пагубен и за най-силните хора." Загубим ли човешката си опора, губим и себе си. Затъваме в блато на противоречия, конфликти с действителността, страхове и най- ...
3.2K 1 3

Не мога да се сърдя

Не мога да се сърдя
Не мога да се сърдя,
няма нищо ново.
Върна се при мен,
за да избягаш пак отново. ...
857 7