Настана време да призная
живях си, като птица цял живот,
да, като птица пак повтарям,
че тази дума няма мъжки род.
Живях си не във ято, а предимно сам, ...

– Как си? Пак ли си тъжен
и сърцето ти пак ли боли?
Искам ти да си слънчев и нежен
и за болката ти забрави!
– Мила моя, далече съм, знаеш… ...

/серия Съдбата на съдбата"/
Ето – тук беше…
Фатален кръстопът.
И фатален ден…
Не можеше да го забрави току-така. Връщаше се от лекции… Абе, то едни лекции… Скришом четеше интересно криминале, изолирайки се някак си от бумкащия дрезгав глас на професора. Нямаше как – оня притежаваше феноменално упори ...

С млади дами бях насред кафето
и се кефих, може би, загдето
младостта припомних си завчаска
и сърцето бързо ми затряска.
Хайде, мила, пак да се сбереме, ...

- Ако знаеш само колко те обичам! Цветовете на тези есенни листа не стигат да опиша колко са силни чувствата ми.
- И друг път си казвал, че ме обичаш. Но с много по-малко думи.
Мария и Милен се разхождаха по тротоара на главната улица. Той я бе прегърнал през рамото и не виждаше нищо друго освен пад ...

Господе, защо на теб се случи
да цопнеш върху твърдия паркет?
Баланса ли на стола не улучи
или реши, че ти не си човек?
Крушката ми светна, не отричам, ...

Мълчиш замислена и тъжна,
не смея да те заговоря.
Чуя ли гласа ти, ще осъмна...
късам нишката, която свързва
мойте чувства и твойта воля. ...

Агенция „Чул не дочел – чунга чалга“
Оригинално заглавие:
„Продължаваме Промяната“ прие поканата за среща с ГЕРБ
ГъТъПъКъ прочете:
„Продължаваме без бамята“ прие заканата за леща с ШЕРБ-ЕТ ...

Студът ми напомня за тебе.
В съня ме преследваш,
щом чезне небето в мъглата.
Гласа ти дочувам, когато в лед скове се реката.
А щом си затворя очите ...

Обича ме фотьойлът! Дарява ми цялото си удобство, а аз си паля цигара, за да ми е пълен релаксът. Денят се е свил есенно. Тъмното навън сякаш прави зад стъклото втора реалност. Струйката дим се е наклонила към отражението си в прозореца, сякаш го поздравява. И ми текна една мисъл ... Ами ако Господ ...

Докосна душата с любов,
запали със обич луната!
И сякаш щастлив благослов
рисува за мене Съдбата.
И багри и сенки красиви ...

Душете ни са слепи,
умира любовта…
Без правила, без думи
погубва я нощта.
Изгубили надежда ...

Не бих помислила и да ги крия!
Та те са моето богатство!
Цена си има всяка от годините,
а да пораснеш
никак не е страшно! ...

Изплувай от водите океанни
със образа на Афродита чудна.
В очакване за тебе чувства жадни
мечтателно желаят те пробудна.
Ела с вълни пенливи на брега ...

Когато се събуди, в конюшнята цареше полумрак, а светлината, процеждаща се през зацапаното прозорче срещу бокса, обагряше стените в нюанси на червеното и оранжевото. Беше се свечерило.
Сам все още я прегръщаше и това предизвика една малка усмивка да кацне на устните й. Лизи се протегна мързеливо, до ...

> Морето се боричка като коте
> със слънцето, попило във вълните.
> Как искам с този ритъм доживотен
> то все да ме посреща, с дъх наситен.
> Петя Дубарова („Морето се боричка...“) ...

Не ме забравяй ти!
А тишината днес боли във мене
и мракът стене като жив.
Не ме забравяй ти!
Аз помня всички твои стъпки ...

То… бива… бива щуротии,
но толкова големи - Не!
С един авер - след сто ракии
окепазихме се добре:
Изгониха ни в шест от бара, ...

... невям да ми докаже, че е жива, и че върти секундната стрелка,
душата ми понявга си почива на пейката ми – с биричка в ръка,
направо покрай мене мързелува! – а римите ги пише някой друг,
и аз, нали говорят, че съм улав, ѝ казвам: – Айде, чупката от тук! –
но тя е упорита! – тя не иска без мен да ...

Във лунна нощ в небето звездно
откривам път към теб любов.
И някак странно, неусетно,
и пътят се превръща в зов.
Ти пак си същият, аз зная – ...

Аз искам с теб да си говоря,
понякога и да мълча!
Душата ми да бъде твоя,
да ме сънуваш през нощта!
Да ме приемеш със сърцето ...

Малкото цвете
отвори очи,
завъртя глава
и попита:
-Какво е доброто? ...

Аз съм Вселена,
от доброто родена!
Ти си Вселена,
от мене родена!
Ние сме една ...

И как да ми липсват звездите? –
в златистото русло проглеждам.
Проблясъци грейват в очите,
а сетне попивам надежда.
Минутите тъй са ми ценни, ...

Нощта се влачи мудно, по корем,
преяла е от всеки грях и грижа,
не ѝ е до заспиване съвсем,
дори и райски сън да ѝ харижат.
Тътрузи се по мокрия асфалт, ...

От хиляди лета пастири слепи
са ни повели някъде нагоре,
където ни очакват сухи репеи,
изтръгнати от ветрищата корени,
където подир дъжд едва покълва ...

Умолява се да се
Чете и пише, и прилежно усвоява!
Инак
Този крехък свят
Е и ...

Къщата беше притихнала в нощен сън. Габриела имаше чувството, че всяка крачка, която прави на пръсти по стария дървен под, отеква като оръдеен изстрел между каменните стени. Заспуска се тихо, но припряно по извитото стълбище, водещо към долния етаж. Сърцето на младата жена биеше до пръсване, нервите ...

Малката Лина много обичаше да си играе под сянката на големия орех в двора на бялата къщурка с трите липи. Майка й казваше, че като бебе я е оставила под дървото и Лина е стояла тихо и спокойно, загледана в шумящите листа на огромното дърво.
Друг път пък, когато вече е можела да седи, хванала в ръце ...

В капана
на сравняващия ум,
далеч от всеки шум
играят
на не се сърди човече ...

Поетите са слаби хора.
Обаче...
Те и другите са слаби хора, но просто не обичат да се занимават със изгреви, залези, любовни трепети, бабини деветини и пистолети опряни в челото.
Другите, казано иначе са просто поети, които не обичат да пишат.
Другите не обичат да те занимават със мисловните си пиру ...

- Госпожо, сложете маска! В нашето учреждение е задължително…
- Е, не съм чак толкова грозна..
хххх
- Честит рожден ден! Желая ти любяща жена, послушни деца, свестни колеги, разбрани началници…
- А сегашните къде да ги дена? ...

/серия "Съдбата на съдбата"/
Наведох се отново напред… Тук работят… Скука! Тук нещо учат… Пак скука…
Оппа… Тук има купон. Бутилките се търкалят празни, момите още по-празни, момците – кухи вече…
Я, една хубавица седи и разсеяно гледа през прозореца… Че защо е тук? Купонът като част от търсенията й? ...

Ех, каква мадама,
цялата крака.
Като риба в шадравана,
зейнах, ей така (_____________)
А ченето ми изпадна. ...

НИЩО ЛИЧНО
Сенките се спускат край реката.
Нищо лично. Време е да тръгват.
Аз не знам къде, но е оттатък –
някъде, където не е тъмно, ...

Защото свикнах да рисувам с въглени изнервената си глава
под дрезгавия блясък на светкавици,
сега се разпродавам на автопортрети –
портретче тук, портретче там.
Поетче тук. ...

https://www.youtube.com/watch?v=JGV4xpQ9WbY
Добавь огня исп. Игорь Двуреченский
Един прекрасен ден, някакви си хора,
поспрели се край трън, просто за отмора,
приказвали си нещо и хапвали си сливи, ...